<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Прага – Будапеща – Сегед

Спахме добре – тихо и спокойно… Станахме около 08:00…
Джипа още бе в ресторанта

Навън валеше (абсурд – отново не може да бъде )

Но пък бе свежо и добра видимост… Излязох да се разтъпча и направих няколко снимки пред хотелчето.. Красота и спокойствие..

Джипа го бяха оградили да не ходят хората около него 🙂

Във фоайето имаше снимка от 1901г…

Не се е променило много 🙂

Закуската ни бе сервирана в ресторанта както се бяхме уговорили…
Хапнахме, натоварихме багажа и потеглихме…
Този път надолу по алеите се разбягваха кучкарите – само те се разхождат из парковете в такова време
Отскочихме до супермаркет да напазаруваме някоя друга чешка бира за подаръци…

Супермаркет като супермаркет… Да, имаше доста подаръчни бири.. Имаше и други интересни неща – за знаещите руски език това може би е смешно (‘окурки’ на руски значи ‘фасове’ – т.е. консерва от фасове) 🙂

След шопинга се измъкнахме от Прага.. Качихме на магистралата и отцепихме към Словакия…
На доста места имаше ремонти, но поне дъжда поспря…
По едно време видях как към магистралата от някакъв страничен подход се засили някакъв микробус с пуснати лампи… Но бе далеч от пътя и си продължих спокойно…
След няколко километра го видях в огледалата – аз си карах почти в ограниченията и просто се прибрах плътно вдясно…
Микробуса ме изпревари, и отзад светна знак СТОП… Хм. Какво ли ще искат тези митничари (на автобуса отстрани пише МИТНИЦА)? Зави към близката бензиностанция, и спря на удобно място…

Гледам вътре двама униформени оправят фуражките, формата и пристигат…- Покажете документа за платена пътна такса
– Тя не е ли за автомобили над 3.5тона (бях останал с такова впечатление)?
– Над 3.5 тона е тол такса, а под 3.5 тона е винетка …
– Хм… нямам такова нещо…
– Заповядайте в до нашия автомобил ще ви покажем…
Отидох – изкараха Закона – и верно – там си пише…
Казвам им – сори, грешката е моя – не споря…
– Максималната глоба е около 250 евро…
– Не ми разправяйте каква е максималната глоба, кажете каква е минималната
– Не се притеснявайте, за Вас ще бъде минимална глобата – сочи ми отново закона – еди колко си крони…
– Нямам претенции – както ви казах – признавам грешката си – недогледал съм…
– ОК – как ще платите: брой, карта, банка
– С карта (едно че въпроса ще се реши в момента, а и ми бе интересно дали ще се справят с техниката)
– ОК – извади безжичен ПОС-терминал, въведе сумата в чешки крони и ми подаде ПОС-терминала, като изкара още веднъж и Закона – вижте, същата стойност съм въвел в ПОС терминала…
След секунда ми изписка телефона, че парите са отлетели
– Спрели сме на бензиностанция, която продава винетки. Моля купете си за да нямате повече проблеми, а през това време ще дооформим документите.
Отидох и купих винетката. Като се върнах вече бяха изписали фиша, подписах го…
Единия митничар направи снимка на автомобила без винетка, взе винетката и я залепи на правилното място. Направи отново снимка..
Пожелаха ми лек път, и аз на тях… И всеки – по пътя си…
Общо цялата операция отне под 5 минути – бързо, умно, без идиотщини.. Направо да ти е кеф да те глобят 
Да не ви учудва, че се занимавах с митничари – с указ на Президента на Чехия на Митницата им са вменени и такива права – да следят за винетки… Същия закон е и в България… Ама изпълнението – абе вие си го знаете как е…

След няколко километра излязохме от Чехия (ееех, ако бях дал газ – нямаше да ме хванат ).Гледайки табелата Словенска република на входа на Словакия ми стана ясно защо бъркам Словения със Словакия…
Този път спрях веднага след границата, защото видях табела, че и за Словакия трябвало винетка…
По-точно пишеше, че трябва да се плаща, ама тъй-като и при тях има много умни, трябва да гадаем какво са искали да кажат – дали, че в края на магистралата ще има тол-пункт, или трябва да вземеш доказателство от папата…

Първия пункт за продажба бе на мястото на стария запустял граничен пункт…

Опашка (да, вървеше бързо), 10Евро отлетяха…
Заредих в Братислава и продължихме към Унгария.. На границата на Унгария имаше някаква суматоха, но ние преминахме транзит …

Ремонтите продължаваха. Стигнахме в Будапеща ..

и намерих паркинг в центъра… Още по-малък от онзи в Дрезден…  А търсенето на място из малките улички бе мисия невъзможна…

С голям зор успях да намеря място някъде на 4 етаж… Ниско, а движението между колоните ставаше с 2-3 маневри… Спрях как да е, и едвам се измъкнах от колата…
Тръгнахме из тесни сокаци, като на доста места се виждаха следи от просяци (местата, на които нощуват)…
Но след съвсем малко излязохме на брега на Дунава и ни връхлетя туристическата тълпа…

Имаше и по-авангардни скулптори, като този Гъливер:
На Дунава всичко бе спокойно

Зачудих се с какъв ключ ли се завива гайката на системата, която държи моста…
А през това време туристите се наливаха с бира (разливайки я и по земята – отдалеч миришеше на бира)…

От разходката из Будапеща огладняхме…
Още като отивахме към Дунава бяхме мярнали едно заведение, което изглеждаше читаво…
Навсякъде търсихме ‘местно’ заведение, а на това пишеше Унгарска кухня или нещо такова..
Седнахме, питахме дали може да се плаща с карта (форинти не сме обменяли) – казаха че няма проблем…
Поръчах си гулаш, лютичък… И някакво телешко за основно…
Съпругата си поръча дунавски сом…
Бяха супер вкусни…
Според съпругата сома бил в пъти по-хубаво приготвен отколкото в Русе… Навярно особености в кухнята…
Както навсякъде и тук имаше доста руснаци…
Забелязал съм, че има известен дисбаланс в поведението им в Русия и извън родината…
В Русия се държат обикновено като нормални хора… Докато извън Русия доста от руснаците се държат така, все едно си им длъжен и гледат отвисоко..
Докато хапвахме първо мина една двойка млади руснаци. Мадамата бе доста наточена…
Коментираха дали да седнат да хапнат, но се отказаха, защото ресторанта все пак е традиционен/национален, и поради това е много ‘селски’
След това дойде една групичка (с яки мамашки), която доста време вдигаше врява до нас.
Не можеха да решат дали ще ядат, защото искаха фактура. Сервитьора им обясняваше, че ще получат… Е да, ама искаме да платим с карта – няма проблем…
Ама май искаха на фактурата бъде на друга стойност. На което сервитьора обясни, че няма как да стане – на квитанцията от ПОС-терминала ще излезе стойността, която реално плащат..
В края на краищата рускините се врътнаха, колко лоши били унгарците и си заминаха без да ядат… Настана спокойствие и си довършихме обяда

С пълни стомаси едвам намерихме паркинга (маскиран като обикновена сграда )…
И потеглихме към Сегед… Не ни се оставаше в Будапеща – вече бяхме близо до България и ни влечеше да се приберем по-бързо…
Безпроблемно и по магистрала стигнахме Сегед…
Интернет/букинг/ хотел…
Повъртяхме се из центъра докато открием хотела…
Накрая спрях под един знак забранено паркирането (между други паркирани автомобили), оставих жената в колата и отидох да потърся хотела пеш – бе някъде съвсем наблизо…
Намерих го – оказа се в съседната паралелна малка глуха уличка… Излязох напряко през някакъв проход/вход на сграда та дори уплаших жената, като отворих вратата идвайки в гръб

Хотелчето бе нормално, но ме учуди липса на всякаква езикова култура у младите… На рецепцията имаше една готина мадама, навярно 18-20 годишна…
И гледа като куче – аха аха да проговори… Момчето на рецепцията бе дало ключовете и оформило документите, но бе излязло по работа…
Питам я къде се намира стаята – успя да отиде единствено в асансьора и да ми покаже първото копче….
Дива работа…
Питах къде мога да спра автомобила (наоколо бе пешеходна зона) – показаха ми място пред хотела в пешеходната зона… Ами вече претръпнахме след Прага, така, че си спрях ‘като мутра’ в центъра на Сегед
Излязохме да се разходим…
Учуди ме, че в Сегед има трамваи и тролеи – все пак е градче само около 100х жители…

Имаше интересни монументи:

След това проверих – този монумент е в памет на загиналите при голямо наводнение в Сегед през 1879 … След което Франц-Йосиф дошъл в Сегед и казал, че Сегед ще бъде възстановен още по-хубав отколкото е бил…
И явно продължава да бъде галеник на властта този град…

Имаше и катедрала, пред която бе изградена голяма сцена. Явно снимаха някакъв мюзъкъл, защото отстрани имаше много зяпачи, а вътре бяха само десеттина човека…

Поразходихме се покрай реката Тиса (всичко подредено, що годе чисто)…

Наблизо имаше и малко летище затова над реката обикаляше това самолетче.

Безопасността преди всичко 🙂

По улиците се виждаха и остатъци от социализма – като този Вартбург..

Този стар трамвай е превърнат в бар, но на нас ни бе топло и търсихме нещо на открито

Разходихме се и през центъра.
Някои имаха чувство за хумор – забелязвате ли фигурата на прозореца

Ето я в близък план:

След което влязохме в едно барче-ресторантче в центъра съвсем близо до хотела…
Поръчах си пак нещо местно, звучащо като ‘паленка’..
Сливовица.. Ама я продават само 40мл, като сигурно 10 от тях са заети от една сушена слива, потопена в ракията…
На цена тройно по-висока от цената на Смирнов… Балкантуристки номера…
Изпих двечки сливовици (моята и на съпругата) и преминах на водка…
Бучнахме някое друго мезе (жената пак си хапна риба)…

Изглеждаше доволна (не рибата – жената 🙂 )

Усмихнахме се и скокнахме в хотела….
Дори бръмчащия хладилник не може да ми попречи да заспя моментално…