Маршрут: Хелзинки – Куусамо (Финландия)…
Сутринта почна както обикновено – ставане, душ, хапване, товарене на багажа…
Логично, не можехме да товарим багажа в подземното гаражче – просто нямаше място…
Затова реших да изкарам колата… Оказа се, че няма къде да направя маневра, та затова целия цирк се повтори на заден ход 😆
Натоварихме багажа. зададох на GPS Салла (граничното село на Финландия) и тръгнахме…
Скоро излязохме от Хелзинки и стъпихме на магистрала…
Финландия бе първата от ‘по-западните’ държави, и за мое учудване GPS изведнъж стана доста по-красив… Започна да дава на екрана шарени картинки, с изографисани и табелите, които в действителност висяха над пътя…
Появиха се и други странности. От рода – GPS да ‘каже’ – карай направо, и след някакви си 540км завий леко вдясно 😆
Километрите хвърчаха, въпреки, че не съм нарушавал скоростния режим.. Времето си бе слънчево с красиви пухести облачета.
След известно време трафика доста оредя…
Встрани от пътя започнаха езерата… Всичко маслено зелено….
По някое време магистралата премина в обикновен път… Но с ограничение 100км/ч… И народа караше с между 105 и 110км/ч…
Явно нагоре глобите са височки, защото много редките изпреварвания ставаха в режим : газ, изпреварваш, и веднага след това – спирачка за да смъкнеш скоростта под 110км/ч…
Но тъй-като всички караха с такава скорост, просто не виждах смисъл да изпреварвам – дори камионите се движеха с тази скорост…
Заваля дежурният дъжд, но това не пречеше на нормалното придвижване… Кал също не хвърчеше – по стъклото падаше само чиста вода.
Спряхме до едно езерце за снимки и почивка:
Така хвръкнаха едни 500км и реших да заредя… Имах повече от половин резервоар, но от момента нататък до Муманск оставаха ‘само 800км’, а смятах в Мурманск да заредя колкото се може по-голямо количество нафта на евтиния 😆
Защото във Финландия не бе много евтино 🙂
Колонката бе на самообслужване. От тук нататък доста често щяхме да срещаме такива бензиностанции, където без кредитна карта не би се оправил – просто няма бензинджии (а на някои – няма и магазинче кого да попиташ – просто колонка с вграден апарат за четене на кредитни карти).
Продължихме нататък. По едно време гледам другото платно смени цвета си – явно новоположено… След малко се видя и как се извършва процеса. Финландците работеха така, че пушек се вдигаше (и в буквалния смисъл 🙂 ).
Изненадах се, когато видях технологията – няколко подредени цистерни – цял влак, дърпат газови горелки, които нагряват цялото платно. След което върху размекнатия вече асфалт се полага нов слой (навярно смесен с част от стария асфалт)…
Започнаха да се появяват и знаци за лосове и елени…
Жена ми започна да пита ‘кога ще видим лосовете и елените’. ‘Ама защо все още не сме ги видели’…
Успокоих я, че ако през деня не ги видим, довечера ще я запозная с любезния лос (който знае вица ..) 😆
Пътя започна да става все по пуст:
Отвсякъде имаше вода… Но и красиви гледки..
И рибари имаше…
Врътнахме едни 800км и поогладняхме…
Погледнах табелите с виличка и лъжичка.. Пише – 2км от главния път къмпинг, риболов и ресторант…
Викам си – те тука е местото:
Стигаме до паркинг пред хубаво езеро:
В другата част на паркинга имаше бариера, през която преминаха няколко каравани – явно за нощувка…
Влязох в ресторанта – пустош… Видях в кухнята нещо да човърка един човек – явно собственика…
Питах го дали има някаква риба за да вечеряме… Той се обърна със силно зачервен нос с отношение – ‘каква риба търсите тук – ей там е останало малко ориз и т.н.’ – посочвайки бен-марито…
Теглих му една наум заради мързела му – такова хубаво местенце, и ресторант, а да не го използва по предназначение…
И се изнесохме от там…
След няколко километра видяхме първите представители на севера:
Не бяха много плашливи – някои ходеха и по пътя, но като цяло се дръпнаха настрани…
На няколко пъти спирахме да си правим селфита с добитъка 🙂 Да, имаше непрекъснати линии встрани, явно забраняващи спирането, но автомобили на хоризонта не се виждаха. Зад хоризонта – също 🙂
Тъй-като глада вече започна да напомня за себе си, се отклонихме от главния път и влязохме в близкия град, който бе Куусамо. Вече бяхме свикнали с финландското чувство за изкуство (или хумор – така и не разбрах кое от двете е), така, че монумента на входа на Куусамо не ни изненада :). Извинявам се за лошото качество на снимките, но слънцето бе ниско, а и в повечето случаи търсихме запечатване на момента, отколкото някаква художествена стойност.
Спрях и потърсих ресторант в GPS… Той ме насочи към ресторантите наоколо, избрах най-близкия и тръгнахме из града… Съвсем скоро достигнахме дестинацията (сигурно на 500м 🙂 )
Гледам – и хотел…
Седнахме в ресторанта, а там хубави риби и т.н…
Тъкмо поръчваме хапката и каката пита ‘а какво ще пиете’… Тогава се усетих, че ако искаме да вечеряме както трябва, май е добре да останем в този хотел…
Не бях изморен, слънцето светеше.
Но пък от друга гледна точка бяха изминали около 10 часа от тръгването ни (да, ‘загубихме’ сигурно час за зареждане, някоя друга покупка, цигара и т.н.) а и за следващия ден оставаха още само около 550-600км, и затова решихме да спрем…
Отидох до рецепцията – имаха свободни стаи на сносна цена… Въпроса бе решен – оставих колата на по-подходящо за разтоварване на багажа място – на паркинга нямаше много български автомобили 🙂
Но пък вътре бе чисто и спретнато… Приличаше на работническо-рибарски хотел – без никакъв излишен лукс, но чисто, спретнато, топло, с всичко необходимо…
Картите за достъп бяха интересни – ‘хибридни’… Т.е. в стаята се влиза с карта, която е чисто механична – няма електрика в бравата 🙂 Явно разположението на дупките е ключа, а бравата има шипове, които се опитват да преминат през направените дупки 🙂
След което се върнах в ресторанта – поръчката тъкмо бе пристигнала..
Рибата им бе прекрасна. С някоя друга водка я преглътнах 😆 Съпругата я караше на бира…
Реших да завърша с десерт. Както навсякъде и тук попитах за нещо местно – традиционно… Първото което споменаха – сладолед …. Отказах разбира се…
‘Ами щом не искате сладолед’ – казаха ми нещо непознато за мен – съгласих се веднага…
Така ядох като десерт паниран кашкавал (солен и още горещ) върху който явно е поставено сладко и ….. сигурно е било топка сладолед, който бе станал на супа…
Но ми бе вкусно де 😆
На рецепцията ни посочиха пряката топла връзка с хотела (стъклен коридор около 50метра), ама жената искаше да пуши, та се поразходихме малко, заобикаляйки комплекса…
Радвахме се на блесналото нависоко слънце (около 23 часа) и реших да не дърпам пердетата…
Водката си свърши работата, и отново заспах като къпан…
Статистика :
Изминати за деня: 814км
Средна скорост: 91км/ч
Максимална скорост: 138км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 11ч 22мин
Общо изкачени (по височина) 6.2км
Общо спускане (по височина) 6.1км
Максимална надморска височина: 306м
