<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

 

ДЕН 7: МУРМАНСК…

Сутринта валеше и бе доста намръщено (не ви учудва нали )…

Закуската бе добра, но в хотела имаше някаква научна конференция, та половината зала бе заета от ‘академиците’… При което явно някой академик държеше цялата зала да слуша колко е важен… Общо взето им се изсмях на надуването…
След което запалих колата и отидох в една компания, която бе и една от причините да дойда до Мурманск…
Този ден бе работен и нямаше нищо интересно за широката публика – върших си работата..
В един от офисите видях това

Трудят се хората (за незапознатите – този аквариум е от рибки, които са залепени на всяка бутилка водка Белуга)
След което трябваше да отидем служебно и на един кораб, който се намираше от другата страна на Колския залив, преминавайки по моста…
Като Аспарухов мост във Варна, но доста по-нисък (под него не минават кораби)… От друга страна като че ли бе по-широк …
Веднага след преминаването на моста срещнах големи табели първо на руски, а след няколкостотин метра и на английски  – ‘Автомобилите с чужда регистрация да се движат само по главния път’…

‘Реших’, че дестинацията ни е ‘главен път’, пък и там си имаше обикновено населено място. Та стигнахме безпрепятствено…
След няколко часа привършихме работа и вече бях свободен – основната и официална задача и цел бяха постигнати…
Преди да се върнем обратно в града колега предложи да се качим на много красиво място, откъдето се откривала видимост към цял Мурманск. Разбира се, че се съгласих…
Пътя бе лош (въпреки, че имаше блокове наоколо)… Но в един момент се откри монумент:

Оказа се, че на това място през Втората световна война е работила основната противовъздушна отбрана на Мурманск..

Учуди ме, но докато отивахме към мястото, видяхме сватба, като фотосесията бе точно на монумента… (буса на една от горните снимки е на сватбарите)…

Ето го и монумента, с прясно поднесени венци…

След стотина метра преминавайки покрай военна техника (по-съвременна и стара) и землянки достигнахме до търсеното място…
Мястото наистина даваше разкошна гледка към града. Въпреки намръщеното време реших да щракна няколко кадъра:

В далечината над Мурманск се виждаше грандиозният монумент на Альоша 

Снимката я направих с увеличение около 50 пъти – иначе се вижда както на  на тази снимка (Альоша е на хълма в средата на снимката):

На другият бряг бе застанал на вечна стоянка корабът-музей Ленин – първият атомен ледоразбивач..

 

Също така се открояваше и ЖП гарата на Мурманск…

Красиво място….

Докато обикаляхме из полянките ми направи впечатление мекия торф, който изглеждаше сух, и бе мек като килим… Не цапаше обувките. Но се оказа, че е като сюнгер:

Докато се любувахме Отново запръска и тръгнахме наобратно. Оставих придружителя ми в офиса му и се прибрах в хотела…
Качихме в стаята почти всичкия багаж (ракията, виното, рекламните материали вече бяха раздадени), защото планирахме да останем още 2 дни, и бе добре да го пресортираме за заплануваните нови предизвикателства…
Използвах момента да преместя автомобила да ми е под око… Въпреки, че по принцип джипа е изключително нетърсена от крадците марка в Русия…
А за Мурманск ме успокоиха, че кражби на автомобили по принцип няма… Поради географската специфика…
От Мурманск излизат практически само три пътя…
Към Санкт Петербург – в близките 200-300км няма къде да се скриеш – има един единствен път от който няма накъде да се отклониш настрани (блата и езера)…
Към Норвегия – същата работа
На север – военните ще те спрат на 5-ия километър…
Отклонение от тези пътища е невъзможно – всичко е блата и езера – непроходимо…
Тъкмо приключихме с реорганизацията и телефона ми звънна – айде на разходка из Мурманск – ОК..

Приятеля дойде с една голяма нова бензинова Тойота Хайлендър.

Заредихме на близката бензиностанция (това да караш такъв голям джип на бензин си е ‘позволено’ само в САЩ, Арабските емирства и … Русия 🙂 ) – еееех, къде са тези цени на горивото при нас (а и околните държави 🙂 ) Цената на бензина бе под 50 евроцента литъра…
Спирка първа – Морска гара и- ледоразбивача ЛЕНИН… За съжаление приемния час бе приключил, та огледахме това малко корабче отвън (наистина очаквах нещо грандиозно, а то – компактно корабче)….

Морската гара я ремонтираха…

Но не само Морска гара – всички сгради в района изглеждаха поддържани – боядисани, спретнати…

Разбира се – до Морска гара също имаше паметник на загиналите през Втората световна война

След Морската гара, отидохме до един комплекс, направен от предишния кмет, който за съжаление е починал наскоро…
Започва със спретната църква:

Фар-наблюдателница.

За съжаление фара вече бе затворен и  не можахме да се качим:
Из целия район имаше поставени паметници. Котвата също е паметник…

Надолу бе направена площадка с гледка към Мурманск.

Позяпахме трафика..

Тръгнахме нагоре покрай паметниците (надолу няма изход)..
Там бе и паметника на загиналите в мирно време подводничари… Навярно знаете, че паметника е рубката на потъналата атомна подводница „Курск“ (при катастрофата през Август 2000г загиват всички 118 моряка)… Подводницата бе извадена от морското дъно година след това при уникална международна операция

Усещането в комплекса е странно – направен е семпло, но се чувстваш съпричастен и близо до трагични събития, за които си чувал много по медиите. Но преди са ти се стрували нещо мнооого далечно и изкривено през призмата на медиите и политиката…
И що народ е измрял за политически амбиции и интереси… Повечето паметници са изградени с доброволни пожертвования на гражданите на Мурманск…
По пътя минавахме покрай театри, кина, силно атрактивни за местното население – около тях се виждаше суматоха, а и нашите местни приятели разказваха по пътя къде точно какво представление дават в момента – редовно ги посещавали…
Отидохме до паметника на Умеещите да чакат (моряшката жена):

След което отидохме до Альоша  – онзи същия, който стои над Мурманск… Отблизо изглежда още по-внушителен.

Вечния огън гори…
И на всички паметници има свежи цветя…
На Альоша също имаше редица от младоженци, които правеха фотосесия пред паметника..
Небрежно и тихо пристигна полицейска кола с пуснати буркани. Обиколи района и продължи по пътя си… През това време младоженците се снимаха пред вечния огън…

Явно си почитат историята…
В случая си мисля, че подобно политическо решение, за налагане, рекламиране и пропагандиране на паметниците, е спомогнало за обединение и създаване на самочувствие в нацията…

Гледката отгоре бе разкошна – виждаше се залива и Мурманск..

Наоколо разбира се имаше и други паметници – мястото е било и стратегически пункт:
От Альоша се виждаше близкото езеро, което е много популярно сред моржовете зимата. Дори имало някакво международно състезание (или световно първенство) през 2015г…
Това било ‘офиса’ на моржовете, а дупката била в езерото точно до ‘офиса’ :

Разбира се при малко по-внимателно вглеждане от същото място можеше да се забележи някой друг военен кораб.

Но основната част бе скрита добре – малко вдясно от ‘панорамата’ по Колския залив зад носа се намират селцата (практически квартали на Мурманск) Росляково, Сафоново, Белокаменка, Североморск. Там би трябвало да е застанал самолетоносача „Адмирал Кузнецов“, атомни подводници и т.н. Но до тази част не всеки има достъп. А за чужденци от ‘вражески блок’ като нас – навярно достъпа би бил невъзможен… Тъй-като видях обикновени пълни градски автобуси към Североморск все пак попитах – ‘а не може ли’ 🙂

Приятеля ми отговори, че няма проблем да се качиш на такъв автобус, но малко по-нататък от ‘завоя’ има КПП, където ще се качат двама военни отпред и отзад на автобуса, и ще проверят пропуските на абсолютно всички в автобуса… Който няма право да премине КПП, ще бъде свален (е, може и да има разпит защо точно си искал да попаднеш в тази зона)..

Така в красиви гледки поразгледахме Мурманск. Удивлявахме се на чистотата по улиците (облъчването от медиите винаги оставя грешно впечатление 🙂 ). Слънцето печеше, но стомасите започнаха да ‘съобщават’, че вече е доста напреднала вечер и е време за хапване..

Насочихме към един азербайджански ресторант съвсем близо до хотела. Оказа се, че азербайджанската диаспора в Мурманск е доста голяма…
Похапнахме добре. След което се прибрахме ‘под палещото слънце’ в хотела около 00:00 часа, с уговорката на сутринта да бъдем готови за излет…
Отново се полюбувах на среднощния Мурманск от прозореца на хотела..

За съжаление стъклата не бяха много чисти, а и не можеха да се отварят за да се направи по-чиста снимка (пък и отново бе облачно и слънцето не блестеше)…
Снимката отново е около 1 часа през нощта…