Увод

В началото на м.Май 2010г наши партньори помолиха за помощ относно проблем, възникнал на един руски кораб. Тъй-като корабът ни е много познат, откликнахме веднага.

Свързах се с корабособственика – наши стари партньори и приятели, за да уточня каква е задачата. Оказа се, че корабът работи в Каспийско море… Обаче не им била спешно решаването на проблема… И ‘засега работата се отлага’…  Ами хубаво.. Месеца се поизниза.

Наближи празника на Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 Май.. И както винаги около празници, корабособственика се ‘събуди’  в последния момент – петък вечерта преди Празника, с информацията, че на 31 Май корабът ще влезе в пристанище за около 2 денонощия. И ние трябва да сме там. Обаче корабът няма да бъде в Русия, а в Казахстан… Пристанището се казва Баутино – доста трудно бе намирането му на картата 🙂

Отпразнувахме празниците (просто нямаше нищо каквото да може да се свърши по празниците – никой вече не работеше)..

Първия работен ден определихме състава на групата, която ще пътува – аз и двама специалисти..

Свързах се с почетния Консул на Република Казахстан (по него време) във Варна г-н Станислав Новаков. Той даде ценни напътствия и осъществи контакта с посолството в София относно подготовката на документите за визи. Фирмата му оказа пълно съдействие по подготовката на документите и осигуряване на самолетните билети. Най-удобния и евтин маршрут бе Истанбул(Турция) – Баку(Азърбейджан) – Актау (Казахстан)…. Уточнихме с Почетния Консул как да ни бъдат издадени визите – договорихме се да отида лично с паспортите на всички до Посолството в София.. Уведоми ме, че в избрания ден Посолството не работи с граждани, но ще направят изключение за нас… Ами супер…

Единствения неясен момент бе пътуването до Истанбул. Смятах да отида с личния си автомобил. Имах зелена карта и всички необходими документи, но от опита ми с митниците зная, че в някои държави не е възможно чужденец да остави автомобила си на чуждата територия свободно. Обикновено може да се остави в склад под митнически контрол. Това е свързано с това, че ако автомобила бъде откраднат, митницата смята, че той е внесен в страната без да бъдат прибрани от държавата ДДС и мито… Т.е. някой трябва да гарантира, че ако автомобила поради някаква причина остане в страната, тези суми ще бъдат събрани.. С това съмнение се обадих на турското посолство в София. Където бяха доста нелюбезни (явно защото не говоря турски) и ме препратиха директно към българското посолство в Истанбул. Звъннах там. Консула ме успокои, че нямало никакъв проблем да си оставя автомобила на паркинга на летището. Повярвах му (което в последствие се оказа грешка 🙂 ). Така окончателно реших да пътуваме с колата.

В края на работния ден взех паспортите, запалих колата и отидох до Берковица, че да ми е лесно на следващия ден да съм в София… Вечерта – както всеки път седнахме с приятели в р-т Кръстева къща, поприказвахме, посмяхме се…

На другата сутрин рано рано запалих колата и заминах за София…. Въпреки привидно голямата дистанция и плашещото име на Петроханския проход, след по-малко от час вече бях подминал Костинброд и влизах в София…

Офиса на фирмата на Почетния Консул е в самия център – на ул. Уилям Гладстон до Раковски.. Ей, много спокойно в центъра на София сутринта бе – явно софиянци са сънливци (да не ме чуе баща ми, че и той е софиянец ) 🙂 Спокойно достигнах до офиса и намерих място за спиране пред самата сграда – направо невероятно 🙂

В офиса на фирмата ме чакаше не съвсем любезен служител (по-точно бе сънлив – ами все пак са го накарали да дойде по-рано на работа само заради мен), но бързо дооформихме нещата..

Благодарих, почерпих с едни бонбонки… И от там – към Посолството. То се намира ж.к.Лозенец, така, че бе наблизо… Добре, че имах GPS… Оказа се, че се намира на една малка китна уличка. И представлява двуетажна къщичка.. Място за спиране имаше колкото искаш…

Влязох в къщичката, взеха паспортите, почаках час. Докато чаках, използвах времето да уговоря с Корабособственика посрещането ни на летището в Казахстан и закарването ни до кораба.

Взех готовите паспорти… Нямаше мотане, нито фасони от страна на служителите… БРАВО и БЛАГОДАРЯ за оперативната работа на служителите на Посолството на Р.Казахстан. Както и на Почетния консул г-н Новаков… Без тях нямаше да успеем да си изкараме визите в желания от нас срок (който бе доста под ‘минималния обявен от Посолството срок за издаване на виза’).

Въпреки експедитивната работа, вече времето бе напреднало, и затова понастъпих колата обратно към Варна. Прибрах се доста бързичко…

Бяхме готови за пътуването..

НАПРЕД >>>

Личен блог