Мушьоен-Молде
Сутринта бяхме свежи – хотела бе добре шумоизолиран (въпреки близостта до пътя), топъл и комфортен…
Хапнахме (аз продължавах да експериментирам с рибите – сладки, слабосолени, сьомги и т.н.)..
Общо взето – стандартната подготовка – събиране на фотоапарати, лаптопи, камери, външни дискове и зарядни…
Прането също бе готово – жената откри хитър и ефективен метод – вкарваше в банята онова изделие, за което все още не съм сигурен какво му е предназначението – прилича на сгъваемо рибарско столче с ленти върху него – дали е за да си сложиш куфара върху него – не знам…
Та жената слагаше изпраните тениски и т.н. на него в банята и пускахме подовото в банята… На сутринта в повечето случаи нещата бяха сухи. А в редките случаи, когато не бяха сухи, опъвахме един ремък зад нашите седалки и правихме простир
Както и да е – натоварихме багажа и тръгнахме…
Едва ли има нужда да уточня, че валеше дъжд с ниски облаци
Започнаха да се появяват къщи и разни други сгради (например автобусни спирки ) с тревни покриви…
Сутринта бяхме свежи – хотела бе добре шумоизолиран (въпреки близостта до пътя), топъл и комфортен…
Хапнахме (аз продължавах да експериментирам с рибите – сладки, слабосолени, сьомги и т.н.)..
Общо взето – стандартната подготовка – събиране на фотоапарати, лаптопи, камери, външни дискове и зарядни…
Прането също бе готово – жената откри хитър и ефективен метод – вкарваше в банята онова изделие, за което все още не съм сигурен какво му е предназначението – прилича на сгъваемо рибарско столче с ленти върху него – дали е за да си сложиш куфара върху него – не знам…
Та жената слагаше изпраните тениски и т.н. на него в банята и пускахме подовото в банята… На сутринта в повечето случаи нещата бяха сухи. А в редките случаи, когато не бяха сухи, опъвахме един ремък зад нашите седалки и правихме простир
Както и да е – натоварихме багажа и тръгнахме…Едва ли има нужда да уточня, че валеше дъжд с ниски облаци
Започнаха да се появяват къщи и разни други сгради (например автобусни спирки ) с тревни покриви…
Интересно бе, че по къщите нямаха пердета/завеси.. Но затова пък на прозореца на всяка къща имаше изкарани/показани всякакви натурии – стари полилеи и т.н.. Явно се хвалят кой какво има… И навярно кражбите не са толкова разпространени …
Ето какво има на прозореца на къщата от горната снимка..
Свежестта лъхаше отвсякъде…
Но тъй-като времето бе намръщено, компенсирахме с километри…
По някое време настана нужда да търсим тоалетна… В Норвегия това не е точно търсене – там просто гледаш табелите…
И обикновено (особено на север) тоалетните са през 20км… Т.е. гледаш голяма табела: „паркинг, място за сдаване на течни отпадъци от каравани и кемпери, тоалетна след 1км, следващата тоалетна – след 21км“… Да, периодчно имаше вариации – например към табелата знак за къмпинг… Или пък някой от знаците задраскан с червено тиксо (случвало се е да има задраскана и тоалетна)…
Първоначално (имайки нашенския опит) бях доста негативно настроен към крайпътни тоалетни… Но след като влязох в първата, разбрах, че там нещата са ОК…
За съжаление така и не направих хубави снимки…
Но общо взето това представлява отвън (девойката чакаше майка си, която бе заела ‘голямата’ тоалетна ):
Вътре обикновено има два типа…
Едната – малката изглежда така:
Както се вижда от размазаните снимки – стоманено ‘цокало’ с автоматично миене, и до него – машина…
Да, първия път бяхме изумени, когато на майната си (сигурно над 50-80км от близък град) в такава невзрачна на вид тоалетна срещнеш топла вода и всичко необходимо….
Автоматиката бе проста – поставиш ръка под знака ‘сапун’ – и дозата капва на ръцете. Преместиш ги под знака ‘вода’, и тръгва топла вода (комфортно и равномерно топла – явно има терморегулатор)… Накрая преместваш ръцете под ‘сушоара’, и силна струя топъл въздух приключва процедурата….
При излизане от тоалетната допълнително отново пуска водата (въпреки, че преди това отново я е пуснало)…Голямата тоалетна е предназначена и за инвалиди. И е наистина голяма – сигурно 3х4м. Често е с душ, място за повиване на бебе и т.н….И това на майната си – що метал, ‘безплатна’ тоалетна хартия и т.н…Та така с тоалетните….Продължихме нататък… Катерихме хълмовете около фиордите и се спускахме отвисоко с остри завои, мотахме се покрай брега на фиордите, движехме се по тесни пътчета – отново от онези, при които ограничението е 80км/ч, но не могат да се разминат два автомобила
Внимавах с GPS, защото все пак е на Джип – често го влечеше извън пътя
Например тук – започва да ‘реве’ -‘ама завийте ей тук в дясно’… И гледаш някакво черно стръмно пътче, водещо на майната си
Свежестта лъхаше отвсякъде…
Но тъй-като времето бе намръщено, компенсирахме с километри…
По някое време настана нужда да търсим тоалетна… В Норвегия това не е точно търсене – там просто гледаш табелите…
И обикновено (особено на север) тоалетните са през 20км… Т.е. гледаш голяма табела: „паркинг, място за сдаване на течни отпадъци от каравани и кемпери, тоалетна след 1км, следващата тоалетна – след 21км“… Да, периодчно имаше вариации – например към табелата знак за къмпинг… Или пък някой от знаците задраскан с червено тиксо (случвало се е да има задраскана и тоалетна)…
Първоначално (имайки нашенския опит) бях доста негативно настроен към крайпътни тоалетни… Но след като влязох в първата, разбрах, че там нещата са ОК…
За съжаление така и не направих хубави снимки…
Но общо взето това представлява отвън (девойката чакаше майка си, която бе заела ‘голямата’ тоалетна
):Вътре обикновено има два типа…Едната – малката изглежда така:
Както се вижда от размазаните снимки – стоманено ‘цокало’ с автоматично миене, и до него – машина…
Да, първия път бяхме изумени, когато на майната си (сигурно над 50-80км от близък град) в такава невзрачна на вид тоалетна срещнеш топла вода и всичко необходимо….
Автоматиката бе проста – поставиш ръка под знака ‘сапун’ – и дозата капва на ръцете. Преместиш ги под знака ‘вода’, и тръгва топла вода (комфортно и равномерно топла – явно има терморегулатор)… Накрая преместваш ръцете под ‘сушоара’, и силна струя топъл въздух приключва процедурата….
При излизане от тоалетната допълнително отново пуска водата (въпреки, че преди това отново я е пуснало)…Голямата тоалетна е предназначена и за инвалиди. И е наистина голяма – сигурно 3х4м. Често е с душ, място за повиване на бебе и т.н….И това на майната си – що метал, ‘безплатна’ тоалетна хартия и т.н…
Та така с тоалетните….Продължихме нататък… Катерихме хълмовете около фиордите и се спускахме отвисоко с остри завои, мотахме се покрай брега на фиордите, движехме се по тесни пътчета – отново от онези, при които ограничението е 80км/ч, но не могат да се разминат два автомобила Внимавах с GPS, защото все пак е на Джип – често го влечеше извън пътя
Например тук – започва да ‘реве’ -‘ама завийте ей тук в дясно’… И гледаш някакво черно стръмно пътче, водещо на майната си
Отстрани бе свежо… Всичко зелено…
Но започваш да си обясняваш, защо в севера толкова народ е шашав – къщи, доста отдалечени една от друга – няма с кого една дума да обелиш:
Но започваш да си обясняваш, защо в севера толкова народ е шашав – къщи, доста отдалечени една от друга – няма с кого една дума да обелиш:
Странните символи на някои населени места отново ни оставяха замислени
Е, от време на време имаше и по-компактни населени места, но бяха по-скоро изключение
Започнаха да се появяват и малко странни инфраструктурни решения:
Пътя е с мантинела по средата без никакво място за изпреварване (и много малко места за аварийно спиране) по дистанция няколко километра…
Което е изнервящо, особено когато в колата отпред (както в конкретния случай) има матов шофьор, който кара с 50км/ч при ограничение 80км/ч …
Между два такива участъка изпреварих ‘матовия’ (май не бе негър, но бе доста тъмен индийско/пакистански субект с пълна кола със забрадени жени), И продължих спокойно напред по ограниченията докато субекта започна да задържа отзад цяла колона и изчезна в огледалата… В един момент платното се разшири с възможност за изпреварване, трафика се увеличи, като всички карахме в ограничението +5+10км/ч.. За мое учудване след няколко километра видях ‘засилени’ фарове – ‘нашия’ матов водач изпревари цялата колона и отпраши напред с голямо превишение….
Странен манталитет …
Покрай пътя започнаха да се виждат и по-индустриални сгради…
Бях ли споменал за екологията? Виждаше се и се усещаше наяве 🙂
Доближавайки някои райони/градчета съвсем ясно се усещаше натрапчива миризма на тор… От километри и в продължение на километри…
Не съм сигурен дали гледат толкова крави, или се топлят с тор….
Но крави се виждаха, и бяха като козички – гледаш ги покатерени по стръмни склонове…
По някое време решихме да похапнем и спряхме на първите ‘виличка и нож’…
Вътре бе пълно с велосипедистки (или щангистки ако се гледа физиката им )…
Поръчахме си по един бургер с картофи (в голяма чиния)…
Съпругата реши да си вземе кафе… Имаше автоматична машина – сипваш си кафето, а го плащаш на касата….
Излишно е да споменавам, че основното плащане на хората от опашката отново бе с карта…
Питаме за кафето – ‘ами ей там е машината’… Поради липса на други чашки в околността, съпругата сложи една картонена чаша като за кока-кола – 0.5л май… И натисна бутона….
Кафето (или полупрозрачната течност) потече, ама не спира… След като прехвърли половината чаша съпругата се притесни, че машината се е повредила и казахме на продавачката… Изгледа ни с учуден поглед – ама няма проблем – нали искате кафе….
И верно – машината напълни чашата на 0.5см под горния ръб….
Общо взето си представете късо кафе, разредено с 0.5л вода – вида на течността (а и блудкавия вкус според съпругата) бе точно такъв…
Но бургерите бяха хубави, с много хубав дресинг и т.н.Похапнахме, отпочинахме и продължихме нататък…
Дъжда (силата) бе с нас
Не съм сигурен дали гледат толкова крави, или се топлят с тор….
Но крави се виждаха, и бяха като козички – гледаш ги покатерени по стръмни склонове…
По някое време решихме да похапнем и спряхме на първите ‘виличка и нож’…Вътре бе пълно с велосипедистки (или щангистки ако се гледа физиката им )…Поръчахме си по един бургер с картофи (в голяма чиния)…
Съпругата реши да си вземе кафе… Имаше автоматична машина – сипваш си кафето, а го плащаш на касата….
Излишно е да споменавам, че основното плащане на хората от опашката отново бе с карта…
Питаме за кафето – ‘ами ей там е машината’… Поради липса на други чашки в околността, съпругата сложи една картонена чаша като за кока-кола – 0.5л май… И натисна бутона….
Кафето (или полупрозрачната течност) потече, ама не спира… След като прехвърли половината чаша съпругата се притесни, че машината се е повредила и казахме на продавачката… Изгледа ни с учуден поглед – ама няма проблем – нали искате кафе….
И верно – машината напълни чашата на 0.5см под горния ръб….
Общо взето си представете късо кафе, разредено с 0.5л вода – вида на течността (а и блудкавия вкус според съпругата) бе точно такъв…
Но бургерите бяха хубави, с много хубав дресинг и т.н.Похапнахме, отпочинахме и продължихме нататък…
Дъжда (силата) бе с нас
Често се опитваше да ни умери пряко, ама явно мерника му бе калпав, та по-често удряше встрани, а за нас оставаха предимно ръмеж (постоянен)..
Тук се вижда, как се лее дъжда по средата на фиорда…
По-късния следобед (и сигурно 400км на юг
започна да просветлява, слънцето проби на места облаците, и света наоколо всичко започна да прилича на рекламна картичка
Влязохме в Трондхайм да заредим… Да, знаех за катедралата Нидарос (а и моторджиите норвежци ми напомниха), но след като видях величието на природата, реших, че не ми е интересно да гледам преходното
Макар, че може би си заслужаваше – все пак катедралата е на почти 1000 години, а и Трондхайм е старата столица на Норвегия…
Както и да е – продължихме по периферията..Разбира се, норвежците смятаха, че трябва да поддържаме практиката си не само като миньори и подводничари (из тунелите), но и като мореплаватели, та затова пътя свърши в пристанище… Просто свършва там – няма друг път…
Обаче фериботите бяха на 20 минути (имаше табло в колко часа отплава ферибота и кога е следващия)…
Макар, че може би си заслужаваше – все пак катедралата е на почти 1000 години, а и Трондхайм е старата столица на Норвегия…
Както и да е – продължихме по периферията..Разбира се, норвежците смятаха, че трябва да поддържаме практиката си не само като миньори и подводничари (из тунелите), но и като мореплаватели, та затова пътя свърши в пристанище… Просто свършва там – няма друг път…
Обаче фериботите бяха на 20 минути (имаше табло в колко часа отплава ферибота и кога е следващия)…
След 10 минути ферибота застана на кея и отвори горното си чене
Процедурата бе ясна – влизаш, заставаш където ти покаже член на екипажа, минава девойката, плащаш, слизаш от ферибота когато ти каже член на екипажа… Оперативно, бързо, лесно…
На другия бряг на фиорда пейзажа бе същия – зелено, вода, водопади и т.н.
Понякога слънцето доста се заиграваше по вълните и даваше интересни ефекти:
Налагаше се да преминаваме и мостове… На някои висяха рибари
Другите обаче бяха прекалено високи и големи за рибарлък:
След които често имаше дълги тунели (ей там вляво се вижда входа на тунела):
Много интересна бе комбинацията от преминаването на дълги тунели (някои и над 10км) и променливото време…
Влизаш в дъжд и фиорд, а излизаш сред хълмове и слънце, или обратното… Лично аз загубих всякакво чувство за ориентация – наистина не знаеш на изток ли пътуваш или запад – просто следваш пътя и се наслаждаваш на гледките….
След краткото слънце отново удари проливен дъжд… Но ние тъкмо влизахме в Молде…
Шегувахме се с жената, че този път стигаме по-рано, защото предните дни колега, на който бях пратил линковете за нашите координати, постоянно гледаше къде сме онлайн и постоянно се обаждаше, ни бе направил забележка : абе спирайте да почивате по-рано, че съм възрастен човек, и ми е трудно да ви следя до 23-24 часаДокато се смеехме и изведнъж дъжда спря… Съпругата поглеждайки зад мен ми подсказа – ‘я виж каква дъга’!Да, някои снимки наистина са плод на късмета (снимката бе избрана с конкурс и включена като страница за м.Май в официалния календар на руския Джип форум) 
Преминахме покрай летището, чиято писта е насипана във фиорда.
Кацал съм на това летище с Б737 зимата – усещането е много интересно – самолета се снижава във фиорда, като хълмовете изглеждат като стени от двете страни. Доближаваш водата и в един момент започваш да виждаш върховете на вълничките. А в следващия момент си на пистата… Eто тук видео от това кацане (въпреки, че е денем, просто видеото е от Януари месец, когато при тези ширини е тъмно)…
Шегувахме се с жената, че този път стигаме по-рано, защото предните дни колега, на който бях пратил линковете за нашите координати, постоянно гледаше къде сме онлайн и постоянно се обаждаше, ни бе направил забележка : абе спирайте да почивате по-рано, че съм възрастен човек, и ми е трудно да ви следя до 23-24 часа
Докато се смеехме и изведнъж дъжда спря… Съпругата поглеждайки зад мен ми подсказа – ‘я виж каква дъга’!Да, някои снимки наистина са плод на късмета (снимката бе избрана с конкурс и включена като страница за м.Май в официалния календар на руския Джип форум) Преминахме покрай летището, чиято писта е насипана във фиорда.
Кацал съм на това летище с Б737 зимата – усещането е много интересно – самолета се снижава във фиорда, като хълмовете изглеждат като стени от двете страни. Доближаваш водата и в един момент започваш да виждаш върховете на вълничките. А в следващия момент си на пистата… Eто тук видео от това кацане (въпреки, че е денем, просто видеото е от Януари месец, когато при тези ширини е тъмно)…
Нататък следваше БЕЗКРАЙНОТО яхтено пристанище и центъра. Намерихме хотела малко след фериботното пристанище…
Стаята не бе хубава (бе точно над външния вход на кухнята и пушалнята на персонала)…
Но за еднократна нощувка става – поне бе топло…
С паркинга обаче ударихме греда – пред хотела нямаше никакво място – три мотора бяха заели две паркоместа (явно липсва колегиалност и при някои моторджии)…
Рецепцията не я интересуваше това – ‘ами те сигурно клиентите на ресторанта са заели местата за паркиране на хотела – спрете някъде нагоре из града, ама имайте предвид, че до 08:30 трябва да сте преместили колата от там, защото след този час ще ви глобят’…. Разтоварихме багажа, закарах колата до съседна улица (където имаше знаци за събитията след 08:30ч )…
След което тръгнахме да се разхождаме из града…
Пред хотела бяха спрени няколко яхти – навярно затова бе и по-скъпичък…
Стаята не бе хубава (бе точно над външния вход на кухнята и пушалнята на персонала)…
Но за еднократна нощувка става – поне бе топло…
С паркинга обаче ударихме греда – пред хотела нямаше никакво място – три мотора бяха заели две паркоместа (явно липсва колегиалност и при някои моторджии)…
Рецепцията не я интересуваше това – ‘ами те сигурно клиентите на ресторанта са заели местата за паркиране на хотела – спрете някъде нагоре из града, ама имайте предвид, че до 08:30 трябва да сте преместили колата от там, защото след този час ще ви глобят’…. Разтоварихме багажа, закарах колата до съседна улица (където имаше знаци за събитията след 08:30ч
)…След което тръгнахме да се разхождаме из града…
Пред хотела бяха спрени няколко яхти – навярно затова бе и по-скъпичък…
Хотела бе до пасажерско пристанище
Централната улица на Молде:
Някои сгради бяха допълнително декорирани
На север дори скутерите са със зимни гуми с шипове
Вода се лееше отново отвсякъде:
А слънцето си играеше с островите из фиорда:
Някои къщички бяха наистина китни:
Други не си даваха зор дори да си закрепят ‘частния паркинг’:
Покрай яхтеното пристанище…
Общо взето – китно градче..
Автогарата бе почти пуста…
Да, на времето градчето не е изглеждало съвсем така – норвежците са си били ‘селяните’ на Европа 🙂
На паркинга до яхтеното пристанище имаше и зареждачка за ел-автомобили. По пътя срещнах (и изпреварих ) доста електрически автомобили ТЕСЛА …
Тъй-като цветята са на голяма почит по тези ширини, цветарските магазини вървяха доста добре
Хората – спокойни… Ей тук ми направи впечатление колко са стриктни – алеята е за двама човека пешеходци или велосипедисти… Двете женички не настъпиха ограничителната линия, спазвайки точно алеята….
След разходката се прибрахме в хотела (снимките са около 22-23 часа)…
Не бяхме гладни – все още ни държаха бургерите, които бяхме хапнали около 18:00 часа…
Затова ударихме по едно (няколко пъти) преди заспиване, побъбрихме, направихме плана за утре…
Докато гледах картата се усетих, че сме подминали нещо важно – известния Атлантик роуд….
Веднага бе включен в плана – трябваше да се върнем само около 50км назад
Решението бе взето и заспахме спокойно…
Покрай яхтеното пристанище…
Общо взето – китно градче.. Автогарата бе почти пуста…Да, на времето градчето не е изглеждало съвсем така – норвежците са си били ‘селяните’ на Европа 🙂На паркинга до яхтеното пристанище имаше и зареждачка за ел-автомобили. По пътя срещнах (и изпреварих
) доста електрически автомобили ТЕСЛА …Тъй-като цветята са на голяма почит по тези ширини, цветарските магазини вървяха доста добре Хората – спокойни… Ей тук ми направи впечатление колко са стриктни – алеята е за двама човека пешеходци или велосипедисти… Двете женички не настъпиха ограничителната линия, спазвайки точно алеята….След разходката се прибрахме в хотела (снимките са около 22-23 часа)…Не бяхме гладни – все още ни държаха бургерите, които бяхме хапнали около 18:00 часа…
Затова ударихме по едно (няколко пъти) преди заспиване, побъбрихме, направихме плана за утре…
Докато гледах картата се усетих, че сме подминали нещо важно – известния Атлантик роуд….
Веднага бе включен в плана – трябваше да се върнем само около 50км назад
Решението бе взето и заспахме спокойно…
Изминати за деня: 595км
Средна скорост: 69км/ч
Максимална скорост: 105км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 11ч 01мин
Общо изкачени (по височина) 6км
Общо спускане (по височина) 6км
Максимална надморска височина: 463м
