Маршрут за деня (Хонингсвог – Нарвик)
Сутринта скокнахме към 8:30 както обикновено. Всъщност ставането ни бе доста по-късно от обикновеното ни ставане в България, но по време на пътуването често се движихме до по-късно, особено на север, заблудени от светещото слънце…
Взехме със зор по едно душче в неудобната баня.. Дойде топла вода, ама душчето бе от икономичните – не може да даде добра струя…
В стаята бе хладничко (добре, че имаше дебели юргани)..
Закусихме – и този хотел бе пълен…
Разбира се закуската бе преобладаваща риба (както навсякъде по-нататък в Норвегия – сьомга, сладка херинга, скумрия в доматен сос)…
Особено ми хареса сладката херинга (предполагам, че е било херинга)…
Бяло, почти безсолно рибно месо, приличащо на ролчетата, които се продават тук…
Но наистина практически безсолно (съвсем малък оттенък на сол), но затова пък в саламурата явно има доста захар, защото рибата е сладка…
Отстрани изглежда странна комбинация, но е вкусно, а в същия момент след това не те избива на жажда…
Ако някой знае рецептата – нека сподели
Имаше и стандартните яйца на очи, бекон и т.н., но тях ги оставих за норвежците – рибата си бе ОК..
Общо взето не можеше да се сравни със закуската в руския хотел – тук бе малко градче, а явно норвежците доят туристите без да си дават зор, както ние го правим по Златни пясъци и Слънчев бряг
Това усещане го имаше из целия север на Норвегия… И колкото по-слизаш на юг, толкова цените започваха да падат, а качеството на услугите да се покачва….
Но засега бяхме на север
Натоварихме багажа, зададохме в навигациите (в Норвегия отново бях пуснал контролно и Гугъл карти) Трьомсо – даде го само на 510км и смятах да отида да видя там някои партньори.
И я подкарахме…
Връщахме се по стария път – същите красоти, тунели…
За щастие отново не пътувахме уикенда, та затова движението бе двупосочно 🙂
И мъгла в тунелите нямаше въпреки предупреждението
Тунела отново бе интересно преживяване с голямото спускане и изкачване.. Вътре се вижда и зелената светлинка на автоматичните врати, които през лятото си бяха отворени..
И някои по-дребнички тунелчета – дълги само 2-3 километра..
Хубави плажове (и тук незнайно защо нямаше много плажуващи – дори нямаше нито един)
Пътя отново бе тесен и изискваше повишено внимание особено при разминаване..
От време на време прелиташе някой голям въртолет – района не е лесно достъпен с автомобил…
Малко по малко започнахме да се отдалечаваме от океана, и нещата станаха по-спокойни.
Но юлския сняг често присъстваше на снимките
Започнаха в редки моменти да се появяват и дървета..
Но в повечето случаи изглеждаха уродливи, недоразвити и болни…
Гора явно от брезички:
След стотина километра при Олдерфиорд се отклонихме от пътя, по който бяхме дошли и поехме на запад..
‘Екстериора’ малко се промени – започнаха да се появяват по-масивни реки покрай пътя, а ние се отдалечихме от морето…
Отново се появиха заснежени планини, а пътищата не бяха натоварени в този участък….
Което позволяваше да спреш, излезеш посредата на пътя и да снимаш простора 🙂
Но разбира се редовно се срещаха кемпери и мотористи…
След скуката от шофирането по прав равен път дойде стръмно и продължително спускане. Тук усетих преимуществото на ръчния режим на автоматика, въпреки, че и в автоматичен режим понякога смъкваше предавки в опит да задържи автомобила да не ускорява…
На края на спускането пред нас се откри фиорд…
Веднага спряхме да огледаме интересния бряг..
В момента бе отлив, и доста водорасли (от онзи твърдия тип, приличащ на чай, а не лигавите) бяха останали на брега…
Отидох да ги инспектирам…Много ми заприличаха на твърдите водорасли по тропиците…
Каменистия бряг също бе с интересна плътна слоеста структура… Навярно наноси, ама ако някой разбира от геология – да поправя…
Първите признаци на ‘цивилизацията’ също се появиха
Мерцедес и Пежо под един покрив
Странните символи на населените места ‘по финландски образец’ също продължаваха…
Оставахме замислени след всеки един такъв монумент – ‘какво е искал да каже автора с тази си творба’ (който е писал есета в миналото – сигурно му е любим въпрос, ама аз не бях от тях)..
Блокчетата бяха спретнати, но с вид на панелки….
Постоянно се изкачвахме по склоновете на фиордите, или слизахме надолу до водата…
Освен тунелите, които продължаваха, започнахме да ползваме и мостове – красиво направени…
Но след поредния фиорд (няколкостотин метра след моста от горната снимка) изведнъж попаднахме на ремонт…
Навярно:
1. Пътя е бил тесен
2. Имало е редовно падащи камъни, защото по склона имаше водопади..
Работеха няколко багера, фадроми и камиони…
Интересно, че всички багери бяха с много подвижни глави на кофите – кофата може да се движи като човешка длан – да се накланя, завърта, усуква….
След около половин час се измъкнахме от ремонтирания участък
Слънцето започна да се показва от облаците, хвърляйки странни сенки по околните хълмове.
След което изгря напълно (е, за малко разбира се)
И света започна да изглежда по-розов….
Или по-точно маслено зелен
Продължавахме катеренето по баирите и слизането до водата, описвайки криволичещия бряг, и виейки се по сравнително тесния, но хубав път..
Спряхме да похапнем край пътя (един от малкото пъти, когато просто спряхме на пейките покрай пътя ).
Дори и там имаше водопад..
Но гледката и към фиордите бе хубава..
Пейзажа все по-често ни оставяше зяпнали без думи.
Облаците често пречеха на снимките, но пък понякога правеха допълнителни ефекти по върховете
Много често из фиордите се виждаха и развъдниците за сьомга..
Въобще гледките бяха приказни… Катериш се нагоре, слизаш надолу до водата…
Мостовете ставаха все повече:
И продължаваха да строят мостове – ето тук въпреки мъглявото време се вижда поредния мост, който се строи през фиорда
По едно време се видя знак за ферибот, а GPS-ите едновременно крякнаха ‘завий тук…тук… тук завий беее!’…
За Трьомсо – у десно по ферибота… Ферибота тъкмо бе заминал… Нямах опит с фериботите(все още:) ), а опита да попитаме местното население удари на камък….
Двамата човека, които срещнахме не знаеха (или се правеха, че не знаят) за какво ги питаме…
Затова реших да не рискувам, а да продължа по здравата земя (или под нея, ако се имат предвид много подземни и подводни тунели, някои от които бяха и над 10км)…
В момента в който казах на GPS да не ползват ферибот, се коригираха, и казаха – ‘няма проблем, само че врътни едни 100км отгоре’…
Тъй-като вече бяхме поуморени, им казах да си гледат работата, решавайки, , че няма смисъл да въртя 100км натам и още толкова на другия ден обратно… Затова погледнах картата по глобално….
Наблизо имаше отклонение за Швеция. А тъй-като следващата цел бе Молде, GPS подсказаха, че е добре да минем през Швеция, а не през Норвегия…
Затова решихме да пробваме отклонение през Швеция, да нощуваме там, а в последствие да се върнем отново в Норвегия..
Тръгнахме по пътя, докато GPS отново крякна – те тук у лево…
Е да, ама на кръстовището стои една мадама в униформа и пази знака, че не може да се влиза – правят ремонт….
Подминах кръстовището и спрях, защото GPS каза ‘айде сега като си умен, завърти обратно’ – т.е. в близките километри няма алтернативен маршрут…
Погледнах отново картата – и верно – само това е удобния път към Швеция.
Това веднага внесе изменения в плана.
Бърз преглед на картата, и последващо търсене в букинг.ком показа, че в Нарвик има доста хотели…
Така дестинацията бе изменена…
Продължихме напред, любувайки се на красивите гледки…
Времето си бе променливо – ту избие малко слънце, ту завали дъжд… Предимно второто…
След има няма 300км се появи Нарвик…
Веднага си личеше, че е голям град
GPS на колата ме отведе до една уличка, където не се виждаше хотел…
Избрах хотел през гугъл мапс… Докара ме пред Нарвик хотел..
Насреща бе хотел Scandic – там доколкото видях цените започваха от 300 Евро нагоре – т.е. не ни хареса 🙁
Спрях в уличката до хотела, защото отпред на паркинга бе пълно…
Попитах момчето на рецепцията дали имат места…
Ами имаме само луксозния апартамент, ама е скъп…
Е нещо по-евтино нямате ли? Всичко е заето…
Викам си и тези правят номера. Запалих колата и отидох в следващия хотел… ‘Нямаме дори единична стая’…
Решихме да не рискуваме и се върнахме обратно. Тъкмо навреме – изпреварихме следващите ‘окъсняли’ туристи с 5 минути
Качихме ‘оперативния’ багаж…
Апартамент бе силно казано, но пък бе натруфено
Диванчета, килими по стените, заредена камина…
Имаше и шкаф с всякаква религиозна литература – кеф ти за заспиване да прочетеш Библията или Корана – нямаш проблеми… Другите книги не ги различих – май имаше еврейска и будистка…
Поразместих ги малко – колкото да си мислят, че някой ги чете
Иначе гледката от терасата бе свежа..
На рецепцията докато се регистрирах казаха, че можем да вечеряме безплатно (като компенсация за по-високата цена на нощувката)…
Тъй-като по стар обичай бяхме пристигнали късно, тръгнахме веднага към ресторанта.
Пътьом реших да проверя дали старата смяна си е отишла – на рецепцията ме бяха предупредили, че утре до 8:30 часа трябва да съм преместил автомобила от улицата или да стана и да си платя… Надписа на табелата май обясняваше, че имам 2 часа безплатни, ама момчето твърдо каза, че след 8:30 часа ако не съм си платил, ще ме глобят…
И бе споменал, че отзад има паркинг на хотела, ама той бил спрял там. Но след като си заминел, можело аз да спра там (тези има да се учат на туризъм, или просто не им пука, защото туристите така и така отиват при тях, макар и не заради някакви особени техни качества)..
Докато търся рецепциониста, гледам едно момче се върти около колата и гледа номерата. Жена ми бе излизала да пуши и бе споменала, че видяла рускоговорящо момче на рецепцията. Затова се подадох от вратата и директно подкарах на руски да питам любопиткото той ли е на рецепцията…
Смути се доста и бегом се върна в хотела – били му казали, че сме от България, ама той не повярвал и отишъл да провери номерата
Момчето бе от Мурманск. Явно го гони носталгията, защото бе въодушевен, че предния ден сме били в Мурманск
Разговора го приключих бързо за да не изтървем вечерята (бе около 10 минути преди определения край)…
Преместих колата на освободеното място – паркирането и тук бе зор – на 10см от прегради… Тези норвежци не са съвсем с всичкия си – да имат толкова свободна площ (Норвегия е огромна страна с население само около 4 милиона души), а да се завират в градчета, където трудно минаваш с колело…. Странни хора…
Ресторантчето – блок маса – доста постна… И някаква тенджера със супа…
Първоначално си помислих, че е гъбена супа…
Като я опитах се оказа бобена супа с кренвирш
Но бе вкусно (или ние бяхме гладни) – имаше отново риба, кашкавали, салами, сокове, хляб, зеленчуци… Зеленчуците не стават – по-‘пластмасови’ са дори от нашенските зимни..
Абе хапнахме си доволно и се прибрахме в ‘луксозния но стар’ апартамент…
Там със съпругата си наляхме по едно коняче (извинявам се – студен чай Нести 🙂 ), обсъдихме бъдещи планове, включихме техниката (фотоапаратите) да се зарежда, и заспахме…
Изминати за деня: 716км
Средна скорост: 72км/ч
Максимална скорост: 123км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 17мин
Общо изкачени (по височина) 8.2км
Общо спускане (по височина) 8.1км
Максимална надморска височина: 462м