Актау-Баку-Истанбул-Варна

<<< НАЗАД

Сутринта скокнахме рано рано..

Грабнахме пакета със закуска от рецепцията, оправихме сметките и се метнахме в таксито… Отново нелегално..

Шофьора бе някакъв инженер на високо ниво в завод, но нощем карал и такси за да припечели нещо отгоре… Звучеше достоверно, защото човека бе интелигентен. Пристигнахме спокойно до летището (ако не се смята притеснението на шофьора от милиционерски пост по пътя 🙂 )…

Влязохме в летището и се регистрирахме…

Ако това може да се сметне за регистрация де – вижте какво представлява ‘бордната карта’..20100603012624 (2015_12_16 19_51_19 UTC)

Имена, място в самолета и т.н. – това са подробности, които няма смисъл да се пишат 🙂

ВАЖНОТО бе, че съм четвърти по ред на опашката 🙂

Ако си мислите, че ми прибраха билета и ми оставиха бордната карта – неее, големия отрязък още си стои в архива вкъщи 🙂 Бордната карта си я прибраха.. Странни хора..

Иначе в летището бе спретнато и ново.

20100603022328 (2015_12_16 19_51_19 UTC)

Преминахме и паспортния контрол – имах всички нужни документи (фактури от хотели, карти за регистрация и т.н.), но учудващо за мен не се заядоха…

Сега ми стана окончателно ясно за какво е била онази яката милицЮнерка в Баку – пуска само пасажерите с места… А масовата част (сред която вече бяхме и ние) се качват след като се качат всички други и сядат – кой където свари – без предварително чекирани места 🙂

На зазоряване отлепихме от пистата и литнахме над Каспийско море… Красиво е да гледаш изгрев от самолет особено над море…
20100603031332 (2015_12_16 19_51_19 UTC)

Стюардеси нямаше. За нула време бяхме в Баку (полета е по-малко от час). Цирка със звънящите телефони, смс, разговори на висок тон се повтори… Още при снижаването гледах как един юнак с три телефона говори по единия, на втория пише СМС, а на третия набира някакъв номер… Луда работа… Явно са големи бизнесмени и им е ценна секундата 🙂

Смъкнаха ни от самолета на пистата и от там пеш – до залата. Взехме куфарите, обаче нататък имаше само два варианта – или да сме азербайджанци и да минаваме с проверка на паспорта, или сме чужденци, които искат да влязат в Азербайджан и да си плащаме виза за няколко дневен престой… Попитах служител как да стигнем до транзитна зала… Въпроса го затрудни и извикаха един въоръжен (дискретно) цивилен мустакат мургав субект.. С радиостанция в ръка. Каза ни на руски да го следваме (с много тежък акцент 🙂 ). И започнахме да се движим с куфарите из едни тъмни подземни коридори. Спирахме пред някакви врати, субекта се обаждаше по радиостанцията и вратата се отваряше нататък… Как да е след като преминахме катакомбите на летището се появихме в добре познатата ни зала с изглед навън и ‘консервиран бакински въздух’ 🙂

20100603052246 (2015_12_16 19_51_19 UTC)

Този път времето премина бързо (а и престоя между полетите бе малък).

Литнахме към Истанбул вече по-цивилизовано. Отдолу прелетя Баку, за момент литнахме над Каспийско море, след което завихме рязко на запад.

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Летището се видя под крилото …KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

В дясната страна до Каспийско море се намира Яшма, където има пускови противовъздушни установки  С300…

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

 

Долу започнаха интересни природни забележителности.

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

 

От въздуха изглеждаше доста внушително…

След това явно навлязохме в Грузия, някъде около Тбилиси…

Кабардино-Балкария, Владикавказ

В далечината някъде е и Елбрус..

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA
KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Някъде между Поти и Батуми (точно над Кобулети) влязохме в Черно море…

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Времето долу рязко се развали и вече нямаше нищо за гледане..

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

 

За щастие към Истанбул времето започна да се оправя..

Босфора:

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

 

Накрая заходихме за кацане:

Преминахме бързо граничарите и митничарите. Багажа (с водката) също бе на място..

Предварително от Казахстан се бях свързал с познат в Истанбул, който отпусна автомобил да ни закара до границата. Да, автомобила бе някакво малко фордче (май Фиеста или Фокус), но и багажа ни не бе много, така, че успяхме да се съберем макар и с мъка.

Бързо излязохме от Истанбул, макар и трафика да бе натоварен.

20100603104930 (2015_12_16 19_51_19 UTC) 20100603115721 (2015_12_16 19_51_19 UTC)

 

На турската граница се опитаха да ми направят изречение, че не може да се пресича с куфари и пеш, но им обясних, че алтернативата е да отида сам да си взема автомобила, и да оформят два пъти хора и автомобил…. Влязоха ни в положението… На българската граница бяха учудени, че виждат тълпа (от трима човека 🙂 ) с куфари да крачат бодро през браздата, ама с нашите лесно се разбрахме…

Колата си стоеше в храсталака както я бях оставил. Нямаше никакви липси или проблеми.. Натоварихме се и спокойно без бързане се прибрахме във Варна… Финала направо си бе лежерен в сравнение с началото на това пътуване 🙂

 

<<< НАЗАД

Вашият коментар

Личен блог