ДЕН 12 (Нарвик-Мушьоен)

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Нарвик – Мушьоен

day12
Сутринта скокнахме отпочинали, но и леко замръзнали.
Явно бяха спряли парното тук – лято е все пак :)
Във всички предните хотели в Арктика си бе топло, като освен това всички бани бяха и с надуто подово отопление…
Това ми припомни лафа на един приятел от Мурманск – северен човек не е този, който издържа на студ, а този, който се облича добре/топло :)

Затова докато се решим да изкокнем изпод юрганите реших да прегледам машрута за деня…
Изкушението да се върнем няколко километра и да поемем към островите Лофотен бе голямо… Но не ми се връщаше обратно по същия път – нямаше да ни стигне времето… А неясностите/липсата на опит с фериботите все още ме притесняваше (знам – моя грешка е, че не съм питал предварително)…
Гледайки и принудително бавния темп за движение през Норвегия, съпругата започна да се притеснява за датата на завръщане, което също създаде известно напрежение…
Затова реших да отцепим с генерално направление Молде – бил съм в командировка в този град преди 8 години, и исках да огледам как вървят нещата там.
Картата показа дистанция над 1000км, което за ден от продължително пътешествие не бе реална дистанция..
Просто ландшафта е доста насечен, пътищата – тесни, а и караваните доста ти намаляват темпото….
При еднократен преход можеш да го преглътнеш – тръгваш добре отпочинал, а след пристигане можеш да компенсираш с почивка следващите няколко дни.
Докато при продължително пътуване трябва да погледнеш на пътуването като на обичайна работа, и да планираш добро съотношение работа/почивка, за да бъдеш свеж и на утрешния ден…
Затова решението бе – забиваме в GPS Молде, пък докъдето стигнем…

Как да е оправихме хигиената в хладната стая и баня… Навън както обикновено бе преваляло…
Излязох на терасата да позяпам – явно хората са ранобудни, защото се бяха изнесли – паркинга бе празен…
Единствено колега – пътешественик, моторджия си достягаше багажа

19354904270_70d5ae4a07_k
Донякъде го съжалих, защото последните дни постоянно преминавахме през зони с валежи, някои от които – силни, а най-ниската температура, до която достигнахме бе +2С около Нордкап…
Та едва ли е много комфортно за мотор, докато при нас в колата си бе сухо и топло +22С…
Слязохме на закуска… Рибите – напълно стандартни за този край – сьомга, сладко маринована херинга, скумрия в доматен сос…
Мързела тук наистина яко ги мореше….
И в другите хотели ядохме същите неща.
Но ми дойде в повечко да сложиш на блок-масата на четиризвезден хотел консервата скумрия в доматен сос?! Самата метална кутия!!!
Дори ги бе домързяло да я прехвърлят в някоя купичка както правеха в другите хотели…

Какво да правиш – северни нрави (или човешки мързел)…

Закусихме, натоварихме багажа, вързах електрониките, зададох координати и потеглихме….
Трудно излязохме от уличката – по главната се движеше непрекъсната колона кемпери, каравани, мотористи (явно това е времето за тръгване на пътешествениците :) )

Последна снимка на хотела 🙂

18920384294_42cf8d295e_k
Към изхода на града заредих – не бях зареждал от преди Нордкап (на влизането в Норвегия откъм Финландия)…
Бензиностанцията на Статойл имаше няколко типа нафта, и реших да експериментирам с най-най – ‘еко, фюей-сейв’ и т.н. и т.н….
Тъй-като бяхме мръднали малко по-на юг, цената на тази нафта бе по-евтина с почти 10ст отколкото най-обикновената нафта при предното зареждане, но заредена в по-забутани краища…
С пълен резервоар и пълни стомаси се живее по-спокойно :)
Облаците бяха изключително ниски – виждаше се как ‘размазват’ и дори скриват върховете на съседните хълмчета:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19355053088_0823138dec_k19355129870_2c3e77605a_k

На излизане от града отново заваля… На хоризонта се показа мост
19586346726_9159a90566_k

И минахме по него, ‘прескачайки’ от другата страна на фиорда… 19356586429_c35f90cd18_k
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)
След което отново мост… После още два…. Погрешно предположих, че така ще е и нататък :)

Дъжда продължаваше на пресекулки, и пътуването стана скучно…19356646809_214f93eb3e_k
Разбира се при всеки по-оригинален пейзаж се посъбуждахме – ‘ай стига бе – гледай колко е красиво’… И докато се опиташ да заснемеш пейзажа в движение, пред обектива се появява я някое дърво, автомобил, или чистачката :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19356618219_b0580d49e8_k
Така в дебнене изминахме няколко километра, след което пътя свърши….
Пристигнахме на паркинг за фериботи – от тук нататък нямаше мърдане …
Алтернативата бе неприемлива – да се върнем стотина километра по тесните пътища покрай фиордите и да влезем навътре в Норвегия по друг път……
Бях трето МПС на опашката – пред мен бе един чех, който доста неразумно (на кофти участък) ме бе изпреварил 30-40км преди ферибота, само и само за да се влачи преди мен (не се движеше по-бързо)…
Чеха явно бе гузен, защото не мърдаше от колата и само се оглеждаше като обран евреин :lol:
Реших, че няма смисъл да говоря с него и отидох при моторджиите – наши хора…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19356671769_5d32840ae3_k

Моторджиите бяха двама побелели норвежци от ‘юга’ (как звучи това за Норвегия а? ) :lol:
Единия бе комуникативен…
Бяха с ТРИУМФ-и – доста големи машини…
Поприказвахме кое как е – как се ползват фериботите (плащането става на хора, които идват при теб или на брега преди да се качиш, или на самия ферибот), какви са горе-долу цените..
Напълно поносима работа – мисля, че ползваните фериботи за цялото пътуване бяха в порядъка 15-27лв на ферибот, като от друга страна ферибота ти спестява едни 100-150км въртене по фиордите, което също е време и пари… Имайки предвид, че за преминаване през един мост (е, то не е само мост де – участък от пътя включващ моста, като единствено място за преминаване) в Норвегия ми взеха от порядъка на 35 лева, то цената наистина изглежда ниска…
Норвежеца попита едно момче кога идва ферибота (тук нямаше табела)… Идваше след 15 минути…
Поприказвахме и за времето… Казвам им – ‘кофти време за мотор – дъжд, температура до +2С’….
Аааа, добре е – виж ако още малко падне температурата ще завали сняг и тогава ще е кофти :lol:
Поприказвахме и за пътешествията – кой накъде е тръгнал….
Попита ме за плана ми и подсказа за определени неща за разглеждане… За някои неща му казах, че просто няма как да ги включа в плана…
Тогава той философски заключи – така си е – човек не може да види всичко на света – винаги ще има нещо невидяно независимо колко време си отделил за дадено място….
Докато приказвахме съпругата се поразходи, и възобнови запаса с вода, пълнейки изпразнените вече шишенца – имало чешмичка с надпис Вода за пиене…
В Норвегия не можеш да си купиш обикновена минерална вода. Продават само газирана….
Минералната вода тече от чешмите и можеш да си пълниш и пиеш колкото искаш :lol:

Докато си дрънкахме отново запръска…
Събеседника ми каза – ‘а, идва момчето’…
Появи се едно момче с колан като каубой :)
На колана – нещо като патрондаш (явно сортьор за монети), портмоне, кобури и т.н…
Отидох до колата…
Момчето за секунди се оправи с моторджиите, чеха се замота малко….
След като все пак се справи с чеха, момчето дойде при мен – питам го – плащане с карта? Да разбира се (още на времето ми бе направило впечатление, че в Норвегия дори и в най-забутаното барче нямаш проблем за плащане с карта)….
Изкара от единия кобур безжичен ПОС терминал и транзакцията мина за секунда и ПОС терминала изплю банковата квитанция(веднага ми изпищя телефона – дори тук в БГ често информацията и транзакцията се одобряват по-бавно). От другия ‘кобур’ явно безжичен принтер изплю и квитанцията/билет за ферибота…
Момчето ми ги подаде и премина към следващия… Навярно му отне около 20 секунди цялата тази работа.. Така успя да обработи за нула време сериозната опашка в няколко реда автомобили (винаги съм се чудил как успява да ги побере ферибота този голям визуално обем МПС-та )…
Ферибота пристигна, пуснаха моторджиите от цялата опашка напред, защото имаше удобно мястото за тях, което обаче би било неизползваемо за автомобили…
Лоуд мастърите командваха кой-къде да застане… Натовариха ни много бързо и отплавахме.
Лафа продължи:
19612619845_4988fe9c6e_k 19543228895_c8b474e887_k 19355315308_3161795a3f_k
По някое време реших да видя какво показва щатния GPS на автомобила…
Учудващо за мен показваше правилно на кой ферибот сме, и що годе правилното местоположение… Само дето явно жирото и компаса му се шашкаха – посоката на ориентация на автомобила не я даваше коректно…
Дори напротив – имаше явен уклон да се ‘върти’ по часовниковата стрелка…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)18920770194_94980a209b_k
Пътуването ни отне около 20 минути, като през това време GPS успя да покаже, че сме се завъртели на 360 градуса :)
В един момент ‘пастта’ на ферибота започна да се отваря
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19424628938_818c8348da_k 19547654361_fa0a820fb1_kИ в следващия момент вече бяхме пристанали и моторетките се изстреляха :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19424710020_01d9218f6f_k
Цялата операция по слизане от ферибота отново бе командвана от човек от екипажа – той казваше в какъв ред да се слиза… Няма нерви, няма опити ‘да изпревариш другарчето’…Установих, че GPS на автомобила страда от морска болест…
При всяко качване на ферибот продължаваше да има уклон ‘да се върти’ надясно, а след като слизахме на брега още 10-20км на всяка отбивка или пресечка, смяташе, че завивам надясно…
Знам, че има процедура за калибриране на компаса – трябва да направя няколко кръга на 360градуса, ама ми се стори смешно да правя такива ритуали на площада при всяко слизане от ферибот :)

Продължихме пътуването под ниския похлупак на облаците, които периодично решаваха да пуснат малко от водата в тях….

18920958804_5f5ce867ae_k

18990144654_4d8f92c36e_k
Пътя бе силно вълнообразен, което изискваше повишено внимание, въпреки, че визуално е прав….
Явно стандартите на пътя в Норвегия доста се различават от нашенските – позволяват много рязка промяна на наклона…
Така в гърбица не 50м от теб може да бъде скрит камион…
Направи ми впечатление, че дори и да видят права отсечка и възможност за лесно изпреварване без нарушение на скоростния режим, норвежците избягват да изпреварват…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19536858822_3167427a07_k

Движехме се между силно заснежени хълмове, и спокойни езера със сочна зеленина около тях:

19537170352_a6675398fd_k19357165719_141c0e01d4_k
18923001103_c63364a5ad_k 19355873340_b241426131_k

В ниското се появиха нормални дървета…
19612965145_1b030f6f7f_k
Но няколкостотин метра нагоре всичко си бе по старому – сняг…

19531344906_7c9507c183_k
Подхванахме един път, в началото на който имаше бариери и успокоителната временна табела, че е отворен :)
Пътя явно бе на по-сериозна надморска височина (за Норвегия разбира се – около 400-500м.н.в.)…
Изведнъж пред нас се мярна познат символ – Полярният кръг:
19550716042_6daa91a80a_k
След което последва кръстовище, голям паркинг, паметници, магазин, тоалетна, много народ – всичко както си е по норвежки тертип – да даваш $$$ :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)18936801643_57b5d0068d_k19561997251_62849326d4_k 19369952898_60bf76a7dc_k 19557724575_c3658889a9_k 19531594706_6eba43bb48_k 19550936752_ef521675fb_k
Поразходихме се, снимахме се в близката пряспа сняг и няколко монумента, символизиращи Полярния кръг…
Докато обикаляхме ми се наби в очите позната от соц-миналото ни символика:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19551149282_c48fa67447_k
Надписите се опитаха да поизяснят нещата:
18935487034_d50d524864_k

19551238942_7c756f04e1_k
Взехме по някое сувенирче, и напуснахме гостоприемната Арктика….
С всеки метър надолу нещата придобиваха по-човешки вид :)
Пълноводни реки, зеленина….
19558038455_63f8634eb3_k

19531934606_187171a0e3_k
19558073935_f1da9e7f65_k18935599664_cb80c973fd_k
Дори и слънцето реши да се покаже най накрая:
19531999926_74cbeb2b3a_k

18935615264_99429dc305_k

18937252973_0d805a47a5_k18937265463_7c112da659_k
Влязохме в гр.Мошьоен…
18937271733_0f9a60ef3a_k
Времето бе понапреднало (не се лъжете по слънцето – все пак сме до полярния кръг, макар и малко по-на юг от него)… А и предходните дни бяха доста натоварени и беше време малко да намалим темпото.
Затова решихме да търсим място за нощувка… В първия хотел отново ударихме на камък. Един случаен минувач каза – ами то тук нищо не работи, защото не е сезона – директно заключен въпреки рекламите по пътя и в интернет… Явно сезона е зимата…
Втория хотел – пълен…
Третия – ‘имаме една стая’ – веднага изкарах кредитната карта – отново умерихме точното време.
Минута след нас влезе моторджия, за който вече нямаше място….
Малко ‘работническо’ хотелче, навярно с 2-3 човека персонал… Но комфортно, топло, с работещи подгреви в банята и т.н….
Предложиха ни вечеря срещу 200 крони за двамата (което е около 40лв общо) – разбира се се съгласихме… ‘Град’ по норвежките представи не винаги е нещо по-голямо от някое нашенско село….
Вечерята бе добра – блок маса, но значително по-богата от досегашните… Пилешки бутчета, готвено, риба…..
Слънцето най-накрая реши да блесне (ами време беше – вече бе минало 21:00 часа :) )
Отворихме алкохолните запаси, наляхме си и се любувахме на ‘екологията’ през прозореца…
Комина на заводчето от другата страна на пътя бълваше пушек като от лошо настроен котел…
На норвежците общо взето не им пука за европейските ‘глупости’ – те си я карат както знаят…
Добре, че вятъра отвяваше пушилката в друга посока…

19370209418_f0663147d4_k

Изминати за деня: 517км
Средна скорост: 69км/ч
Максимална скорост: 122км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 8ч 52мин
Общо изкачени (по височина) 6.1км
Общо спускане (по височина) 6км
Максимална надморска височина: 683м

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Вашият коментар