Сутринта хапнахме в хотела.
Закуската бе в ‘катакомбите’ на хотела – в мазата 🙂
Там видях интересно техническо решение – тъй-като климатика явно е под нивото на земята, с подръчни инструменти са направили осушителна система… Ако не се лъжа, ‘подръчните инструменти’ са помпичка за аквариум и т.н. 🙂
Натоварихме багажа. Улицата вече бе пълна със ‘синьопаркиращи’, и затова багажа го мъкнахме по старите калдаръми до паркинга на 50-100 метра…
Времето бе слънчево, стомаха – сит… Нафта имаше още за около 1000-1100км (последно зареждах в Полша, но поради ниските скорости разхода спадна). Какво му трябва още на човек…
Измъкнахме се сравнително бавно от Рига…
Пътя бе хубав, заплануваното разстояние – малко… Така, че я карахме лежерно…
След стотина километра (все още в рижкия залив) видях хубава плажна ивица и отбивка с добър паркинг. На паркинга имаше кемпер, но хората сигурно спяха в него….
Викам си – не може да не си топна краката в Балтийско море 😆
Кривнах натам. Събухме обувките и се поразходихме по изключително финния пясък – при нас не съм виждал толкова ситен и мек пясък…
Разкошен плаж и прозрачно море… Що ли нямаше плажуващи :ches: 
Навих крачолите и топнах краката…
Водата си бе топличка… За района 😆 Навярно около 16С.
Спомних си една случка от студентските ми години, когато бяхме на студентски обмен в Рига за 2 седмици…
Бяхме чували за Юрмала – ‘Златните пясъци на Рига’… Август месец – дори и там през деня температурата е над 25С и слънцето напича… Та нарамихме за всеки случай банските и – в Юрмала…
Наближаваме огромна плажна ивица, по-голяма от тази на горните снимки…
Гледаме – дечица си играят във водата стотина метра навътре в морето (залива е много плитък, като пясъка продължава със стотици метри много плавно навътре)… Викаме си – ей сега влезнахме… Докато не топнахме краката в ледената вода все така си викахме – СТУД!!! 😆 Въобще не влязохме навътре…
Та и сега – краката ти изтръпват от студ… Избърсахме краката с мокри кърпички (пясъка е толкова фин, че просто не можеш да го избършеш)… И продължихме нататък…
Ремонтите по пътя отново продължаваха…
Преминахме в Естония. Граничните пунктове пустееха…
Тогава си говорихме защо ли не са ги съборили. Сега покрай емигрантите разбрахме защо…
След това нещата се пооправиха и пътя стана добър… 
Брезичките (когато въобще имаше дървета около пътя) започнаха да стават все по-малки…
Къщите около пътя също станаха още по-‘немски’.
Заради скучния път се чудех се с какво да се забавлявам… И си намирах занимания…
Например сигурно 50км точих нет от този автобус 🙂 :
Отзад имаше символа за WiFi, забих темпомата на средна дистанция и го хванах 🙂 Ама не бе много бърз де – на телефона бе по-добър…
Времето се сменяше пред очите ни….
Относно времето – първите дни се чудихме защо е така променливо времето и защо всеки ден ни вали дъжд. След това се сетихме, че в края на краищата ние преминаваме почти 1000км на ден – нормално е все някъде времето да е лошо и да вали..
Така в размисли и забавления стигнахме Талин…
Спряхме да заредим – имах още доста нафта, но според интернет разликата в цената на горивото в сравнение с Финландия бе значителна, та затова реших да напълня резервоара до горе.
От страшните облаци, които се виждат на предната снимка нямаше и следа…
Стъклени небостъргачи, сериозни сгради… Въобще нищо общо със спомените ми от студентските посещения…
Тъй-като трябваше да вземаме нататък ферибот, реших първо да отскочим до пристанището, преди да разгледаме Талин…
До пристанището гледам един паркинг – пише нещо подобно на ‘два часа безплатно’…
Влизаме вътре, паркираме и гледаме – пише, че има супермаркет, кафе/бърза закуска и тоалетна – супер…
Тоалетната платена – все едно влизаш в метрото, ама жената се шмугнала след мен при отворената ‘бариера’ (тоалетните се разделят по-късно) 🙂
След което хапнах един бургер със сьомга, а съпругата – кафе с цигарка…
Проверих кога са фериботите…
Оказа се, че след час и малко тръгва удобен ферибот, а следващия е след доста часове…
Решихме да бягаме на север без да разглеждаме Талин, като така щеше да ни остане малко повече време за Хелзинки…
Водата бе започнала да привършва (стека Банкя, който го бяхме взели от България), та решихме да посетим супермаркета…
Вида му бе като на стара сграда..
Това, което мислехме за име на супера, се оказа насочващо за съдържанието ‘Alco-market’ 😆
Представете Метро, в което се продава само алкохол…
И финландците товарят с касите и кашоните… Доста учудено ни погледнаха като ги попитахме за вода ….
Намериха няколко бутилки в ъгъла… На касата ни гледаха още по-учудено 😆
Натоварихме водата, и отидохме до пристанището – имаше опашка…
Плащането – drive-in на гишета…
Организацията бе стройна – при плащането ти дават специални големи стикери, които да закачиш на огледалото така, че да се виждат отвън.
И навсякъде има регулировчици, които виждайки стикера да те насочват към кой ферибот/коя колона да се наредиш
В магазините до пристанището продължаваха да товарят/разтоварват алкохола с мотокари и палети 😆 (навярно зареждането на кораба) . Общо взето – алкохола и цигарите бяха най-търсената стока.
Платих, и зачакахме за влизането в търбуха на ферибота…
Наоколо имаше и други фериботи – за Швеция и т.н.
Редуваха тирове и леки автомобили… Незнайно защо нас ни набутаха при тировете 😆
Посочват ти къде и кога да спреш… По принцип се спазваше умерена дистанция до преден и страничен автомобил (заради клатенето)… Тировете обаче бяха доста плътно…
Запомних (както си мислих 😆 ) палубата, и се качихме в кораба.. Вътре – магазини (за алкохол), барчета, рецепция за спалните каюти и т.н. и т.н… Абе големичък кораб – девет палуби…
Прескочихме тези детайли и излязохме на кърмата – бе завет, но и доста шумно/вибрации… Времето бе ОК, а гледката си заслужаваше..
Последен поглед към Талин, и дадохме газ към Хелзинки…
Разминахме се с голям ферибот, и изпреварихме няколко пасажерски кораба (внушителни)…
Правехме около 25-27 възла – сериозна скорост….
Бреговете изчезнаха от хоризонта…
Времето бе хубаво – въобще идилия..
След два часа и няколко минути се показа Хелзинки.
Малко след това влязохме в пристанището на Хелзинки…
Обявиха да се качваме по автомобилите…
Слязохме на нужната палуба, отворих вратата (дебела, плъзгаща, водоустойчива, отваря се с бутон).. А срещу мен на 30см – ТИР.. Опитах се да мина покрай него, ама щях да се изплескам яко, пък и нещо не ми се стори познато мястото… Като оставяхме автомобила срещу вратата имаше лек автомобил, а не ТИР..
Качихме се горе (това е циркулация между 3 и 7 етаж 🙂 )… Там – тълпи народ със сакове алкохол – няма къде да се премине…
Айде – отново долу… Този път излязох по другия борд (срещуположната врата) – всички коли от този борд вече бяха излезли (на всеки борд са по четири реда автомобили и камиони) и видях един от екипажа на кораба…
Попитах го виждал ли е един безстопанствен джип… С усмивка ми посочи през проход към другия борд малко по-назад от мястото, откъдето се появих…
Джипа бе точно зад тира, който бе запушил вратата 🙂
Просто съм слязъл на палубата през друг асансьор и съм излязъл с 10 метра пред, вместо 10м зад джипа…
Колите от този борд тъкмо започнаха да тръгват – в момента в който се качихме, тръгна тира пред нас и всички се изнизахме…. При прегледа на видеото видях, че сме се качили в колата 30 секунди преди тръгването 😆 )
Тези зад нас сигурно умряха от яд – навярно са си мислили, че сме суперпрофесионалисти, и сме пили с 10 минути повече от тях, докато те киснат в колите 😆
Между другото като гледах видеото от превоза видях какво нещо е долу в кораба докато се движи и защо карат хората да се махнат от там 😆 Постоянни писъци на аларми, мигащи мигачи и т.н. 🙂
Хелзинки…
Безпроблемно излязохме от пристанището. Имаше някаква униформена и въоръжена мадама, която оглеждаше автомобилите, но никого не спряха…
Влязохме в центъра и спрях да потърся хотел (букинг ком разбира се, но без резервация – за да видя на място за какво става въпрос)…
Избрахме един, вкарах го в навигацията и скоро бяхме пред хотела. Ама се оказа, че има проблем с паркирането – разрешено спирането, но не и паркирането.
Слязох от колата и отидох в хотела – ‘имате ли паркинг’ – имаме – 20 евро/нощ…
Колко струва хотела? Обявиха ми цена с 30 евро над тази в букинг… Възроптах… Ама нищо не можем да направим – такива са условията…
ОК, тогава ще го направим по моя начин (явно не очакваше да имам интернет 🙂 )… Пред него направих резервацията с телефона и веднага получих потвърждение.
Оня ми се хили – ‘ама то отнема до 2 часа’. Помолих го да провери веднага – няма логика аз да получа потвърждение, а в хотела да не са получили информация по същото време…
‘Яяяя, ама то потвърждението е дошло – няма проблеми’ – цената стана ниска – дори и с плащането на паркинга 🙂
Платих, и ги попитах къде е паркинга… Е няма такъв цирк подхода бе в тунел с ширина огледалата + 2см…
Парктроника бе безполезен – още при влизането в тунела ‘писна’ и показа STOP – толкова малки бяха дистанциите… Огледалата бяха на около 2см от стените.
С маневра във вътрешния двор успях да завия така, че да се насоча към подземен паркинг… Входа му бе с автоматична врата, и широк също огледалата +2см…
‘Гараж’ с размер на три нашенски гаража, в който напречно по финландски план би трябвало да спрат 4 автомобила.
Добре, че две съседни клетки бяха свободни, та успях с няколко маневри да се наместя…
Докато развъртам колата вратата се затвори… Намерих някакъв авариен бутон и си отворих вратата… Луда работа…
След това се сетих, че съм забравил камерата в колата и ще изтрие дневния преход… Та отново преминах през отваряне на дистанционно контролирани врати и т.н….
Всичкото това – под проливния дъжд, който внезапно се изля над Хелзинки…
Хотела бе с интересна система за достъп – след определен час външната врата се отваря само с картата за стаята… По същия начин започват да работят и асансьорите…
Хвърлихме багажа, включих камерата да прехвърля видеото към лаптопа… Дъжда спря от раз и излязохме на разходка… Около 23:00ч все още бе светло…
Така се сблъскахме с ‘интересните’ финландски монументи….
Например я познайте какво означава този паметник???
Правилно – така изглежда 100години финландска демокрация 🙂
Минахме покрай президентството 
Стъклени авангардни сгради имаше съвсем близо до стари постройки..
Доста време се разхождахме покрай един канал, обвит със зеленина… Обаче като пресякохме моста над канала се оказа, че това не е канал, а пешеходна и велосипедна алея….
Сега като гледам варненските велосипедни алеи ми се струва, че има лееека разлика 🙂
Поразходихме се, потърсихме ресторант, обаче се оказа, че са затворени… Работеха предимно барчетата…
Минаваха странни мотоциклети:
Позяпахме разни магазини със странни цени..
Вече бе доста късно – около полунощ… Започна да се стъмва – поне доколкото е възможно на тези ширини 🙂
Върнахме се в хотела, където ресторанта все още работеше…
Веднага пристъпихме по същество…
Водка Финландия разбира се… Двечки за мен и една за съпругата. Ама те ‘детски’ – по 40мл… Та затова се наложи да поръчам още.
Съпругата продължи с рибите …
А аз както винаги попитах за нещо местно…
Разбира се – ЛОС… Това тъмното в гювечето…
Бе изключително вкусно и сочно.
Похапнахме доволно…
Питах и за десерт… Във Финландия сладоледа е на почит, което ме учудва, защото все пак по цяла зима гледат ‘сладолед’ навън 🙂 Поръчах си някаква тортичка, и дойде гарнирана със сладолед 🙂
Водката подейства и заспах като пън… Като преди това дръпнах пердетата, защото около 00:00ч навън все още бе светло, въпреки, че нямаше слънце…
Статистика :
Изминати за деня: 401км
Средна скорост: 64км/ч
Максимална скорост: 125км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 9ч 22мин
Общо изкачени (по височина) 2.6км
Общо спускане (по височина) 2.5км
Максимална надморска височина: 361м
