Три часа сън се отразиха що годе добре… Беше ми станало топло. Стаята ми гледа на изток и съответно майското слънце бе решило да започне да пържи околността…
Погледнах през прозореца (през нощта не се виждаше нищо)… То и на светло не се виждаше нищо 🙂
Вижда се синята будка, където бе охранителя с автомата…
Пробвах климатика – не работеше. Влязох в банята. Пуснах душа – през шланга на ‘слушалката’ цвърчеше вода, но се ядваше – успях да си взема душ… Обаче водата силно миришеше на нефт и оставаше едно такова мазно усещане върху кожата… Явно не става за пиене..Така ще е – ще компенсираме с бърсане с иначе чистите хавлии.
Отидох до рецепцията:
– Ами то това ни е луксозната стая, а климатика не работи, защото още не е лято и не сме го ремонтирали 🙂 А вода – само минерална, ама трябва да си купите..
Хапнахме набързо. Включената в цената закуска бе мизерна – филийка с чай и сладко, но срещу допълнително заплащане от около 10$ можеше да се хапне на блок-маса, където вече си бе добре храната (снимките не са хронологични, а за илюстрация)… 
Направи ми впечатление, че тъй-като в района работят доста нефто-газови компании (и западни такива) народа тук доста се е разглезил в цените… Нощувката струваше някъде около 100$ на човек. А хотела бе на ниво две, максимум три български звезди… Да, хората бяха любезни. Повечето – с дръпнати очи, но говореха добре руски…
По едно време забелязах, че сервитьорките ни гледат учудено и се смеят нещо…
Попитах ги защо се смеят… Оказа се, че гледат дали моите колеги няма да паднат докато закусваме. И че изглеждали много свежи за якото пиене, което са правили цяла нощ… Изказаха се с уважение… Не ги разбрах за какво говорят и си продължихме закуската.. След закуската отидох до стаята на колегите за да подредим нещата, които носехме за кораба.
И РАЗБРАХ какво са имали предвид сервитьорките! Още на метър пред вратата се усещаше натрапчивата миризма на бургаската ракия. А в стаята просто не се стоеше 🙂 Колегата бе решил да суши мокрите си с ракия дрехи и ги бе разхвърлял из стаята 🙂 Та сервитьорките помислили, че моите хора са пили цяла нощ, но на сутринта изглеждат свежички като репи 🙂
Подредихме нещата, агента дойде и тръгнахме към кораба. Навън вече бе непоносима майска жега… Земята бе изгоряла. И тук таме се виждаха постройки…
Това също е хотел, но все още недовършен – работи само половината.
Пристигнахме до пристанището. Влязохме през една преградка от въже – някакъв пенсионер се шляеше в района – явно бе охранител. Оказа се, че в пристанището е завързана тази интересна барджа. Цялата е натоварена с тези бели контейнери. Всеки контейнер е стая с климатик. Представлява плаващ хотел за работници (отново за нефто-газовата промишленост). Зад баржата бе кораба, към който бяхме тръгнали.
Качихме се на кораба, където бяхме радушно посрещнати. Прегръдки, чаши, мезета …. Хубаво е, когато срещнеш стари приятели някъде по света. Поседяхме, поприказвахме, направихме план за работата и започнахме… То няма какво толкова да се разправя за работата – време, температури, решаване на проблеми…
Стана време за обяд. Хапнахме и излязох на палубата малко да се стопля (климатика на кораба работеше на пълна пара 🙂 )
Гледката бе като в някакъв филм на ужасите 🙂 Потънали кораби, малки порутени къщички…
След обяд поприключихме работата и решихме по-рано да се приберем към хотела, за да си починем от тежкия път.
Поне търсенето на хотела не е сложно – по средата в пустинята / степта 🙂 Да, това в средата на снимката е хотела 🙂
Поне отзад прозираше Каспийско море, та жегата не бе съвсем непоносима. Вляво на снимката е хеликоптерната площадка. Не се бях сетил да поръчам трансфера да стане с хеликоптер 🙂
В ресторанта на хотела вече ни чакаше представител на корабособственика – също приятел. Седнахме на червено вино, водка и раздумка (е, уточнявахме и служебни дела, ама то си е в реда на нещата)… След което развеселени се метнахме по леглата..
(следва продължение)
