ДЕН 13 (Мушьоен – Молде)

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>
Мушьоен-Молде
day13
Сутринта бяхме свежи – хотела бе добре шумоизолиран (въпреки близостта до пътя), топъл и комфортен…
Хапнахме (аз продължавах да експериментирам с рибите – сладки, слабосолени, сьомги и т.н.)..
Общо взето – стандартната подготовка – събиране на фотоапарати, лаптопи, камери, външни дискове и зарядни…
Прането също бе готово – жената откри хитър и ефективен метод – вкарваше в банята онова изделие, за което все още не съм сигурен какво му е предназначението – прилича на сгъваемо рибарско столче с ленти върху него – дали е за да си сложиш куфара върху него – не знам…
Та жената слагаше изпраните тениски и т.н. на него в банята и пускахме подовото в банята… На сутринта в повечето случаи нещата бяха сухи. А в редките случаи, когато не бяха сухи, опъвахме един ремък зад нашите седалки и правихме простир :)Както и да е – натоварихме багажа и тръгнахме…
Едва ли има нужда да уточня, че валеше дъжд с ниски облаци :lol:
Започнаха да се появяват къщи и разни други сгради (например автобусни спирки ) с тревни покриви…
19518810108_b0b7fc1f52_k
19680681426_b9fbd42f4b_k
Интересно бе, че по къщите нямаха пердета/завеси.. Но затова пък на прозореца на всяка къща имаше изкарани/показани всякакви натурии – стари полилеи и т.н.. Явно се хвалят кой какво има… И навярно кражбите не са толкова разпространени …
19084326744_6306e4809b_k
Ето какво има на прозореца на къщата от горната снимка..19084326744_dab8da8690_s
Свежестта лъхаше отвсякъде…
18992468813_26cc493666_k19699761602_e294fbde92_k
Но тъй-като времето бе намръщено, компенсирахме с километри…
По някое време настана нужда да търсим тоалетна… В Норвегия това не е точно търсене – там просто гледаш табелите…
И обикновено (особено на север) тоалетните са през 20км… Т.е. гледаш голяма табела: „паркинг, място за сдаване на течни отпадъци от каравани и кемпери, тоалетна след 1км, следващата тоалетна – след 21км“… Да, периодчно имаше вариации – например към табелата знак за къмпинг… Или пък някой от знаците задраскан с червено тиксо (случвало се е да има задраскана и тоалетна)…
Първоначално (имайки нашенския опит) бях доста негативно настроен към крайпътни тоалетни… Но след като влязох в първата, разбрах, че там нещата са ОК…
За съжаление така и не направих хубави снимки…
Но общо взето това представлява отвън (девойката чакаше майка си, която бе заела ‘голямата’ тоалетна :) ):
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19680782006_d22b3ea1f8_kВътре обикновено има два типа…
Едната – малката изглежда така:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19426839159_daec9f8e59_k19613447305_a704732ffc_k
Както се вижда от размазаните снимки – стоманено ‘цокало’ с автоматично миене, и до него – машина…
Да, първия път бяхме изумени, когато на майната си (сигурно над 50-80км от близък град) в такава невзрачна на вид тоалетна срещнеш топла вода и всичко необходимо….
Автоматиката бе проста – поставиш ръка под знака ‘сапун’ – и дозата капва на ръцете. Преместиш ги под знака ‘вода’, и тръгва топла вода (комфортно и равномерно топла – явно има терморегулатор)… Накрая преместваш ръцете под ‘сушоара’, и силна струя топъл въздух приключва процедурата….
При излизане от тоалетната допълнително отново пуска водата (въпреки, че преди това отново я е пуснало)…Голямата тоалетна е предназначена и за инвалиди. И е наистина голяма – сигурно 3х4м. Често е с душ, място за повиване на бебе и т.н….И това на майната си – що метал, ‘безплатна’ тоалетна хартия и т.н… :lol:Та така с тоалетните….Продължихме нататък… Катерихме хълмовете около фиордите и се спускахме отвисоко с остри завои, мотахме се покрай брега на фиордите, движехме се по тесни пътчета – отново от онези, при които ограничението е 80км/ч, но не могат да се разминат два автомобила :)
Внимавах с GPS, защото все пак е на Джип – често го влечеше извън пътя :lol:
Например тук – започва да ‘реве’ -‘ама завийте ей тук в дясно’… И гледаш някакво черно стръмно пътче, водещо на майната си :lol:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19518977828_3359a5d84f_k
Отстрани бе свежо… Всичко зелено…
Но започваш да си обясняваш, защо в севера толкова народ е шашав – къщи, доста отдалечени една от друга – няма с кого една дума да обелиш:
Увеличи (реален размер: 1024 x 769)19699874152_1fd262453a_k19519050028_a3be772b9a_k 19084500774_49d1e4ab59_k 19699903752_af775c672f_k

19519093768_d979844aeb_k

Странните символи на някои населени места отново ни оставяха замислени :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19707370255_8e36b75041_k

Е, от време на време имаше и по-компактни населени места, но бяха по-скоро изключение
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19700242462_42e9a10e7b_k

Започнаха да се появяват и малко странни инфраструктурни решения:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)18992626913_5e97e48b8f_k
Пътя е с мантинела по средата без никакво място за изпреварване (и много малко места за аварийно спиране) по дистанция няколко километра…
Което е изнервящо, особено когато в колата отпред (както в конкретния случай) има матов шофьор, който кара с 50км/ч при ограничение 80км/ч …
Между два такива участъка изпреварих ‘матовия’ (май не бе негър, но бе доста тъмен индийско/пакистански субект с пълна кола със забрадени жени), И продължих спокойно напред по ограниченията докато субекта започна да задържа отзад цяла колона и изчезна в огледалата… В един момент платното се разшири с възможност за изпреварване, трафика се увеличи, като всички карахме в ограничението +5+10км/ч.. За мое учудване след няколко километра видях ‘засилени’ фарове – ‘нашия’ матов водач изпревари цялата колона и отпраши напред с голямо превишение….
Странен манталитет …

Покрай пътя започнаха да се виждат и по-индустриални сгради…
Бях ли споменал за екологията? Виждаше се и се усещаше наяве 🙂19707465635_383ef47a1f_k

Доближавайки някои райони/градчета съвсем ясно се усещаше натрапчива миризма на тор… От километри и в продължение на километри…
Не съм сигурен дали гледат толкова крави, или се топлят с тор….
Но крави се виждаха, и бяха като козички – гледаш ги покатерени по стръмни склонове…19587518426_624d1ba6c0_kПо някое време решихме да похапнем и спряхме на първите ‘виличка и нож’…
19712026341_887a4b5fcc_k
Вътре бе пълно с велосипедистки (или щангистки ако се гледа физиката им :lol: )…
Поръчахме си по един бургер с картофи (в голяма чиния)…
Съпругата реши да си вземе кафе… Имаше автоматична машина – сипваш си кафето, а го плащаш на касата….
Излишно е да споменавам, че основното плащане на хората от опашката отново бе с карта…
Питаме за кафето – ‘ами ей там е машината’… Поради липса на други чашки в околността, съпругата сложи една картонена чаша като за кока-кола – 0.5л май… И натисна бутона….
Кафето (или полупрозрачната течност) потече, ама не спира… След като прехвърли половината чаша съпругата се притесни, че машината се е повредила и казахме на продавачката… Изгледа ни с учуден поглед – ама няма проблем – нали искате кафе….
И верно – машината напълни чашата на 0.5см под горния ръб….
Общо взето си представете късо кафе, разредено с 0.5л вода – вида на течността (а и блудкавия вкус според съпругата) бе точно такъв…
Но бургерите бяха хубави, с много хубав дресинг и т.н.Похапнахме, отпочинахме и продължихме нататък…
Дъжда (силата) бе с нас :lol:
19617957151_ac617855b5_k
Често се опитваше да ни умери пряко, ама явно мерника му бе калпав, та по-често удряше встрани, а за нас оставаха предимно ръмеж (постоянен)..19707582845_b241b5cdeb_k19587543816_da25462a89_k
Тук се вижда, как се лее дъжда по средата на фиорда…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19613764365_6d6e6e248b_k
По-късния следобед (и сигурно 400км на юг :) започна да просветлява, слънцето проби на места облаците, и света наоколо всичко започна да прилича на рекламна картичка

19519579608_488d98285c_k19700486732_12a94d058a_k19086742983_10031f7bf5_k19707723345_6ecb21ea0a_k 19681472276_52605bbb3e_k19712329031_55db723c64_k 19519698568_77d220e971_k

Влязохме в Трондхайм да заредим… Да, знаех за катедралата Нидарос (а и моторджиите норвежци ми напомниха), но след като видях величието на природата, реших, че не ми е интересно да гледам преходното :)
Макар, че може би си заслужаваше – все пак катедралата е на почти 1000 години, а и Трондхайм е старата столица на Норвегия…
Както и да е – продължихме по периферията..Разбира се, норвежците смятаха, че трябва да поддържаме практиката си не само като миньори и подводничари (из тунелите), но и като мореплаватели, та затова пътя свърши в пристанище… Просто свършва там – няма друг път…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19085218594_8af615c2be_k
Обаче фериботите бяха на 20 минути (имаше табло в колко часа отплава ферибота и кога е следващия)…
19700703052_0e5b418fde_k 19712392691_a20c71d8b2_k
След 10 минути ферибота застана на кея и отвори горното си чене :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19521252359_da0226fcff_k
Процедурата бе ясна – влизаш, заставаш където ти покаже член на екипажа, минава девойката, плащаш, слизаш от ферибота когато ти каже член на екипажа… Оперативно, бързо, лесно…
На другия бряг на фиорда пейзажа бе същия – зелено, вода, водопади и т.н.
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19700735402_6c0be0c1f9_k19519977740_19a4f8583a_k 19681770866_94a7fce8d5_k 19681730096_51af9cc71a_k
Понякога слънцето доста се заиграваше по вълните и даваше интересни ефекти:
19520045178_e496af705b_k

Налагаше се да преминаваме и мостове… На някои висяха рибари19520082590_477a05ac55_kДругите обаче бяха прекалено високи и големи за рибарлък:Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19085598544_45ec4752da_k 19682030966_7cf5304c94_k 19085717194_33956271bf_k

След които често имаше дълги тунели (ей там вляво се вижда входа на тунела):
19701186372_1874f97218_kУвеличи (реален размер: 1024 x 768)19618424681_4eb6c5818c_k
Много интересна бе комбинацията от преминаването на дълги тунели (някои и над 10км) и променливото време…
Влизаш в дъжд и фиорд, а излизаш сред хълмове и слънце, или обратното… Лично аз загубих всякакво чувство за ориентация – наистина не знаеш на изток ли пътуваш или запад – просто следваш пътя и се наслаждаваш на гледките….

19085832354_16d53310b5_k 19085862324_0528faeac1_k
След краткото слънце отново удари проливен дъжд… Но ние тъкмо влизахме в Молде…
Шегувахме се с жената, че този път стигаме по-рано, защото предните дни колега, на който бях пратил линковете за нашите координати, постоянно гледаше къде сме онлайн и постоянно се обаждаше, ни бе направил забележка : абе спирайте да почивате по-рано, че съм възрастен човек, и ми е трудно да ви следя до 23-24 часа :)Докато се смеехме и изведнъж дъжда спря… Съпругата поглеждайки зад мен ми подсказа – ‘я виж каква дъга’!Да, някои снимки наистина са плод на късмета (снимката бе избрана с конкурс и включена като страница за м.Май в официалния календар на руския Джип форум):lol: Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19682355936_5e45fd98fb_k
Преминахме покрай летището, чиято писта е насипана във фиорда.
Кацал съм на това летище с Б737 зимата – усещането е много интересно – самолета се снижава във фиорда, като хълмовете изглеждат като стени от двете страни. Доближаваш водата и в един момент започваш да виждаш върховете на вълничките. А в следващия момент си на пистата… Eто тук видео от това кацане (въпреки, че е денем, просто видеото е от Януари месец, когато при тези ширини е тъмно)…
Нататък следваше БЕЗКРАЙНОТО яхтено пристанище и центъра. Намерихме хотела малко след фериботното пристанище…
Стаята не бе хубава (бе точно над външния вход на кухнята и пушалнята на персонала)…
Но за еднократна нощувка става – поне бе топло…
С паркинга обаче ударихме греда – пред хотела нямаше никакво място – три мотора бяха заели две паркоместа (явно липсва колегиалност и при някои моторджии)…
Рецепцията не я интересуваше това – ‘ами те сигурно клиентите на ресторанта са заели местата за паркиране на хотела – спрете някъде нагоре из града, ама имайте предвид, че до 08:30 трябва да сте преместили колата от там, защото след този час ще ви глобят’…. Разтоварихме багажа, закарах колата до съседна улица (където имаше знаци за събитията след 08:30ч :) )…
След което тръгнахме да се разхождаме из града…
Пред хотела бяха спрени няколко яхти – навярно затова бе и по-скъпичък…18948917523_43ee8fbfd4_k
Хотела бе до пасажерско пристанище
19708891235_42d6394e51_k 19713396461_1fe9133840_k 19682525696_90fba30977_k
Централната улица на Молде:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19713380841_be67a885a0_k
Някои сгради бяха допълнително декорирани
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19522344659_e46e41ebd6_k
На север дори скутерите са със зимни гуми с шипове :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19713517341_25e3b2d8bc_k
Вода се лееше отново отвсякъде:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19702014412_06a081f644_k
А слънцето си играеше с островите из фиорда:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19088301713_cab5dc1467_k
Някои къщички бяха наистина китни:
19088448643_9f68476d06_k 19086754254_6f8d911565_k19522763149_3e9849cfff_k
Други не си даваха зор дори да си закрепят ‘частния паркинг’:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19086876514_e7a12398a3_k
Покрай яхтеното пристанище…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19708662115_d4500ad3d8_kОбщо взето – китно градче..19088185473_3ed6683118_k 19088229643_767e86c7dc_k 19713772371_e1a989447f_k
19683426906_42949747ca_k 19521588930_92d348cb87_k 19521510830_c7a88d5343_kАвтогарата бе почти пуста…19714213481_bf117391e6_kДа, на времето градчето не е изглеждало съвсем така – норвежците са си били ‘селяните’ на Европа 🙂19521148778_3efdceafe7_k
На паркинга до яхтеното пристанище имаше и зареждачка за ел-автомобили. По пътя срещнах (и изпреварих :) ) доста електрически автомобили ТЕСЛА …
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19521471450_3fb98d559c_kТъй-като цветята са на голяма почит по тези ширини, цветарските магазини вървяха доста добре :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19702555682_f951a79189_kХората – спокойни… Ей тук ми направи впечатление колко са стриктни – алеята е за двама човека пешеходци или велосипедисти… Двете женички не настъпиха ограничителната линия, спазвайки точно алеята….ezgif.com-cropСлед разходката се прибрахме в хотела (снимките са около 22-23 часа)…
Не бяхме гладни – все още ни държаха бургерите, които бяхме хапнали около 18:00 часа…
Затова ударихме по едно (няколко пъти) преди заспиване, побъбрихме, направихме плана за утре…
Докато гледах картата се усетих, че сме подминали нещо важно – известния Атлантик роуд….
Веднага бе включен в плана – трябваше да се върнем само около 50км назад :)
Решението бе взето и заспахме спокойно…

Изминати за деня: 595км
Средна скорост: 69км/ч
Максимална скорост: 105км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 11ч 01мин
Общо изкачени (по височина) 6км
Общо спускане (по височина) 6км
Максимална надморска височина: 463м

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

 

 

 

Вашият коментар