Ден 1 (Русе – Дебрецен, Унгария)

<<< НАЗАД        НАПРЕД >>>
Генерален план Русе-Трансфагараш-Дебрецен:

План за ден първи
План за ден първи

Скокнах рано – около 6 сутринта, защото проблема с харддиска не ми даваше мира.
Дъждът бе спрял, но навън бе намръщено…

Изглед към Дунава от х-л Рига
Изглед към Дунава от х-л Рига
Дунав мост

Запалих колата и отидох до Метро (бях проверил, че само там отварят толкова рано)…
За мое щастие имаше 2ТБ дискове. Понатоварих и още малко вино и се върнах обратно…
Звъннах на жената да слиза за закуска – среща след 5 минути.
То връщането хубаво, ама бариерата на хотела сдаде багажа и не щеше да се вдига. Събрах ‘специалистите на хотела’ – как да е успяха да я вдигнат на ръка докато жена ми ме чака 😆
После ми разправя, че доста се били притеснили на рецепцията, ама коментирали на висок глас във фоайето, че добре, че клиента имал чувство за хумор (не знаели, че сме заедно) 🙂
Чувство за хумор, щото знам накъде съм тръгнал, и не могат да ме съборят такива дребни житейски проблеми 😆
Закусихме (закуската бе ОК), натоварихме багажа… Забихме на навигацията първия контролен пункт – Корбени (защото иначе навигацията всячески се опитваше да ни отклони от този красив проход Трансфагараш)… Излязохме от хотела през вдигнатата вече бариера, купихме от близкия магазин един стек минерална вода (който мислих да взема от Метро, ама пак забравих 🙂 ) и отлепихме в посока дълго и приятно пътуване…
Отдавна не бях ходил в Русе – изненада ме с подредената си пътна организация – БРАВО на русенци…
И ето ни на Дунав мост…
Преди това будка с надпис Митница и бариера – викам си ‘що е туй нещо – нали сме ЕС’… Митничаря от вътре ‘такса за моста’…
Аха – ясно – касиер 🙂
Платих и продължихме нататък:

Румънците ремонтираха своята част от моста, та се позабавихме на самия мост – изчаквахме насрещен трафик…
Веднага след моста – румънска проверка… От навалицата само нас накараха да отворим багажника… Това стана традиция от тук нататък 😆 Също както реакцията на проверяващия в момента, в който багажника започне да се отваря и видят какво има вътре ‘затваряй… затваряй’ 😆
Румънеца се извини, че проверявал за да е сигурен, че няма нелегални имигранти – явно си мисли, че съм автобус с тайници 😆
Навлязохме в цивилната част на Румъния – лош път около границата… Тъкмо се оправи пътя, и след 5-6км навигацията ревна ‘кривни тук’ в някакво черно пътче… Викам си – объркала се е.. И продължихме по главния… Ама навигацията започна да се тръшка, че ако не я слушам – ще слиза от колата 😀
Та завъртях на първото кръгово и тръгнах по нейните съвети…
Пътя не бе толкова лош (за джип разбира се). Абсолютно празен явно заради вълните по него, но джипа ги поемаше много комфортно, и не намалявах скоростта. Отстрани веднага се видя къде се ражда мамалигата :
Царевица в РумънияВремето бе прекрасно, пътя също бе ОК и километрите вървяха:
В Румъния

Та се разхождахме ние из румънско, следвайки умния GPS… Т.е. двата умни GPS-а – Гугъл мапс на телефона и оригиналния на автомобила, на които бях задал като дестинация Корбени…. Причината да задада това селце е, че е най-близо до прохода Трансфагарашан, а навигациите всячески се опитваха да ме отклонят да не премина през този проход.. Просто има доста по-удобни пътища за преминаване на Карпатите, и навигацията смята, че си луд да искаш да преминеш точно през този тежък, но красив проход…
Редяха се селца и неравен път, но по едно време се отклонихме от малкото пътче и хванахме черен път… За щастие черното пътче бе само връзка с магистралата – след километър се качихме на нея и отцепихме доста по-бързо…
Кривнахме за Корбени и от там нататък – пътя бе ясен…
Започнахме да катерим баира – асфалта не бе много хубав, но пък нямаше дупки…
Започнаха да се появяват и красотите…
Тунелчета, мостчета, зеленина:
ТрансфагарашТрансфагараш

Така достигнахме до стената на язовира:

яз.Видрару, Румъния
яз.Видрару, Румъния

Имаше тълпи от туристи (включително и с няколко автобуса):

Трансфагараш - яз.Видрару
Трансфагараш – яз.Видрару

 

Покатерихме се на кулата малко след стената, щракахме насам натам. Добре са го направили румънците – хубава наблюдателна кула. След което се върнахме в колата и продължихме нагоре по пътя…
Малко след стената имаше изрязани парчета асфалт, та народа караше бавно…

Пътя тесен, а автобусите не дават път на опашката… Абе – кефа малко се позагуби…
Но пък се компенсира с широтите около пътя като се качвахме нагоре, въртейки се около язовира… GPS започна да отказва и да губи обхват – явно стените бяха доста високи…
След което излязохме на широкото и стана интересно…
Ей тук що автобус катери баира:

Трансфагараш
Трансфагараш

Спирахме на няколко пъти да правим снимки, или да се снимаме със снега (имаше преспи около 1м по сенчестите места)..
Така неусетно с хубаво слънчево време се покатерихме до тунела… Тъмен, тесен, неравен…
По едно време се появи пушек в тунела…
На излизане се оказа, че не е пушек 😆

Трансфагараш
Трансфагараш

Веднага след тунела имаше направо цигански пазар – будки, джунжурийки, народ по пътя и т.н. – там трябва да се внимава…

Така не можахме да видим цялата прелест на Трансфагараш – остана скрита под мъглата…
Спуснахме се към по-ниското и отново почна да става интересно 😆

Трансфагараш
Трансфагараш

Имаше и ‘пешеходци’

Трансфагараш
Трансфагараш

Така се изнизахме от планината и отново хванахме ‘цивилизовани пътища’ по равното пОле…
Хапнахме на един Събуей по пътя, защото избраното първоначално ресторантче не ми вдъхна доверие – ‘плащане с карта’ – НЕ… Плащане в Евро  – ‘амииии – супер – навити сме, но по МНОГО трънски курс) 😆
Минахме май и през онова циганско ‘богаташко’ село… За съжаление снимах чак в покрайнините на селото:

Трансфагараш
Трансфагараш

Така достигнахме до румъно-унгарската граница…
Унгарците искаха да огледат багажа… И силно се притесниха от един оранжев чадър, на който пишеше ТНТ 😆
Дебрецен бе наблизо. Първия хотел не ми хареса – паркинга бе да спреш на централна улица на 100м от хотела… Наблизо намерихме малко хотелче с паркинг във вътрешен двор и хубав ресторант…
Похапнахме доволно, пийнах няколко тамошни ракии (или водка), започнах опитите да смъкна информация от DASHCAM, които най-накрая се увенчаха с успех – промених стратегията си и от там нататък нямах сериозни проблеми с електрониката…
След което – душ и по леглата.

На някой може да му се струва странно за пиенето, но практиката показва, че 50-100 грама вечер след дълго пътуване позволява да се възстановиш добре за следващия ден – заспиваш веднага и спиш пълноценно…

Статистика за деня (по GPS данни):

Изминати за деня: 780км
Средна скорост: 68км/ч
Максимална скорост: 143км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 14ч 55мин
Общо изкачени (по височина) 8.3км
Общо спускане (по височина) 8.2км
Максимална надморска височина: 2047м

 

Обща ретроспекция на деня:

<<< НАЗАД        НАПРЕД >>>

Вашият коментар