Маршрут: Мурманск – туристическа база „49-ти километър“ – Мурманск
След стандартната сутрешна процедура отново се облякохме ‘като за излет’…
Минах през близкия магазин и взех няколко водки, че като видях темповете на консумация, и се поуплаших да не засмучем въздух
Освен това предния ден се бяхме чули с децата и ги питахме какво да им вземем… Отговора и на двете деца бе еднакъв – Водка – останалото си го имаме
Та затова взетата водка бе малко повече – част от нея оставих (за децата 🙂 ) в колата, за да не се подлъжем да я изпием и нея…
Общо взето историята се повтори – дойде колегата да ни вземе (все пак бяха почивни дни и никой не работеше)…
Натоварихме се и отпрашихме… По пътя този път дегустирахме водка …
По пътя се виждаха отклонения за известни забранени градове… Като „Североморск-3“ и т.н…
Но ние си карахме по главния път… Времето – дъжд, слънце, дъжд… Като от време на време дъждеца започваше да лепне по стъклото като суграшица… Ама иначе бе топло де – някъде около +5С…
Стигнахме до Турбазата, което на времето е било място за отдих на военни, като на всеки са били дадени няколко кв.м. ‘брегова площ’ на брега на хубаво езеро (не язовир)….
Плажът бе прекрасен – отново ситен пясък, широка плажна ивица…
Наоколо бе доста интересно – района е много красив и спокоен. На брега на чисто езеро. На времето тук са били раздадени малки места/участъци на военнослужещи, и се е образувал район с малки вили, построени с подръчни средства.
‘Яхтата’ бе паркирана пред ‘турбазата’ на приятелите:
Имаше и резервен тримаран, направен от подръчни материали – т.е. от допълнителни подвесни резервоари за изтребители и друга летателна техника Ами какво да се прави – само това го има в излишък….
Тримаранът настина бе по авиационному лек.
Съпругата с голяма предпазливост реши да пробва температурата на водата – ледена 🙂
Цветята на тези ширини винаги са на голяма почит (това го забелязахме и в Норвегия):
Влязохме в ‘нашата’ къщичка, където температурата бе 7С, и заради бумтящата печка продължаваше да се покачва (тук вече е 9С)
Няколко думи за ‘вилата’:
Първия етаж представлява сложени един до друг двадесет-футов контейнер и каросерия на някаква северна военна машина…
Повдигнати са от земята на бетонирани варели от масло – за да може снега спокойно да преминава отдолу… По този начин не трупало преспи според тамошните…
За удобство на контейнера бе заварена и корабна врата:
Тези помещения се ползваха за гараж/склад… Вътре бяха паркирани АТВ, моторна шейна, двигатели за лодка, шейни (за дърпане от моторната шейна) и т.н….
Втория етаж бе едно помещение, в което се влизаше през пода през стръмна ‘корабна’ стълба…
Помещението бе дървено, но добре направено – с ламинат, щори на прозорците… Отгоре имаше и хубава гледка към езерото ( въпреки, че на тази снимка не си личи много 🙂 )..
Целия горен етаж се отопляваше с МНОГО яка печка… Печката вдигна температурата в голямата стая (по площ – колкото два 20″ контейнера) за около 10 минути с над 20 градуса..
Жените се захванаха да правят уха от сьомга:
Ние разпалихме едно сгъваемо барбекю и подхванахме шашликите, и още няколко сьомги разбира се:
Шейната на фона е с интересни плазове – правени са саморъчно от някаква пластмасова много здрава тръба (май за газопровод)…
Други решиха да се отдадат на културата – единия от приятелите реши да нарисува картина
Седнахме, похапнахме, подкрепихме се…
Масата бе отрупана с всякакви северни деликатеси, макар и да не изглежда красиво оформена – все пак бяхме почти като на пикник…
Освен рибата, бяха интересни бяха едни консерви от домашно приготвени гъби. С нашия опит и ‘рекламите’ по медиите за редовно загинали от отравяне с гъби хора в България подходих изключително подозрително. Обаче се оказа, че на север от Ст.Петербург до Мурманск просто няма отровни гъби. Нито един вид. Нито двойници, нищо… Само ядливи гъби. Каквото и да събереш – все се яде и е вкусно.
След като се подкрепихме, решихме че е време да поплаваме (‘капитана’ бе трезв)..
Проверихме спасителното оборудване:
И подготвихме парахода за плаване:
Разбира се хвърлихме вътре няколко спасителни ризи, колкото и безсмислено да изглежда това действие в момента – при тази температура на водата човек би оцелял в нея за по-малко от 15-20 минути…
Отплавахме, а част от жените останаха да довършат приготовленията за втората част от хапката, като ни проводиха махайки все едно отиваме на дълъг подводен поход:
Брега скоро остана надалеч…
Настана гузна тишина…
Която бе разбрана правилно, като незнайно откъде се появиха онези вълшебни кожени цилиндърчета
Водката е „Тельняшка“ – хубава водка… Така се казват синьо-белите военноморски потници…
На бутилката долу е гравирано : Крепче только дружба! 🙂
Реших, че е прекалено детски да замезвам със сникерс, та затова приложих друга методика – след изпиване на водката топваш чашката в езерото и замезваш с езерна вода
Водата бе кристално чиста – няма никакви замърсявани от индустрия. Относно радиоактивно заразяване – нямаше как да се знае..
След минутка заваля и задуха вятър – нищо необичайно за тези ширини… Жените и кучето се скриха под водонепропускливо наметало 🙂
Така достигнахме до другия бряг, където е полу-тундра…
Красота… Брезите – ниски като храсти…
Гледахме, разхождахме се, поогледахме се за гъби – в тази част на Русия са големи маниаци на тема гъби – събират, ядат, правят хайвер от гъби и т.н…
Обаче гъби нямаше…
Като няма гъби – довършихме бутилката…
Така се поразходихме из дивото, след което се качихме обратно на ‘яхтата’ и се върнахме да продължим с банкета…
Плаването бе спокойно – ‘океанът’ – широк 🙂
При швартовката някои започнаха да дават признаци на умора
Похапнахме доволно, довършихме още някоя друга бутилка водка и с един юнак, с който сме влизали в морето зимата, ама излизайки от горещия басейн на Св.Св. Константин и Елена до Варна (Дружба), решихме, че е време да се поразхладим.
Бях си взел банския, но докато си пийвах от езерото видях каква е температурата на водата, и реших, че заедно с банския все пак съм си взел и разсъдъка…
Та затова само навих крачолите под палещото северно слънце (дъжда, който ни валя на лодката бе спрял)…
Разбира се приятеля е свикнал с такива условия, и реши, че водката тъкмо го е загряла и е време да поизтрезнее…
Направихме една задружна снимка:
След което приятеля отиде да си поплува!
Да, банските ни костюми (поне на българската част) не съответстваха много на юлското време




Направихме и трите неща въпреки негодуванието на жените в колата…
Прибрахме се живи и здрави… Натам не си спомням…
Общо за деня – около 120км по пътя, около 10км по вода… Разхода на водка не можах да го сметна защото ми се нулира разходомера