Въпреки продължителната вечеря, си починахме добре – вече повече от 24 часа не бяхме пътували…
Стандартната закуска, и отново на кораба. Отново температури, налягания, засичане на времена…
Периодични почивки на палубата. Жегата навън бе голяма.
Оказа се, че няма никакъв проблем с кораба. Изписах няколко страници протокол с наблюденията и снетите отчети. За моя радост и на кораба, и представителя на корабособственика подходиха мъжки – не оспорваха видяното, и подписаха протокола в моя вариант без забележки. Разговорите с България също потвърдиха правилността на протокола. По случай приключване на работата хапнахме на кораба и си тръгнахме към хотела.
В хотела за пореден път се убедих, че казахите ползват кирилица, но в някакъв много странен вариант.. Ето това е надпис ‘ИЗХОД”… Написан на кирилица 🙂
Разтъпкахме се около хотела, но нямаше нищо интересно.
Вечерта планирал официална вечеря (доколкото е възможно това да стане в ресторанта на такъв тип хотел 🙂 ). Събрахме се, хапнахме, пийнахме с представителя на корабособственика и капитана на кораба. На сладка приказка с приятели бързо лети времето…
Като се прибрах в стаята вече се зазоряваше 🙂
