Гьотеборг-Малмьо-Копенхаген-Хамбург
Сутринта както обикновено валеше 
Закусихме набързо… Около нас имаше доста шведи с по 3 деца, но бяха що годе културни (децата имам предвид)…
Натоварихме се и тръгнахме…
Тъй-като бях заредил по-малко количество нафта в Норвегия, гонга ми напомни да погледна жълтата лампа (магистралите вдигат разхода сериозно )
На стотина метра от хотела виждам бензиностанция, на която има и нафта…
(Снимката е от Гугъл стрийт вю, с линк към оригинала)
Мдаа – тук дори няма човек за обслужване на евентуален проблем… 100% самообслужване..
Обаче направено по-лошо отколкото Финландия…
Процедурата бе следната:
– поставете картата,
– натиснете коя колонка ползвате (маркучите ляво или дясно на колонката)
– натиснете какво количество искате. Исках максималното – да напълня резервоара – във Финландия имаха опция и за ‘пълен резервоар’ – зарежда докато изключи пистолета…
– вземете си картата и започнете да пълните
Вкарвам пистолета, включвам го на автомат, и на 29-я литър рязко намали дебита, а точно на 30-я литър спря зареждането..
Отивам до терминала:
– сложете картата ако искате разписка (искам, поставям картата, разпечатва разписката)…
– вземете си картата (правя го)
И отново:
– поставете карта (поставям)
– натиснете коя колонка ползвате (натиснете)
– АААА, вие не сте поставили пистолета на колонката (отивам вадя пистолета и го поставям на колонката)
– вземете си картата ( и се върнете в началото на процедурата)
хахахах, голям цирк…
А тъй-като зареждам над 90 литра, цирка се повтори три пъти (нямах нерви за четвърти път)…
Както и да е – поне имаше покрив и не ме валеше – приключих зареждането за има няма 10 минути (на друго място се оправяме за под 5 минути)…
Временцето си го биваше – не ставаше за никакви разходки или разглеждане… А и бяхме се наточили вече за прибиране – каквото ни интересуваше – видяхме го…
Поне така си мислих.. На излизане от Гьотеборг съпругата (за пореден път) каза ‘аз пък смятах, че ще разгледаме еди-какво си’.. Е защо не каза навреме? Ами аз си мислех, че няма как да не отидем натам… Усетих как лееекичко кипвам, но със силата на автотренинга запазих самообладание, изхвърлих нервите от главата – докато шофирам искам да съм спокоен..
Веднага се качихме на магистралата и отпрашихме за Малмьо… Спомних си книгите на Богомил Райнов – ‘западналия капитализъм в този край’, където се подвизаваше разузнавача Емил Боев 
Колко далечно и непостижимо ни се струваше (поне на голяма част от нас) посещение в тези краища…
Стигнахме бързо Малмьо – магистралата си е магистрала..
Не бе предвидено спиране, така, че го минахме транзит (макар и че се отбихме през самия град – поне да придобием визуална представа)…
Качихме се отново на магистралата
и след малко – пункт за плащане.
Първия за цялото ни пътуване досега – досега всичко ставаше дистанционно – през интернет и т.н.
Избора бе – електронно ( явно с чип или през интернет, но предпочетох в случая да не се регистрирам през интернет само заради един мост), с карта или в брой…
Всичко – ясно и прегледно..
Плащането става много лесно – въпреки високата цена (около 50 евро) само вкарваш и изкарваш картата – няма ПИН-кодове няма панаири (няма ги и парите от картата )… Единствено ако искаш разписка натискаш един бутон…
И след малко бяхме на моста – времето не бе се оправило :
Моста – внушително съоръжение… Понякога дори забравяш, че си на мост…
Встрани се виждаха ‘набучените’ в морето ветрогенератори – гора….
Подминавайки билото на моста, постепенно пред теб се открива ‘път без изход’ – пътя води към някакъв остров!
С наближаването виждаш уловката – моста преминава в подводен тунел:
Само че тунела не е тесничък като норвежките, а имаш чувството че се движиш по обикновен подлез
След няколко километра изскочихме в Копенхаген..
Жената продължаваше да е много намръщена…
Продължих по магистралата подминавайки Копенхаген и след десеттина километра жената каза ‘нали щяхме да се отбиваме’. Десен мигач и свих в първата ‘отбивка’ в посока Копенхаген… И вече прекипях – ЗАЩО не казваш навреме…
На което ми бе отговорено ‘тогава нищо няма да искам повече’… Отново изхвърлих нервите от главата, намерих един паркинг в центъра, взех фотоапарата и тръшнах вратата на колата – жената вече не искала да разглежда.
(в последствие сподели, че излязла от колата да изпуши цигара, като седнала на тротоара, и веднага някаква женица отишла да я пита дали има някакъв проблем – ако може да помогне)….
Дишайки дълбоко тръгнах по улиците на Копенхаген …. Доста по-интернационален град от видяните досега…
Високи сгради, които трудно ги хващаше наведнъж фотоапарата
Някои фасади бяха много интересно направени – изключително реалистична рисунка..
По някое време запръска отново и се върнах при колата – нервите вече се бяха поуталожили…
Та след като жената поомекна, отидохме до ‘Русалката’ – бираджийка – сигурно знаете, че е подарена на града от някаква бирена корпорацийка (Карл Якобсен). Поразбутахме китайците и направих няколко снимки…
Жена ми предложи да ме снима, ама отказах с мотива, че с голи мадами не се снимам
В пристанището имаше интересен ‘ветроход’ :
А от другата страна се виждаше интересна подводничка – явно част от музей, но за съжаление нямаше време за разглеждане…
Затова направихме лека разходка из парка, където имаше разни статуи (да, красиви бяха, но не се задълбочих какво изобразяват)…
Дъжда се увеличи, и се наместихме в колата, вече поуспокоени….
Излязохме бързо от Копенхаген и продължихме нататък…
На изхода имаше хотел с интересна архитектура:
(летящото бяло яке не е призрак – просто още тогава имаха доста емигранти )
Трябваше да преминем през Корсор.
А след Корсор следваше още един голям мост..
Преминаването и през този мост си бе доста скъпо – над 30 Евро…
Моста също бе внушителен:
Това сигурно е количката за поддръжка на въжетата:
Стъпахме на поредния остров (Фюн)
Преминахме и последния мост
И вече бяхме отново здраво стъпали на континента
От тук нататък до България вече нямаше фериботи, тунели, големи мостове…
За нула време преминахме немската граница…
Спряхме да починем на голям паркинг за почивка…
За да прехвърлим малко видео, а и да проверим хотелите в Хамбург…
Хм… Немска чистота?
Избрахме хотел, който щеше да ни е удобен за ‘транзитиране’ на Хамбург…
Настанихме се в хотела (китайците ни бяха изпреварили – същите, които видяхме в Копенхаген и се оказаха май японци )…
Паднаха ни се малоумни рецепционистки…
„Ама в цената не е включена закуска“… Колко е закуската? 25Евро/човек…
Казах им да си я задържат… Не, че минаваш много по-евтино, но пък си избираш какво точно ти се яде ако отидеш другаде..
Настанихме се… Голяма спалня, но гледаме – завивката една, кърпите – един комплект….
Обаждам се пак на рецепция:
– Да не би да сте ни настанили в стая, подготвена за един човек?
– Ами да…
– Е не забелязахте ли, че ние сме двама, резервацията е за двама, и сме си платили за двама…
– Ами да…
– Да вземете да доукомплектовате стаята за двама?
– Ами да – да ви донесем допълнително легло ?!!!!
– Какво допълнително легло – донесете ни хавлии, чаршафи, одеала….!!!
Как да е се разбрахме… Донесоха почти веднага липсващите изделия…
Скокнахме в ресторанта, защото ни предупредиха, че работи само до 22:00, а ние имахме още 15 минути… Питах ги какво става след това – удрят катинара ли?
Ами след това – след това можете да пиете
Поръчахме си хапване – беше добре.. Пийването също бе добре
Хапнахме, пийнахме и обратно – по леглата
Изминати за деня: 814км
Средна скорост: 96км/ч
Максимална скорост: 164км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 10ч 30мин
Общо изкачени (по височина) 3.5км
Общо спускане (по височина) 3.5км
Максимална надморска височина: 163м
