Сутринта скокнахме рано рано..
Грабнахме пакета със закуска от рецепцията, оправихме сметките и се метнахме в таксито… Отново нелегално..
Шофьора бе някакъв инженер на високо ниво в завод, но нощем карал и такси за да припечели нещо отгоре… Звучеше достоверно, защото човека бе интелигентен. Пристигнахме спокойно до летището (ако не се смята притеснението на шофьора от милиционерски пост по пътя 🙂 )…
Влязохме в летището и се регистрирахме…
Ако това може да се сметне за регистрация де – вижте какво представлява ‘бордната карта’..
Имена, място в самолета и т.н. – това са подробности, които няма смисъл да се пишат 🙂
ВАЖНОТО бе, че съм четвърти по ред на опашката 🙂
Ако си мислите, че ми прибраха билета и ми оставиха бордната карта – неее, големия отрязък още си стои в архива вкъщи 🙂 Бордната карта си я прибраха.. Странни хора..
Иначе в летището бе спретнато и ново.
Преминахме и паспортния контрол – имах всички нужни документи (фактури от хотели, карти за регистрация и т.н.), но учудващо за мен не се заядоха…
Сега ми стана окончателно ясно за какво е била онази яката милицЮнерка в Баку – пуска само пасажерите с места… А масовата част (сред която вече бяхме и ние) се качват след като се качат всички други и сядат – кой където свари – без предварително чекирани места 🙂
На зазоряване отлепихме от пистата и литнахме над Каспийско море… Красиво е да гледаш изгрев от самолет особено над море…
Стюардеси нямаше. За нула време бяхме в Баку (полета е по-малко от час). Цирка със звънящите телефони, смс, разговори на висок тон се повтори… Още при снижаването гледах как един юнак с три телефона говори по единия, на втория пише СМС, а на третия набира някакъв номер… Луда работа… Явно са големи бизнесмени и им е ценна секундата 🙂
Смъкнаха ни от самолета на пистата и от там пеш – до залата. Взехме куфарите, обаче нататък имаше само два варианта – или да сме азербайджанци и да минаваме с проверка на паспорта, или сме чужденци, които искат да влязат в Азербайджан и да си плащаме виза за няколко дневен престой… Попитах служител как да стигнем до транзитна зала… Въпроса го затрудни и извикаха един въоръжен (дискретно) цивилен мустакат мургав субект.. С радиостанция в ръка. Каза ни на руски да го следваме (с много тежък акцент 🙂 ). И започнахме да се движим с куфарите из едни тъмни подземни коридори. Спирахме пред някакви врати, субекта се обаждаше по радиостанцията и вратата се отваряше нататък… Как да е след като преминахме катакомбите на летището се появихме в добре познатата ни зала с изглед навън и ‘консервиран бакински въздух’ 🙂
Този път времето премина бързо (а и престоя между полетите бе малък).
Литнахме към Истанбул вече по-цивилизовано. Отдолу прелетя Баку, за момент литнахме над Каспийско море, след което завихме рязко на запад.
Летището се видя под крилото …
В дясната страна до Каспийско море се намира Яшма, където има пускови противовъздушни установки С300…
Долу започнаха интересни природни забележителности.
От въздуха изглеждаше доста внушително…
След това явно навлязохме в Грузия, някъде около Тбилиси…
Кабардино-Балкария, Владикавказ
В далечината някъде е и Елбрус..
Някъде между Поти и Батуми (точно над Кобулети) влязохме в Черно море…
Времето долу рязко се развали и вече нямаше нищо за гледане..
За щастие към Истанбул времето започна да се оправя..
Босфора:
Накрая заходихме за кацане:
Преминахме бързо граничарите и митничарите. Багажа (с водката) също бе на място..
Предварително от Казахстан се бях свързал с познат в Истанбул, който отпусна автомобил да ни закара до границата. Да, автомобила бе някакво малко фордче (май Фиеста или Фокус), но и багажа ни не бе много, така, че успяхме да се съберем макар и с мъка.
Бързо излязохме от Истанбул, макар и трафика да бе натоварен.
На турската граница се опитаха да ми направят изречение, че не може да се пресича с куфари и пеш, но им обясних, че алтернативата е да отида сам да си взема автомобила, и да оформят два пъти хора и автомобил…. Влязоха ни в положението… На българската граница бяха учудени, че виждат тълпа (от трима човека 🙂 ) с куфари да крачат бодро през браздата, ама с нашите лесно се разбрахме…
Колата си стоеше в храсталака както я бях оставил. Нямаше никакви липси или проблеми.. Натоварихме се и спокойно без бързане се прибрахме във Варна… Финала направо си бе лежерен в сравнение с началото на това пътуване 🙂