ДЕН 11 (Хонингсвог – Нарвик)

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Маршрут за деня (Хонингсвог – Нарвик)
day 11

Сутринта скокнахме към 8:30 както обикновено. Всъщност ставането ни бе доста по-късно от обикновеното ни ставане в България, но по време на пътуването често се движихме до по-късно, особено на север, заблудени от светещото слънце…
Взехме със зор по едно душче в неудобната баня.. Дойде топла вода, ама душчето бе от икономичните – не може да даде добра струя…
В стаята бе хладничко (добре, че имаше дебели юргани)..
Закусихме – и този хотел бе пълен…
Разбира се закуската бе преобладаваща риба (както навсякъде по-нататък в Норвегия – сьомга, сладка херинга, скумрия в доматен сос)…
Особено ми хареса сладката херинга (предполагам, че е било херинга)…
Бяло, почти безсолно рибно месо, приличащо на ролчетата, които се продават тук…
Но наистина практически безсолно (съвсем малък оттенък на сол), но затова пък в саламурата явно има доста захар, защото рибата е сладка…
Отстрани изглежда странна комбинация, но е вкусно, а в същия момент след това не те избива на жажда…
Ако някой знае рецептата – нека сподели :y:
Имаше и стандартните яйца на очи, бекон и т.н., но тях ги оставих за норвежците – рибата си бе ОК..
Общо взето не можеше да се сравни със закуската в руския хотел – тук бе малко градче, а явно норвежците доят туристите без да си дават зор, както ние го правим по Златни пясъци и Слънчев бряг :lol:
Това усещане го имаше из целия север на Норвегия… И колкото по-слизаш на юг, толкова цените започваха да падат, а качеството на услугите да се покачва….
Но засега бяхме на север :lol:
Натоварихме багажа, зададохме в навигациите (в Норвегия отново бях пуснал контролно и Гугъл карти) Трьомсо – даде го само на 510км и смятах да отида да видя там някои партньори.
И я подкарахме…
Връщахме се по стария път – същите красоти, тунели…

За щастие отново не пътувахме уикенда, та затова движението бе двупосочно 🙂

18895012513_741d138416_k

И мъгла в тунелите нямаше въпреки предупреждението

19327939758_68324a16cc_kТунела отново бе интересно преживяване с голямото спускане и изкачване.. Вътре се вижда и зелената светлинка на автоматичните врати, които през лятото си бяха отворени..

19327956010_9d822b016c_kИ някои по-дребнички тунелчета – дълги само 2-3 километра..19509282902_ead0e699e8_k
Хубави плажове (и тук незнайно защо нямаше много плажуващи – дори нямаше нито един) :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)
18893395764_2a4d81da10_k

Пътя отново бе тесен и изискваше повишено внимание особено при разминаване..19489815186_b6fe5dc8a3_k
19329405969_8eaf20d971_k

От време на време прелиташе някой голям въртолет – района не е лесно достъпен с автомобил…19509273302_3d20b365f9_k

Малко по малко започнахме да се отдалечаваме от океана, и нещата станаха по-спокойни.19327955128_045000c01a_k

Но юлския сняг често присъстваше на снимките19329414189_eafd28740d_k 19329419399_88f410e5f3_k
Започнаха в редки моменти да се появяват и дървета..Увеличи (реален размер: 1024 x 768)18893446734_0276ee8519_k

Но в повечето случаи изглеждаха уродливи, недоразвити и болни…
Гора явно от брезички:

19489854316_b92117959a_k

След стотина километра при Олдерфиорд се отклонихме от пътя, по който бяхме дошли и поехме на запад..
‘Екстериора’ малко се промени – започнаха да се появяват по-масивни реки покрай пътя, а ние се отдалечихме от морето…

18893464954_28a052f80f_k
Отново се появиха заснежени планини, а пътищата не бяха натоварени в този участък….

Което позволяваше да спреш, излезеш посредата на пътя и да снимаш простора 🙂19515960205_750712bff7_k
Но разбира се редовно се срещаха кемпери и мотористи…

19489881666_11c969d3cb_k

След скуката от шофирането по прав равен път дойде стръмно и продължително спускане. Тук усетих преимуществото на ръчния режим на автоматика, въпреки, че и в автоматичен режим понякога смъкваше предавки в опит да задържи автомобила да не ускорява… 19423403788_80d16e471a_k
На края на спускането пред нас се откри фиорд… 19489890326_c416415a00_k

Веднага спряхме да огледаме интересния бряг..

18895134823_ffe6a3caa4_k 19515980935_21bafe83aa_k

В момента бе отлив, и доста водорасли (от онзи твърдия тип, приличащ на чай, а не лигавите) бяха останали на брега…
Отидох да ги инспектирам…19604558402_21ad470a32_k18893503004_caee0cfdcc_kМного ми заприличаха на твърдите водорасли по тропиците…

Каменистия бряг също бе с интересна плътна слоеста структура… Навярно наноси, ама ако някой разбира от геология – да поправя…19509374702_3a697671bd_k
Първите признаци на ‘цивилизацията’ също се появиха19611460995_0773f2b23a_k
Мерцедес и Пежо под един покрив :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)18893519174_3e6e0c28d6_k

Странните символи на населените места ‘по финландски образец’ също продължаваха…
Увеличи (реален размер: 1024 x 693)18893524814_8d5c9381ed_k
Оставахме замислени след всеки един такъв монумент – ‘какво е искал да каже автора с тази си творба’ (който е писал есета в миналото – сигурно му е любим въпрос, ама аз не бях от тях)..

Блокчетата бяха спретнати, но с вид на панелки….
19611611095_b69ca42e6c_k19329521029_a94ae66a4e_k Постоянно се изкачвахме по склоновете на фиордите, или слизахме надолу до водата…

18989111864_aabd48710a_k 19611674275_bba91e73bf_k 18895166753_c48a656b29_k

Освен тунелите, които продължаваха, започнахме да ползваме и мостове – красиво направени…

19611662145_1eef1a049b_k19329525669_400d41d230_k

19520241251_d9dc4a6f11_k
Но след поредния фиорд (няколкостотин метра след моста от горната снимка) изведнъж попаднахме на ремонт…
Навярно:
1. Пътя е бил тесен
2. Имало е редовно падащи камъни, защото по склона имаше водопади..19328099888_ecf846f9d3_k (1)

19516025965_e8dbccf083_k

Работеха няколко багера, фадроми и камиони…
Интересно, че всички багери бяха с много подвижни глави на кофите – кофата може да се движи като човешка длан – да се накланя, завърта, усуква….
19328106508_0ca103b6c4_k

След около половин час се измъкнахме от ремонтирания участък

18893551234_defa51a4fe_k

Слънцето започна да се показва от облаците, хвърляйки странни сенки по околните хълмове.19489957346_789d0a2f5f_k

 

След което изгря напълно (е, за малко разбира се)

19328130078_ccb39daf03_k

И света започна да изглежда по-розов….

Или по-точно маслено зелен :)
19328138448_38ae713317_k

Продължавахме катеренето по баирите и слизането до водата, описвайки криволичещия бряг, и  виейки се по сравнително тесния, но хубав път..
19509446192_c8ceee0f04_k 19520278391_dc35d2c7c2_k 19489969256_90ed2b260f_k

Спряхме да похапнем край пътя (един от малкото пъти, когато просто спряхме на пейките покрай пътя ).

Дори и там имаше водопад..19328153110_723c9e3818_k 19516069545_7b7dc8d7ce_k

Но гледката и към фиордите бе хубава..18893587134_2da5c988f9_k

Пейзажа все по-често ни оставяше зяпнали без думи.
19520307451_a2ce8c2ce6_k19509468412_6f25fe8ac7_k19329597389_c6c96230b6_k19516092905_55ff1fad68_k19516119165_6d6811b4be_k 19520339181_65b168f241_k19509505552_cf201a0d4b_k 19585816576_4816ad6b76_k 19509503172_8971a1a517_k

Облаците често пречеха на снимките, но пък понякога правеха допълнителни ефекти по върховете
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19520318301_c90fc021d9_k

Много често из фиордите се виждаха и развъдниците за сьомга..
18895298413_648100d77e_k 19520371941_42f18108df_k
Въобще гледките бяха приказни… Катериш се нагоре, слизаш надолу до водата…

19520382921_55a5c42f38_k19509531952_4f0cab511d_k
19328261620_b50eb1ee30_k
18893688784_3e66746f70_k
19516172415_86018d0476_k
18895320113_c844b6afc1_k
19585962796_f51f6f0a40_k

19516191555_e0771a1da6_k 19329697279_e7ee51140f_k 19490098596_e47b660729_k 19509561882_59f9a8c584_k 19328261620_b50eb1ee30_k19509580842_9c17042dc6_k18893724104_06b88962ea_k

 

Мостовете ставаха все повече:
18895374863_60a27660e5_k 18895377393_f9ef49ae79_k

И продължаваха да строят мостове – ето тук въпреки мъглявото време се вижда поредния мост, който се строи през фиорда18895386983_4d6f10cd6d_k

По едно време се видя знак за ферибот, а GPS-ите едновременно крякнаха ‘завий тук…тук… тук завий беее!’…
За Трьомсо – у десно по ферибота… Ферибота тъкмо бе заминал… Нямах опит с фериботите(все още:) ), а опита да попитаме местното население удари на камък….
Двамата човека, които срещнахме не знаеха (или се правеха, че не знаят) за какво ги питаме…
Затова реших да не рискувам, а да продължа по здравата земя (или под нея, ако се имат предвид много подземни и подводни тунели, някои от които бяха и над 10км)…
В момента в който казах на GPS да не ползват ферибот, се коригираха, и казаха – ‘няма проблем, само че врътни едни 100км отгоре’…
Тъй-като вече бяхме поуморени, им казах да си гледат работата, решавайки, , че няма смисъл да въртя 100км натам и още толкова на другия ден обратно… Затова погледнах картата по глобално….
Наблизо имаше отклонение за Швеция. А тъй-като следващата цел бе Молде, GPS подсказаха, че е добре да минем през Швеция, а не през Норвегия…
Затова решихме да пробваме отклонение през Швеция, да нощуваме там, а в последствие да се върнем отново в Норвегия..
Тръгнахме по пътя, докато GPS отново крякна – те тук у лево…
Е да, ама на кръстовището стои една мадама в униформа и пази знака, че не може да се влиза – правят ремонт….
Подминах кръстовището и спрях, защото GPS каза ‘айде сега като си умен, завърти обратно’ – т.е. в близките километри няма алтернативен маршрут…
Погледнах отново картата – и верно – само това е удобния път към Швеция.
Това веднага внесе изменения в плана.
Бърз преглед на картата, и последващо търсене в букинг.ком показа, че в Нарвик има доста хотели…
Така дестинацията бе изменена…
Продължихме напред, любувайки се на красивите гледки…
Времето си бе променливо – ту избие малко слънце, ту завали дъжд…  Предимно второто…:lol:
След има няма 300км се появи Нарвик…
Веднага си личеше, че е голям град :lol:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19520465101_e17f3d0cbf_k
GPS на колата ме отведе до една уличка, където не се виждаше хотел…
Избрах хотел през гугъл мапс… Докара ме пред Нарвик хотел..
19356430089_4b8c7aa43b_k
Насреща бе хотел Scandic – там доколкото видях цените започваха от 300 Евро нагоре  – т.е. не ни хареса 🙁

19343053188_2a04d1b7a3_k
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)
Спрях в уличката до хотела, защото отпред на паркинга бе пълно…
Попитах момчето на рецепцията дали имат места…
Ами имаме само луксозния апартамент, ама е скъп…
Е нещо по-евтино нямате ли? Всичко е заето…
Викам си и тези правят номера. Запалих колата и отидох в следващия хотел… ‘Нямаме дори единична стая’…
Решихме да не рискуваме и се върнахме обратно. Тъкмо навреме – изпреварихме следващите ‘окъсняли’ туристи с 5 минути :)
Качихме ‘оперативния’ багаж…
Апартамент бе силно казано, но пък бе натруфено :lol:
Диванчета, килими по стените, заредена камина…
20006172808_d1dd6de8a1_k
Имаше и шкаф с всякаква религиозна литература – кеф ти за заспиване да прочетеш Библията или Корана – нямаш проблеми… Другите книги не ги различих – май имаше еврейска и будистка…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19530923985_65f22acf47_k

Поразместих ги малко – колкото да си мислят, че някой ги чете :lol:

Иначе гледката от терасата бе свежа..
19343191400_24966d27ef_o
На рецепцията докато се регистрирах казаха, че можем да вечеряме безплатно (като компенсация за по-високата цена на нощувката)…
Тъй-като по стар обичай бяхме пристигнали късно, тръгнахме веднага към ресторанта.
Пътьом реших да проверя дали старата смяна си е отишла – на рецепцията ме бяха предупредили, че утре до 8:30 часа трябва да съм преместил автомобила от улицата или да стана и да си платя… Надписа на табелата май обясняваше, че имам 2 часа безплатни, ама момчето твърдо каза, че след 8:30 часа ако не съм си платил, ще ме глобят…
И бе споменал, че отзад има паркинг на хотела, ама той бил спрял там. Но след като си заминел, можело аз да спра там (тези има да се учат на туризъм, или просто не им пука, защото туристите така и така отиват при тях, макар и не заради някакви особени техни качества)..
Докато търся рецепциониста, гледам едно момче се върти около колата и гледа номерата. Жена ми бе излизала да пуши и бе споменала, че видяла рускоговорящо момче на рецепцията. Затова се подадох от вратата и директно подкарах на руски да питам любопиткото той ли е на рецепцията…
Смути се доста и бегом се върна в хотела – били му казали, че сме от България, ама той не повярвал и отишъл да провери номерата :)
Момчето бе от Мурманск. Явно го гони носталгията, защото бе въодушевен, че предния ден сме били в Мурманск :lol:
Разговора го приключих бързо за да не изтървем вечерята (бе около 10 минути преди определения край)…
Преместих колата на освободеното място – паркирането и тук бе зор – на 10см от прегради… Тези норвежци не са съвсем с всичкия си – да имат толкова свободна площ (Норвегия е огромна страна с население само около 4 милиона души), а да се завират в градчета, където трудно минаваш с колело…. Странни хора…
Ресторантчето – блок маса – доста постна… И някаква тенджера със супа…
Първоначално си помислих, че е гъбена супа…
Като я опитах се оказа бобена супа с кренвирш :lol:
Но бе вкусно (или ние бяхме гладни) – имаше отново риба, кашкавали, салами, сокове, хляб, зеленчуци… Зеленчуците не стават – по-‘пластмасови’ са дори от нашенските зимни..
Абе хапнахме си доволно и се прибрахме в ‘луксозния но стар’ апартамент…
Там със съпругата си наляхме по едно коняче (извинявам се – студен чай Нести 🙂 ), обсъдихме бъдещи планове, включихме техниката (фотоапаратите) да се зарежда, и заспахме…

Изминати за деня: 716км
Средна скорост: 72км/ч
Максимална скорост: 123км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 17мин
Общо изкачени (по височина) 8.2км
Общо спускане (по височина) 8.1км
Максимална надморска височина: 462м

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Вашият коментар