<<< НАЗАД НАПРЕД >>>
Дебрецен-Кошице-Бялисток(Полша)…
Сутринта скокнахме що годе в нормално време – около 08:00ч… Аз продължих битката с компютъра, а жената реши да се поразходи из Дебрецен…
Както споменах – битката с компютъра бе успешно спечелена, жената се върна от разходката със снимки във фотоапарата 🙂
Закусихме. Закуската не ме впечатли, но жената бе впечатлена от двойното кафе, което и направиха – много хубаво, ама едва намокряше дъното на чашката… Ако бе единично, навярно трябваше да се ближе, а не пие …
Натоварихме багажа, аз навързах техниката (всяка сутрин имах ритуал – връзване на телефона, стартиране на софтуера за ‘следене’, и Google Maps, включване на SPOT-а, включване на dashcam) и тръгнахме към Кошице…
Спокойни неделни магистрали през част от пътя…
При Felsozsolca обърках малко пътя, та се наложи да се връщам около километър… Явно не само аз бях объркал, защото в малкото пресечки по пътя и по полето се въртяха като мухи без глави (като мен) доста автомобили …
Как да е стигнах (по хубави пътища) в Кошице… Там видях ОМВ и заредих (за пръв път от България). Предварителното ми проучване показа, че в Словакия е малко по-евтино от Унгария…
Още на бензиностанцията въведох като следваща дестинация музея на авиацията в Кошице… Това ме отклони с 10-20км от ‘идеалния маршрут’, но си заслужаваше…
Намерих музея – намира се до летището…
Отидох на касата… Момчето каза, че ще ми направи специална отстъпка, защото едното хале било в ремонт… Питам го – кое хале? ‘История на авиацията’…
Викам му – абе аз 1000км преминах заради този музей, и вие няма да ме пуснете да разгледам и там?
– Халето е ей-там и вратата му е отворена – погледнете (навярно имаше предвид да погледна през вратата) 😆
Аз това и чаках – шмугнах се първо там докато не е размислил …
А вътре – РАЯ…
Разрез на прословутия Jumo 205 :
Уникалното на този дизелов авиационен двигател са параметрите му – дванадесет бутален шест цилиндров двигател с два колянови вала, даващи мощност 1000к.с.. И много други интересни технически решения… Двигателя е ползван през Втората световна война, като е бил монтиран на бомбардировачи Юнкерс.
Други дизели:
И самолети – Миражи:
МИГ-29…
F-104, NF-5A… Стандартното СИВ въоръжение (СУ-25, МИ-24 и т.н.), Ми-2, Хюи и много други въртолети, самолети, крилати ракети и планери…
Един много интересен самолет – Ф104…
Крилата са му изключително къси – сигурно метър и двадесет сантиметра.. Като водещия им ръб е изключително остър (според информация от нета – дебел само около 0.4мм)… Затова при обслужване са слагали протектор, който стоеше и в музея…. Общо взето – ракета с едни мънички крилца колкото да не е без нищо 🙂
Дори балистична ракета SS-24…
Също така имаше много разрези на различни турбореактивни двигатели и техните компоненти (например горивни камери на турбореактивни двигатели)..
Помотах се, дори влязох в един ИКАРУС хармоника – и той бе експонат 🙂
И реших да излизам… Тогава момчето на входа ми казва – ‘ ама не искате ли да разгледате и експонатите с автомобили и мотоциклети…
Там е автомобила на нашия президент (който е големия инициатор и поддръжник на този музей) – бронирано БМВ (явно е много леко, защото не личеше, въпреки, че момчето твърдеше, че е бронирано).. Казвам му, че не ми е интересно бронирано съвременно БМВ… А момчето ми казва, че там има и ретро автомобили…
След което разгледах колецията от стари автомобили (Форд Т, Татра 30) и мотоциклети… В друго хале бяха шкодички и други източни автомобили… В идеално състояние и на собствен ход…
Доста време се помотах, докато жената си пушеше цигарите (не пожела да влезе)…
С доста приповдигнато настроение продължихме нататък по пътя…
Бързо излязох от Словакия (ей много го бърках това име със Словения – дори на унгарската граница като ме питаха накъде пътувам, им казах, че за Словения, та бая чесаха репите защо ли към Полша ще минавам през Словения 😆 ).
Навлязохме в Полша неусетно (само пътен знак посочва, че си в друга държава, като има и табела с основните правила – скорости по пътищата)…
Трафика бе идиотски – накъсано движение, чакане и т.н.
Спряхме да похапнем в един много голям град, дето ми струваше големи усилия да се сетя как би се произнасял – Ржешов 🙂 Rzeszow 🙂
Там една много бледокожа русичка касиеро-сервитьорка се изчервяваше на всеки мой въпрос (предполагам не заради мръсни мисли, а просто като отражение на всяко голямо мислено усилие да разбере какво се иска от нея) 🙂 Чакахме около 40 минути (нямаше други клиенти), ама бургерите си заслужаваха – наистина бяха много вкусни… Времето за чакане не ме изнервяше, защото по това време в колата компютъра точеше видео от камерата 😆 Общо взето почти всяка почивка изключвах камерата, и започвах прехвърляне на записаните файлове на хард-диска… Камерата можеше да записва общо около 8-9 часа, и при надхвърляне на това време започва да изтрива най-стария запис… А копиране на 64ГБ общо дисково пространство (толкова бе общата памет на камерата) заема сериозно време…
За съжаление трафика рязко се увеличи. Започнаха безумни ремонти. Например в участък около 40км да правиш едновременно три ремонта, като всеки е с дължина повече от километър…
Седиш, и чакаш да дойде насрещната колона (с пилотен автомобил)… Това е около 10 минути за да започне да идва… Още 10-15 минути се влачи трафика (защото пътя, по който минават не е с добре направени подходи, и колоната намалява до 10-15км/ч докато слиза на обикновения път)…. И така, докато се източи последния автомобил… След което пилотния автомобил тръгва обратно… Мъкаааа.
И тези 40 км да ги изминаваш за повече от час и половина… Или пък да отклонят ЦЕЛИЯ трафик, включително камионите през малки селца, през чиито улици аз минавам трудно…
Освен това явно в неделя литургиите са по-обширни, защото в почти всяко село, през което минавахме, имаше ОГРОМНИ тълпи от хора, които стоят до пътя, преминават и т.н.
Бях заплюл Сувалки или Аугустов за нощувка, но към 7-8 часа стана ясно, че няма как да стане…
Жената почна да мрънка към 21 часа (13 часа след тръгването ни от Дебрецен)… А към 22 започна и да плаче, та затова погледнах картата на навигацията за близък град, избрах хотел и около 22:40 спряхме пред хотела…
Ресторанта не работеше, та затова изядохме някоя друга вафла, и опустошихме минибара…
Настроението се подобри, видеото се прехвърляше безпроблемно – живота стана хубав 😆
Сухата статистика
(вече електрониката водеше по-точен отчет 🙂 :
Изминати за деня: 825км
Средна скорост: 73км/ч
Максимална скорост: 142км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 03мин
Общо изкачени (по височина) 7.40км
Общо спускане (по височина) 7.37км
Максимална надморска височина: 480м
