Сутринта гледам през прозореца – дъждец (не може да бъде)…
Обаче се оказа, че хотела граничи с хиподрум (вечерта кой да му направи впечатление, въпреки, че отново бе светло). И то явно някакъв голям хиподрум:
Събрахме багажа, натоварихме се в колата…
За нула време излязохме от Хамбург и хванахме магистралата…
Ограничението отпадна и темпото се вдигна на 180-200км/ч там, където това бе възможно…
А не бе възможно на доста места, защото правиха ремонти…
След час някъде спрях да заредя, че не бях зареждал от Гьотеборг, а магистралите ‘лапаха’ нафтата бързичко…
Учуди ме, че на бензиностанцията ESSO пишеше, че биокомпонента е 7% (ако не съм объркал нещо с моя немски
)…
Питах ги дали нямат нормален дизел – продавачката не знаеше друг език освен немския, ама успя с жестове да покаже ‘това е нормалния дизел, друг нямаме’ (тоест махаше с ръце и казваше ‘НОРМАЛ-НОРМАЛ’)
Заредих… Отново не усетих разлика във вървенето…
Разхода бе висок заради високото темпо по магистралата..
Което темпо обаче започна да спада – първо заради дъжда, който на места бе проливен… Там скоростта спадна на около 160км/ч – ограничението е повече заради видимостта…
Иначе дренажа на магистралите бе изпълнен перфектно – нито на едно място не забелязваш дори и минимален слой вода по пътя… Дори при силен дъжд виждаш следите от предходните автомобили – полуизсушен асфалт на мястото, където е минала гумата…
С наближаването на Берлин трафика се увеличи и темпото спадна още…
Ремонти също започнаха да накъсват движението…
Заобиколихме Берлин и продължихме към Дрезден…
Отново спряхме защото камерата я бях настроил да ‘реве’ за кафе на всеки 2 часа без спиране (започва да приказва, че трябва да спреш да си починеш, и на дисплея се показва кафена чаша, от която се издига пара
)…Настройката бе заради жена ми – ‘трябвало да пуши’
Зададох в GPS Цвингера, като по-централно място и след малко бяхме Дрезден… Тъкмо обедно време …Намерих един платен подземен паркинг (точно срещу Карл Май Бар)… Оказа се, че Карл Май е живял и творил в Дрезден – не го знаех този факт…
Както и да е – успях да се навра в този паркинг – с Джипа е доста трудно да се въртиш из тези ниски и тесни подземни паркинги – често трябва да застъпиш някое бордюрче, а окачването го бях смъкнал в най-ниска позиция за да не опра случайно някъде горе…
Но пък от друга гледна точка паркинга бе на изключително удобно място – на 100м от Цвингера…
Тъй-като бе понеделник музеите бяха затворени, но исках да го посетя и разгледам поне отвън, за да видя дали ще си спомня нещо от предишни посещения (като дете преди 33 години
). Не си спомних нищо…Но сградите отново впечатляват…
Някои фонтанчета бяха толкова черни, че трудно се заснемаха
Вътре в двора на Цвингера:
За съжаление се потвърди информацията (и очакванията), че в понеделник всичко ще е затворено…Наоколо:
По някое време премина и интересно превозно средство:
Имаше интересни звукови ефекти като цвилене на кон вместо клаксон и т.н.
Преминахме моста на Елба, (виждайки плаващ театър междувременно)
От моста се виждаше се голяма джамия……
Избрахме едно ‘по-населено’ ресторантче (на тази снимка вече се поразчисти – явно бе свършила обедната почивка)..
Момчетата – сервитьори с вид на наши борчета – нацепени, тук-таме с някоя татуировка…Обаче изключително вежливи и учудващо професионално работещи – имаха поглед върху ресторанта.. Контраста бе много интересен – вежливи, с добър език и обноски.. А външно – борче :)Германия = джоланче – асоциацията сама изплава
Жената поръча рибка с биричка – малко се пооблизвах, ама ме чакаше още шофиране 
Докато хапваме и чух много характерен звук от бензинов самолетен двигател…
Скокнах с фотоапарата…
JUNKERS-52 … Ако се вярва на интернет, това бе един от осемте летящи екземпляра в света! Хитлер е ползвал такъв самолет от 1932г, и е имал такъв персонален след спечелване на изборите до края на Втората световна война..
Самолета правеше кръгчета и летя над 1 час над центъра на Дрезден в сивото небе докато обядвахме…
Имайки предвид околната обстановка от величествени сгради, следите от куршуми/шрапнели, все още видими по стените, летящия самолет – всичко това изглеждаше като машина на времето – изведнъж се пренасяш няколко десетки години назад.След като хапнахме, решихме да направим последен опит да намерим някой отворен музей…
Интересуваха ме основно две неща:
Имах спомени за една голяма (май 6 етажна) сграда, която я бяха запазили непокътната – така, както е приключила войната…
Изтърбушена, със следа от голяма бомба, която бе преминала няколко етажа…
И второто бе ‘съкровищницата’ – саби на крале, корони, пръстени (с часовниче), ювелирни изделия…
Тъй-като немците не се обичат с англичаните, всички надписи бяха на немски без никаква алтернатива, а аз немски не знам…
Изтупахме се пред една внушителна сграда със странен надпис… Влязох вътре да питам…
Едни момчета стояха зад бронирано стъкло и гледаха опулени… Оказа се, че съм се наврял в Mинистерството на финансите на Саксония!
Опитаха се да помогнат, ама те не били виждали такива неща в Дрезден – ‘милицЮнерите’ са еднакви навсякъде
Поразходихме се още малко, любувайки се на ‘пейзажа’…
Щракнахме се с някой друг Крал (Фридрих Август Саксонски)
И се чудихме на електро-велосипедна рикша (шофьора и пък се чудеше на нас)…
)…
Взехме по някое друго магнитче, платихме паркинга на автомат до входа, измъкнахме се от подземния лабиринт (отново качвайки се по бордюрите на някои завои) и тръгнахме към Прага…
Ремонтите по магистралите продължаваха – често карахме с 60-70км/ч, че и по-бавно…
Статистиката показа, че в Германия разхода ми на гориво е бил най-висок (заради периодично вдиганата много висока скорост), а средната скорост бе доста ниска (по-ниска например от тази във Финландия по обикновените пътища)…’Ремонтирайки се’, половин час след излизането ни от Дрезден влязохме в Чехия:
Преглеждайки впоследствие видеото от камерата видях, че точно в този участък вдясно от пътя е имало и табела за винетка
Ама за това – по-късно…По магистралата наистина шофирането е безинтересно, но затова пък се отхвърлят много километри.
Малко преди Прага спряхме – аз за да проверя хотелите, а съпругата – за по две цигари (вече пушеше по две на спиране – да компенсира
)…Избрах един хотел на доста сносна цена – по-евтино от повечето, на които бяхме спали досега… Отзивите бяха положителни, рейтинга ОК… Пише – в центъра с паркинг… Това ни трябваше…
Забих координати в GPS…
Влязохме в Прага, и се забихме из едни калдаръмчета в старата част – около замъци и т.н…
GPS каза – ‘завий надясно’, завих, ама там само едно малко паркингче пред голям хълм, синя зона, и без нито едно свободно място… След това има знак ‘забранено влизането на МПС’, алеи за майки с деца и велосипедисти, които се катерят по хълма… Полицейска кола тъкмо излезе от там…
Казах си, че навярно GPS се е объркал и продължих нататък с надеждата GPS да преизчисли маршрута… Нищо подобно – ‘завийте обратно’… ХМ….
Намерих по-удобно място за спиране след около 500м и звъннах в хотела…
– как да стигна до вас
– отидете на еди-коя си улица.
Забих улицата в GPS и той ме върна на същото паркингче…
До мен спря едно наточено ново Ауди. Отидох до човека и го питах на английски дали знае как се стига до хотел-ресторанта.. Отвътре един юнак погледна номерата на колата и директно ‘ абе давай на руски’ – явно от мошениците, които се уредиха с ‘европейско гражданство’ със закупуване на имоти в Чехия (там имаше такива преференции)
Момъка ми обясни, че там нагоре не можело да се ходи с кола, защото полицията дебнела строго…
ОК… Върнах се обратно на паркинга, който бе на около 500м… Оставих колата и реших да се кача пеш – даваше дистанция 500м до хотела…
Е да, ама зад една кооперация достигнах до заключена врата и почнах да кипвам…Върнах се до колата с идеята вече да канцелирам заявката в букинга… И без това в този район спирането бе голям цирк – едва бях успял да намеря място (добре съм се маскирал нали 🙂 )…
Направих последен опит да се свържа с хотела… Там си прехвърлиха слушалката, защото явно не всички разбираха английски, а руски отказваха да говорят…
Питам ги :
– сигурни ли сте, че хотела има паркинг за автомобила
– в хотела няма да можете да спрете, но може в ресторанта…
Тъй-като пишеше хотел-ресторант, се надявах да са едно до друго и реших да направя последен опит…
Помолих ги да стоят до телефона, и че ще отида отново на желаната улица…
Отидох.
Попитах един чех, който що годе говореше английски – и той каза, че там с кола не можело да се влиза…
Викам му – я сега се чуй с хотела да ти обяснят какво трябва да се направи за да се стигне до тях, и звъннах отново в хотела…
Поприказваха си малко и чеха започна да ми превежда, че за автомобили към този ресторант-хотел правилата не важали
Казах му – я стига с тези приказки – качвай се в колата
Съгласи се и тръгнахме въпреки знаците
Тесни алеи със знаци за велосипедисти, пейки наоколо, почиващи хора…. И български джип из парка ….
На едно място чеха леко ме подведе – ‘не мислил, че съм можел да мина с колата през такова тясно място’…
Казах му, че това все пак е джип, и ако ми писне, ще драсна директно нагоре през стръмния баир
Как да е стигнахме до един паркинг на който имаше 2-3 автомобила…
Докато се оглеждам къде ще е удобно да спра, и през една врата гледам един момък ни маха да отидем натам…
Влязох през вратата, и гледам – ресторант.. Момчето ми сочи да спра между масите ?!
Три пъти го питах – наистина ли в ресторанта между масите?!
Да бе – той шефа е спрял пред хотела (онова БМВ), та затова няма да можете да спрете там, ама в ресторанта няма проблем …
Спрях, а пред предния капак се откри цяла Прага (е, не цялата, ама такъв е лафа) …Ето видео от епичното изкачване
Оказа се, че момчето, което ни махаше е сервитьор, но едновременно държи ключа от хотела…
С гордост махна нагоре и каза – ‘ей онези четирите прозореца са на вашата стая’
Оказа се, че макар и да не сме спрели в хотела, сме на 10 метра от входа му – странни хора са чехите
Също така се оказа, че хотела има две ‘стаи’… А ние сме единствените клиенти на хотела в този момент…
Явно ресторанта е водещия, защото пък той бе пълен…
Решихме първо да се настаним и тогава да слезем в ресторанта – още бе сравнително рано…
Влязохме в сградата… Видимо стара сграда – на входа имаше снимка от 1901г, в която сградата бе в същия си външен вид и явно е работела и тогава като ресторант… Но изглеждаше добре поддържано и чисто.
Първия етаж бе изцяло ресторант… А хотелската част бе на втория етаж…
Качихме се по тясно двойно стълбище:
И влязохме в голямо ‘антре’…
Ама наистина голямо – масата в средата спокойно можеше да събере 15-20 човека (столовете бяха по-малко).
– Тук ли ще искате закуската или долу в ресторанта?
Казах му да я кара по-спокойно – ще закусваме долу в ресторанта..
Отключи ни ‘стаята’…. Влязохме в приемната ни
От там в спалнята… Балдахина и херувимчетата ме разбиха По стените имаше графики на голи мадами…
А в другия край на стаята имаше бяло бюро с чисто ново Леново – от онези, при които целия компютър е в дисплея…
Странна комбинация между претрупано старинно и свръх-ново
Банята – с тоалетна, биде, огромни огледала отвсякъде, душ, златни кранчета – абе кич отвсякъде…
Разбира се имаше и килер с всякакви хавлии, хавлийки, и приспособления за удобство, включително дъска за гладене…
Имаше дори мебел за закачане на костюм (не знам как се казва това нещо – представлява високо шкафче, горе оформено като закачалка за костюм, а долу има малки чекмедженца за ръкавели и други такива джунджурийки)…
От прозореца се виждаше Прага, а джипката бе спряна под прозореца (комарниците пречеха за хубави снимки 🙂 )…
Навързах компютрите, камерите и т.н. и веднага слязохме долу в ресторанта на терасата…
Пред нас бе Прага…
А в Прага без бира не може – Крушовице много ми хареса… Ама я комбинирах с Паленка
Бе ми малко неудобно за колата – на тази снимка се вижда как е паркирана между масите в ресторанта …
Гледката бе разкошна:
Скоро се мръкна (отдавна не бяхме виждали мрак – практически чак тук започна да се усеща дълбокия мрак) и гледката от ресторанта стана още по-феерична:
Това на преден план е спирката на ‘железницата’, която катери този хълм.. А на заден план – кралския дворец, мостовете на Вълтава..
Хапнахме малко – джоланчето от Дрезден бе доста засищащо и не бяхме гладни
Паленката и бирата бяха добра комбинация…
Попитах сервитьора къде на майтап къде на сериозно – дали хотела е на мафията
Смутено с жестове (зад гърба ми) подсказваше, че ние сме мафията щом сме с такъв автомобил
Явно и тук действа идиотското ‘балканско’ отъждествяване между автомобил и собственик…
Все пак го отдавам на това, че сервитьора вече си бе сръбнал и той от паленката, ако се съди по хълцането и не съвсем адекватното поведение…
По някоя време привършихме вечерята и се метнахме по леглата…
Изминати за деня: 657км
Средна скорост: 106км/ч
Максимална скорост: 200км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 10ч 01мин
Общо изкачени (по височина) 4.1км
Общо спускане (по височина) 3.8км
Максимална надморска височина: 689м
