<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Сутринта станахме сравнително късно и с унило настроение – все пак малко или много промяната в плана дразни, особено, когато пропускаш такова място като Тролтунга…
Навън времето за да ни дразни бе хубаво – имаше дори слънце, въпреки, че облаците също не липсваха
Но както се казва – речено – сторено – нямаше шанс за Тролтунга…
Натоварихме багажа…
Със съжаление направих малко снимки на хотела и пред хотела – мястото бе много спокойно и красиво…
Подминахме Одда.Жената още се мръщеше, а аз се опитвах да се изолирам от лошото настроение търсейки, и намирайки (не бе трудно) хубави пейзажи
Отраженията на места бяха почти идеални – трудно бе да прецениш кое е истина, а кое – лъжа / отражение…

Тези от горната снимка под какви скали живеят….
Маскирани под водопади къщички…
И в един момент из зад завоя се появи голяма пушилка…
Разбира се, че спряхме – водопада Латефосен – включен в списъка ‘100 национални обекта’ или както се казва там аналогичната класация на Норвегия
Снимането бе предизвикателство – всичко се намокряше за минутка навън от летящия воден прах. И не можеш да си чуеш мислите от грохота… Чудех им се на тези хора в будките под водопада… Снимахме се до водопада, поизмокрихме се и продължихме нататък..Видеото от пристигането и преминаването ‘през’ водопада:

След такива гледки настроението започва да се оправя…Водата продължаваше да се лее в изобилие…

Пътя отново стана разнообразен…
Красиви свежи долини с китни махали..


Където се появиха вече и коне:

Или пък се катерихме нависоко, където всичко изглеждаше сурово:
Тунели не липсваха…
Горе имаше прекрасни езера с прозрачна вода, в която плуваха айсберги…
В този спокоен свят играта на отражения бе невероятна, а снимките заприличаха на черно/бели:


Отново навлизахме в тунели, но този път вече напускахме този студен, но красив свят, спускайки се към по-топли места…
Единия от тунелите бе доста стръмен надолу и правеше спирала със завой около 360 градуса…
Влизаш отгоре, правиш дълъг десен завой, като в даден момент преминаваш под преминатата част на тунела, и излизаш десетки (или 100) метра надолу…

Ето как изглежда това действие:

Севера е невероятен и с това, че дори да се спуснеш с 200-300м по-ниско, изведнъж всичко става зелено и съвсем различно..Къщичките тук бяха интересно разхвърляни и маскирани сред природата
Реките вече не бяха бързи и шумящи, а бавни и разляти… На доста места имаше знаци за ‘риболов’

Зачестиха ‘ароматизираните’ населени места… ‘Аромата’ наистина бе сериозен…
‘Източника’ бе – бели крави Хълмовете ставаха все по-нисички, а фиордите – по-‘европейски’ изглеждащи на заливи 🙂
Трафика започна да се увеличава.. Появиха се по-масивни градове…
Също така започнаха странни пътно-строителни решения…
Път без възможност за изпреварване…
Представете си нормален наш второстепенен път, на който вместо осова линия има мантинела…
Ако закъсаш – спираш целия трафик…
Да, имаше тук-таме някоя отбивка, ама това не ми хареса…

Освен това си пишеше, че тези пътища са платени (т.е. ще ми вземат някаква сума от картата)…
Да, сумите бяха дребни -4-5 лева, ама все пак си е идиотия…
По някое време настигнах един силно матов шИфьор, като колата бе пълна и с разни други субекти с фереджета и т.н…
Движеше се с около 60км/ч при ограничение 80км/ч…
Доста рядко имаше възможност за изпреварване (например втора лента веднъж на 10км) та успях да го изпреваря…
В момента в който пътя стана хубав, същия този матов шИфьор изпревари трафика с над 100км/ч ?!
Да, тази част от Норвегия не ми хареса много – идиотите почнаха да стават повечко…Преминахме тунела под Осло-фиорд (фиорда към Осло).. В тунела по нищо не се усеща, че преминаваш под дъното на морето, а над тебе преминават кораби 🙂 Дължината на тунела също вече не бе нещо стряскащо за нас – ‘само’ 7.3км….
И скоро бяхме на магистрала – нещо невиждано в последната седмица 🙂
Малко след качването на магистралата спряхме на голяма бензиностанция с магазин и т.н. – да заредя…
Потърсих ‘сладката’ херинга, обаче за мое съжаление нямаше нищо подобно… Имаше от ‘онази’ доста позната ни и у нас скумрия в доматен сос, само че за около 3.5 Евро консервата 🙂 (впоследствие се оказа, че въпреки всичко не е съвсем като нашата – ‘тамошната’ консерва бе с практически сухо, но вкусно филе вътре).
Хапнахме по един бургер (даааа, хубави са им телешките бургери), заредих нафта, взехме по един сок ябълка – ОТВРАТИТЕЛЕН беше – изхвърлих половината…Кафенцето бе… Абе норвежко кафе – кофа, пълна с блудкава течност…
Слънцето се облещи и потеглихме към по-топлите страни точно на юг …
Разликата в климата и ландшафта бе огромна:
На доста места отстрани имаше прозрачни панели явно за шумозащита…Със съжаление напуснахме гостоприемната, макар и доста скъпа Норвегия. Където всичко бе спокойно и уредено. Където не ти е неприятно да спреш в крайпътна тоалетна. Където предварително знаеш (1км преди отбивката) дали скоро ще има отбивка, с какви удобства е ‘оборудвана’ тя (например тоалетна, душ, място за сдаване отпадни води от кемпери, ресторант и т.н.. А също така на колко километра е следващата отбивка след тази близката (обикновено бе точно след 20км)… Взехме си довиждане с Норвегия и прескочихме през моста на Свинесунд в Швеция…

В Швеция пътуването бе бързо – магистрала…

Преминахме няколко други моста, единия от които бе доста внушителен – Uddevallabron (Udevalla bridge), който минава над фиорда Byfjord
Моста се затваря при силен вятър или заледяване (според табелите – може да паднат ледени парчета от кабелите върху автомобилите)…По магистралта отново ми направи впечатление, че срещнахме доста електрически автомобила Тесла. Които обаче караха по-бавно от потока – явно пестяха ток или се притесняваха, че няма да им стигне тока до следващата зареждачка :)По пътя изпреварвахме и доста ретро-автомобили… Много от тях бяха кабрио, но не всички:
Така набързо стигнахме Гьотеборг… Въпреки, че бяхме изминали същото разстояние както вчера, днес с магистралите и широките пътища нещата изглеждаха съвсем другояче – средната скорост се бе покачила доста и не бяхме уморени. Решено бе този ден пътя да е по-кратък, затова и спирането бе планирано за Гьотеборг. Малко преди града спряхме да проверим хотелите в Букинга…
Избрахме един, на който пишеше ‘с паркинг’ и бе в центъра…
Навигацията ни докара до самия вход.. Шведите карат като шашави – прекалено бързо и неразумно из улиците, които не винаги позволяват такива изпълнения….
Пред хотела обаче паркинга бе пълен и ми предложиха да спра на обществен паркинг…
Отидох на обществения платен паркинг наблизо до хотела…
Табели ‘ПЛАЩАЙ’, видеонаблюдение и т.н., но няма бариери (т.е. – условно охраняем 🙂 ) С известно притеснение видях, че в края на паркинга тъмни субекти бяха опънали един килим под една кола и човъркаха нещо по двигателя – обстановката в центъра на Гьотеборг твърдо не приличаше на Швеция от снимките 🙂
Паркирах и тръгнах да търся начина за плащане – имаше доста метални машини за плащане, разхвърляни из големия паркинг…
Е да, ама пише само на шведски.. Избор на език – ТЦ…
Направих проста сметка – най-голямата сума която искаха (за най-дълъг период на престой – мисля бе около ден, ама с моя шведски не съм сигурен 🙂 ) бе около 2 лева…
Сложих кредитната карта, и машината я затисна с нещо – хващаш картата, но не можеш да я извадиш – няма вадене – като закована стои в машината…
Излизат някакви надписи на шведски – шанса да ги разбера клони към нула…
Ядосах се на тъпата машина, теглих и една по български, и тя ми пусна картата – явно все пак е полиглот 🙂
Хвърлих разписката в колата, и отидох до хотела… Докато стигна до хотела, видях, че вече има места за паркиране, та се върнах пак на паркинга, взех колата и я спрях под прозореца на стаята – на сутринта товаренето на багажа щеше да е безпроблемно 🙂

Оставихме камерата да прехвърля видеото на диска, и тръгнахме из Гьотеборг…
Да, внушителни сгради. Голям екшън – народа празнува, яде и пие…
Наблизо имаше някакъв явно хубав рок бар на открито, обаче не бе възможно да се влезе…

Хубаво изпълняваха АС/ДС, ама нито една песен не изпяха цялата – явно са от нашите хора, дето не ги знаят докрая 
Патоците си плаваха по канала…

Поразходихме се из центъра…

Не бяхме гладни – погледнахме някое друго ресторантче (най-вече заради някое питие) , но не ни харесаха (пиците и тук бяха на пиедестал)…

Помотахме се известно време из града – внушителните сгради бяха красиви…
За първи път от много време тук видяхме полиция… И то полиция, която бърза за някъде…
Сирени, пищене на гуми, нерви (например бяха много ядосани, че когато колоната в три ленти чака червен светофар, и са спрели доста време преди да се появи полицията, не и правят веднага място)… Абе – лудница..
Явно Волвата на полицаите са доста наточени – когато успяха да разбутат автомобилите (някои от които се качиха из пешеходни алеи и т.н.), полицейската кола ускори от светофара като спортен автомобил….

Но тази кола не бе изключение – през нощта често чувахме и виждахме същия епизод (пак сирени, клаксони, пищене на гуми)…

Имаше и доста емигранти в интерес на истината…

В хотела ни казаха, че специално за нас ще дадат голяма стая – и за какъв ни е трето легло?! И гледка от стаята към целия булевард
Как да е – ударихме си елексира и заспахме…