Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал
(дано покаже коректно картата – понякога гугъл мапс прави корекции при ремонт на пътя или при затваряне на някои пътища през зимата)
Понякога картата не се показва коректно, защото проходът Тролстинген (точно под Ондалснес) е затворен зимата и съответно софтуера не позволява да направи маршрут през прохода..
Сутринта станахме рано, защото трябваше да преместя колата от улицата преди определения час 
Преместих я пред хотела (бе се освободило едно място)…
Хапнахме… В ресторанта ме учуди, че доста народ пътуваше с доста деца – в ресторанта се изсипаха няколко семейства с по 3-4 деца всяко… Браво на тях…
Направихме пресортиране на багажа (т.е. измъкване на целия багаж, прибиране на дебелите пуловери и якета и изкарване на по-леки облекла и обувки), защото температурите вече не бяха 2-5С, а се покачиха до 12-15С, и надолу щеше да става все по-топло…
Натоварихме обратно всичко и потеглихме…
В GPS бях забил Атлантик роуд… Времето – ами дъжделиво… Не трябва да се отпускаме 
Откакто тръгнахме от България всеки ден ни валя дъжд… Предполагам това е свързано с два фактора.
1. На север по принцип често вали дъжд (явно атмосферата е наситена с влага – относителна влажност на границата на конденза поради ниската температура).
2. На ден преминавахме 600-800+км, и за тази дистанция е нормално да срещнем различни метеорологични условия…
Както и да е – тръгнахме, като от време на време препръскваше…
След петдесеттина километра изведнъж пред нас се откри позната само от снимките гледка… Мостовете на Атлантик роуд:
Преминахме го на един дъх – докато стъпим на него и излязохме… Нищо работа…
Навярно ако бе лошо времето щеше да е по-интересно Абе умеят норвежците да рекламират и събират пари (доколкото разбрах пътя е бил платен доскоро или в определено време, но доколкото виждам при мен май не са ми удържали сума)…
Обърнахме обратно, и вече започнахме да се оглеждаме по-внимателно
На ‘входа’ има табела и бариера – явно го затварят при много лошо време…
Спирахме за снимки:
На някои паркинги бяхме сами – явно умерихме правилното време
Направихме обиколка по алеята на едно от хълмчетата… Времето бе слънчево за наше учудване, морето – спокойно…
Само студения северен ветрец малко разваляше идилията, ама пък вятъра не бе силен..
Имаше и някой друг монумент на загиналите в океана…
Алеята много ми хареса – не бе ‘натрапчива’ – оградките бяха съвсем ниски и можеш да ги прескочиш – предпазват те на местата, където е по-стръмно, а там, където не е стръмно стават ниски само 10см… Хитро измислено – практично и красиво..
Направих снимка и на едно туристическо табло – там от птичи поглед се вижда по-добре мащаба на ‘изделието’:
Тази стена вляво крие барче и тоалетни за туристите… По една случайност ми направи впечатление едва забележима врата..
Върнахме се при ‘самотната кола’ – времето бързо започна да се мръщи.
Тръгнахме и се качихме по последния мост, а небето вече бе решило да полее, че явно нещо се е позасушило в Норвегия…
Върнахме се в Молде, а там вече пръскаше, но нямаше дъга…
Гугъл мапс ме водеше да обикалям фиорда, а аз знаех, че има и пряк подводен тунел…
Бях проверил в хотела – тунела бил отворен само денем, защото нощем го ремонтирали… Лошо няма – ние пътуваме денем
Гмурнахме се в тунелчето (само някъде около 2.74км)..
Вътре наистина имаше следи от ремонт – движението в тъмен тесен тунел (явно е старичък тунела) не е много комфортно – гледаш как покрай огледалата хвърчат остри скали и насрещни автомобили на съвсем малка дистанция…
Изхвъркнахме от другия край на остров Болшоя (или Болсоя) колкото да се качим на мост (който според мен не отстъпваше на красотата на мостовете на Атлантик роуд, само дето нямаше такива островчета/рифове наоколо) 
След малко пътя почна да изсъхва – не мога да го разбера това норвежко време 🙂
С това спестихме едни допълнителни 50-60км докато обикаляме фиорда…
След минутки спряхме да чакаме ферибота в Солснес..
Общо тунел/мост/ферибот спестихме над 100км, преминавайки направо…
Корабът дойде веднага и скоро прескочихме и другия фиорд… Този път като се качихме на ферибота погледнаха номерата и ни дадоха брошура за безопасност (явно на местните не раздават такива неща )
Та прескочихме фиорда и подхванахме едни местни пътчета…
Тесни дотолкова, че караш на 10-15см от мантинелата. Когато срещнеш каравана/кемпер, те спират…
Виждаш как често на кемперите са им строшени левите огледала… Общо взето караш здраво хванал волана, защото нямаш място за мърдане повече от +/- 10см странични дистанции…
Но пък ограничението си е пак 80км/ч….
Интересното в Норвегия бе, че отговорността за безопасността бе прехвърлена предимно на шофьорите…
Свършва участъка с опасност за пешеходците (например град, защото за махалите нямаше никакви ограничения – караш си както извън града)… Веднага следва знак ограничение 80км/ч и край на забраната за изпреварване….
Като тези знаци могат да бъдат и пред завой, който можеш да не можеш да преминеш с 80км/ч и с никаква видимост за изпреварване – ти си шофьора, ти му мисли можеш ли да го вземеш завоя по-бързо, и безопасно ли е да изпревариш….
Направи ми впечатление, и че навсякъде в Европа принципа за означаване на отмяна на ограничението бе направен като за тъпи хора – нов знак с ограничение на скоростта, макар и максимално допустимото по закон… В някои участъци дори надвишаваше максимално допустимото (срещах 90км/ч)…
Така няма нужда да мислиш ‘а в този участък с колко ми бе разрешено да се движа’…
Такъв знак съм виждал само на едно място в България, ама си бе ‘хранилка’ за хващане на румънците Намираше се някъде между Разград и Русе – 100км/ч… И малко след него милиционер – ‘абе той знака е 100км/ч, ама вие не знаете ли, че в България максимално разрешената скорост извън града е 80км/ч (тогава бе такава 
)…
Та да се върнем на пътуването…
Малкото пътче изискваше сериозно внимание при шофирането, но пък гледките наоколо си заслужаваха:
Постепенно езерцата почнаха да се смаляват
А ние навлизахме в една долина, оградена с високи скални хълмове… Навярно тук е имало сериозни ледници, които са ‘изяли’ вертикалните стени, а долу е останал наноса…
Влизахме все по-навътре в долината, а стените се приближаваха…
Много рядко се срещаше някоя къщичка…
А пред къщичката – някой друг трол
Бях споменал за кравите в Норвегия – как се катерят като козички по стръмните склонове….
Тук под трола ще забележите овце… Те наистина са като кучета – виждаш ги едни такива живи, игриви – скачат, бягат, играят си….. Явно студът ги стимулира
Продължихме нагоре по баира, а каменните стени започнаха визуално ‘да притискат’ – толкова високи, стръмни и величествени бяха.. Личеше си U-образната форма, явно изядена от някой ледник навремето…
Красиво…
Пътя вече бе станал доста тесен.
А до него вървеше поточе…
От едно време ме влече водата – видя ли поточе, не мога да не спра, въпреки, че не съм рибар…
А това си заслужаваше – виждаш синята вода…
На времето и нашите потоци май са били такива – колегите из берковския балкан навярно си спомнят СИНИЯ ВИР, който обаче поне при последните ми посещения няма нищо общо със синевата..
Пътчето продължаваше да се изкачва нагоре
От склоновете отвсякъде се лееше вода и всичко бе влажно.. И се появи знак за опасност – ‘Внимание тролове’ 🙂
Погледнах нагоре – откъдето идваше водата – видя се сериозен водопад, след което водата минаваше под мост…
Пътя бе доста тесничък, особено имайки предвид, че по него се движеха много и големи автобуси (кемперите въобще не си вкарваме в сметката ).. А и завоите станаха острички, но пък асфалта бе равен, а и народа гледаше красотите и не бързаше за никъде… Също като нас
Гледките започнаха да ни оставят без дъх:
Така стигнахме до мостчето, обвито с воден прах, където имаше доста народ спрял за снимки….
Ето тук един фотограф рискува живота си по влажните и хлъзгави камъни заради добрия кадър 🙂
На тези места трудното е да издебнеш момента да си направиш снимка, без до теб да има някой ухилен турист
А пък ако е туристка, започват едни тежки въпроси докато показваш снимката впоследствие
Трудно е да се представи (особено гледайки снимка) мащабите на гледката…. ГРАНДИОЗНА природа…
След няколко завоя излязохме на билото и видяхме паркинга на Тролстинген…Пълен с кемпери, мотори, автобуси….
По пътя бяхме видели площадки за наблюдение, които висяха над пропастта (виждат се и на някои от по-горните снимки).. Разбира се, че се засилихме натам (тя тълпата туристи си вървеше натам )…
Норвежците са се постарали – пътеки, мостове (с компенсатори за температурни разлики), стъклени стени на площадките за да не ти пречат на гледката ( а и децата да могат да погледнат без да ги вдигаш)…
Тази вадичка захранваше водопада, под който бе моста, където се снимахме..
Отидохме до наблюдателните площадки – гледката си заслужаваше:
Постоянно се борихме с тълпи туристи
Това явно е наблюдателната станция на прохода… Зимата тук не се минава – затворено е..
Взехме някое друго сувенирче за приятели- моторджии (тези тук пак режеха главите от глезена – магнитчето май го продаваха за около 6.5 евро)…Намерихме джипката измежду моторите и кемперите 🙂
И продължихме нататък…Това явно бе езерцето, което захранваше водопада
Времето горе си бе както във Варна зимата (само дето в Норвегия имаше повече сняг )
Дъжделиво, мъгливо… Но и красиво…
Пътя бързо ни спускаше надолу:
Скоро се появи свежата зеленина:
Завъртяхме се покрай фиордите, и отново – ферибот…
Опашката бе много голяма, и изчаква по ленти в дясната част на пътя (ферибота бе от лявата и се пресичаше основния път когато дойде ферибот). Казах си, че е абсурд да ни съберат….
Ферибота дойде и започнаха товаренето… Натовариха се тези пред мен, а аз изчаках на паркинга в готовност да тръгна, защото гледам, че рампата вече е практически пълна…
Лоад-мастера от екипажа тръгна да се почесва по главата, да ме гледа мен… Ама накрая се реши и ми махна да отида, ама с ‘кос’ подход – да успея да вляза по диагонал на ферибота между борда и последния автомобил….
Явно се притесняваше да не ударя някой автомобил (едва ли се е притеснявал за ферибота) като ме гледа чужденец, защото бе изключително доволен и ухилен като се наместих от раз (и като се разтоварвахме махаше с вдигнат палец )… Това го окуражи, и успя зад мен по същия начин да натовари на другия борд една местна мадама, за която явно това бе голямо предизвикателство, защото изскочи от колата и започна да си я снима
Аз също не пропуснах да поснимам…
След слизането от ферибота, започна типичната норвежка ‘центрофуга’ – не знаеш нито къде е изток, нито къде е запад….
Просто следваш пътя, който се вие, влиза в тунели (които също се вият понякога), и излизаш от тунела в съвсем друг свят…
Например влизаш в тунел високо над фиорда, където корабчетата се виждат съвсем ниско долу:
И слизаш по зелен хубав път:
в китна махала…
В други случаи подминавахме явно курортни селища (голямата сграда бе хотел):
Движейки се по толкова тесен път, че трябваше да се изчакваме:
След което продължихме по шарената Норвегия 🙂 Слънцето често правеше снимките невъзможни – въпреки, че бе ниско, се въртеше ту отляво, ту отдясно – колкото да влезе в кадър 🙂
Тунели разбира се не липсваха (не като този преди 2-3 снимки, а тунели над 6км….)…В този участък за първи път ми се случи да изпреварвам в тунел с двупосочно движение. Това е разрешено, защото тунела има съвсем прави участъци от над километър…
Но това го разбрах след като се прибрахме в България (отново пролича липсата на подготовка)
Изскочиш от другата страна – там камъни вече няма…
Вода се лееше отвсякъде…Дори от места, от които си мислиш че е невъзможно да се лее чак толкова вода – от билото…
Явно поради каменистата почва, топящия се лед образува ледени езера горе по платата, които ‘преливат’ към низините в най-неочаквани места.
Започнаха доста често да се срещат от кравите-спринтьорки и катерачи
Подминавахме вече по-‘професионално’ изпълнени хотелчета:
А наоколо имаше вода..
МНОГО ВОДА
Първо ми звънна колега, с който поприказвахме доста… Като свършихме разговора погледнах GPS, а той твърдо мърмори ‘обърни обратно’
Няма ‘преизчисляване на маршрута’ – само ‘обърни при първото възможно място’…
Оказа се, че докато си дрънкаме, ‘главния’ път е направил отклонение наляво, докато движението направо ме е отвел към едно селце, което е крайна точка на пътя…
Общо взето врътнахме още едни 20км докато се върнем на главния път
Видя се един пушек по пътя.
А се оказа, че това е поредния водопад, до който не можеш да си чуеш мислите 🙂
След това се обади един приятел от Берковица, който също ме следеше ‘изкъсо’…
И ми казва – ‘абе отпред виждам големи снегове ви чакат’…
Първо предположих, че има предвид снеговете, които преминахме около Тролстинген… И му казвам, че вече сме ги преминали…
‘Аааа не – аз гледам къде сте и виждам, че скоро ще влезете в снега’…
Знам, че гледа гугълските снимки му казвам, че сигурно снимките са зимни
Скокнахме в поредния ферибот (отново без НИКАКВО чакане – просто на ход, и ферибота директно отплава)…
Наоколо слънчево, красиви фиорди, зелено, водопади през пътя….
Постепенно започнахме да се катерим нагоре….
Тунелите се редуваха, но започна да се вижда и сняг….
И повечко сняг:
И още повече СНЯГ!
Юлски пейзаж 
След малко покрай пътя видяхме ратрак да подготвя нещо като писта…
А след това навлязахме в съвсем снежен пейзаж…
Спряхме да си направим снимки на фона на петметрова вертикална, отрязана от снегорините пряспа….
Общо взето – въпреки късния час (снимките са около 21:00 часа), се възползвахме от слънцето и хубавото време….
Платото е на около 950м надморска височина – затова е толкова снежно
В един момент платото свърши като отрязано с нож и пред нас се откри голяма долина (отново между две дълги планини)…
Спускането – по норвежки – серпантини от над 180 градуса, голям наклон, и разбира се – вода
Ето два от завоите
Приличат си нали?След няколко такива завоя вече сме на дъното на долината Вижда се и пътя, по който слязохме…
Мащаба много лъже – очаквах, след километър правия участък да достигне завоя в долината….. Дистанцията бе по-голяма
Така изглеждаше ‘в движение’:
Поради напредналото време (някъде около 22:00 ч наше време) започна да настъпва някакво спокойствие и дори апатия..
Явно се пресищаш от прекрасните гледки….
Продължаваха да се редят мостчета, тунели, фиорди, изкачвания, слизания, завои…
Въртиш се наляво надясно, слънцето виси неопределено (да, на тези ширини вече ще залезе по някое време, но много късно и за малко)…
В такава атмосфера наближихме поредния тунел…
И в един момент GPS започна да подсказва – след 300м завийте надясно по кръговото движение…
Хм… Та то пишеше, че тунела е над 6км, а бяхме изминали около 4км – казвам си, че се е объркал поради това че сме в тунел….
Да да, ама не (както казваше Петко Бучаров ):
Завихме по правилния тунел тъкмо оживено заобсъждахме дали не ни се е привидяло, и след няколко електронно синтезирани знаци (с вид на обикновен знак, но изображението му се сменяше – показваше точната скорост на вятъра), излязохме на голям мост, високо над фиорда…
След което отново директно от моста влязохме в следващия тунел…
Където отново преминахме кръгово движение (снимката практически е от него – на първото кръгово стояхме със зяпнали уста и не можахме да реагираме с фотоапаратите )…
Ето клипче от цялата случка…
Красотите продължаваха,
Но ние вече бяхме уморени, жената мърмореше, а и наближихме дестинацията, която бяхме набелязали за нощувка – Тиседал… Намерих едно хотелче, имаше места…
В него работели в кухнята двама българи (единия от които от Варна), но за съжаление не бяха на смяна…
Питахме за вечеря – ‘ааа, късно е вече – ей там следващия град (Одда) на около 5км може да има нещо…
Отказахме се от вечерята и минахме на собствени запаси. Душ, коняк – деня бе продължителен и тежък… Навярно втория тежък ден след онзи към Полша (Бялисток)..
Наредих електрониката да се зарежда, камерата да прехвърля информация на диска, общо взето – вечерното оплитане с кабели…
Бях избрал Тиседал с идеята да щурмуваме Тролския език (Trolltunga)…
И започнахме да разглеждаме брошурата – според нея пътя до Тролтунга е около 10 часа пеш (само пеш), с денивелация на изкачване около 1000м, опасно ако е мокро, да се вземат запаси от вода, храна, евентуално – палатки ако се влоши времето и т.н…
А прогнозата бе не съвсем благоприятна – очакваше се дъжд… Аз се двоумях – имах удобни високи зимни обувки, но съпругата нямаше удобни обувки и веднага възропта…
Освен това прехода 10 часа означаваше, че трябва да станем много рано, което би било тежко имайки предвид, че вече бе минало полунощ, а и автоматично означаваше удължаване на пътуването с един ден – на следващия ден не би било разумно да се пътува след такъв преход..
Със съжаление трябваше да приема разумното решение и с голямо съжаление да отпадне посещението на този интересен природен феномен…Тролския език (Тролтунга) е една скала, която виси издадена над голямо езеро (с вид на фиорд)… Навярно сте виждали снимки от това място – езерото е около 900 метра под скалата…
Ако натиснете снимката, ще бъдете пренасочени към страницата на Trolltunga в Уикипедия. Снимката е от там:
Гледайки разписанието по време и оставащите ни километри, взехме решение да се прибираме към България…
Така отново за мое съжаление отпаднаха от списъка Берген, Kjerag, Осло…
Решението бе взето, и с помощта на конячето заспах като къпан (какъвто и бях де )
В същото време жената не можеше да заспи, заради чувството за вина, че заради нея няма да качим Тролтунга…
А причината не бе в нея – отново пролича недостатъчната ми предварителна подготовка… Но както се казва – за първо такова пътуване трябва да се сблъскаш сам с някои подобни грешки, за да си изградиш стратегия за бъдещи пътувания….
Изминати за деня: 674км
Средна скорост: 58км/ч
Максимална скорост: 117км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 13ч 54мин
Общо изкачени (по височина) 9.9км
Общо спускане (по височина) 9.9км
Максимална надморска височина: 1039м
