ДЕН 10 (Мурманск – Киркенес – Нордкап – Хонингсвог)

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Маршрут за деня (Мурманск-Киркенес-Нордкап-Хонингсвог)

day10

Слънцето и този път ме събуди – около 1ч през нощта… Не можах да се въздържа да не направя снимка 🙂

19509991452_90fae7698b_kДръпнах пердетата да мога да поспя…

Сутринта багажа вече бе събран… Душ.. Закуска, само че малко по-рано от обичайното за последните дни…
Натоварихме багажа, платих хотела и направихме бърза последна и безплодна обиколка из магазинчетата наоколо (бяха все още затворени)…

Накукушинените гълъби се грееха на северното слънце

19597971685_0fbc8be28f_k
Върнахме се към хотела и в този момент се появи нашия домакин – с официален костюм – все пак бе работен ден…
Дошъл да се извини за прекаляването с алкохола предния ден и да каже довиждане 😆
След трогателните слова трябваше да тръгва, защото трябваше да поеме работата и да освободи неговия колега (и също наш приятел), който изяви желание да дойде с нас до Норвегия…
Причината – банална… Норвежците му правели проблеми защо с шенгенската виза, издадена от Норвегия е посещавал повече България отколкото Норвегия ?!! Абсолютен нон-сенс… Явно администраторите са един дол дренки дори в такава уредена страна като Норвегия, и не разбират, че това, че България приема шенгенските визи не означава, че Норвегия би приела българска виза.. Нито пък че България има право да издава шенгенска виза…
Както и да е – след 10 минути пристигна нашия спътник (един от най-активните участници във вчерашната сбирка 🙂 )…
Натоварихме се и потеглихме… Джипа бе изстинал след 4 дневна почивка. Парното заработи бързо и се стоплихме… Все пак е юли месец и бе цели +5С 🙂
Тъй-като разликата в цената на горивото във Финландия и Русия е над 2 пъти, умишлено бях заредил по-малко гориво от скъпата Финландия с разчет да ми стигне точно до Мурманск (разбира се със запас ‘до резервно летище’ ако се случи нещо непредвидено по пътя 🙂 ). Та нафтата бе на привършване и спрях на първата бензиностанция СТАТОЙЛ по съвет на мурманските ми приятели… По-скъпа нафта (по тукашните стандарти), но със сигурност нямало проблеми с нея – карали я от Норвегия…
Спрях пред една не съвсем угледна колонка, отделена от другите… Който си спомня соц-миналото ще ме разбере – дизела си бе отделен на разстояние от колонките за бензин (и нямаше навес над него)…
Колонката – с два пистолета надлъжно по посоката на движение…
Ей за това става въпрос (снимка от StreetView)gasstation
Та съседа по колонка бе грабнал единия пистолет, а аз взех втория… Абе гледам, че влиза тегаво, и не влиза докрай… Пробвах да пусна нафтата, ама колата директно я изплю…
Гледам, единия пистолет на тази колонка бил за тирове – с по-голям диаметър 😆 Казах си, че с този 100 литров резервоар е можело да направят по-голяма дупката и да си зареждам и от тировите колонки…
Както и да е – изчаках да приключи колегата от другата страна на колонката и си заредих догоре от правилния пистолет…
Девойката на касата се ухили, като и казах, че ще платя и ‘стотинките’ от тираджийската колонка.
За цената мисля няма нужда да споменавам – най-евтината нафта, която някога съм зареждал (в по-ново време)… Като качество – НИКАКЪВ проблем…Платих в брой – единственото място по целия път, където платих в брой… Плащането бе в брой не защото нямаха банкомати – както навсякъде и тук плащането с карта бе масово. Просто ми бяха останали рубли, които нямаше да ми трябват нататък по пътя..
С известно съжаление тръгнах от Мурманск… Красив град, интересна природа, добри приятели – какво му трябва още на човек 🙂 Път разбира се 🙂

Щракнахме забележителностите на излизане…

19328703090_85194bb378_k
Слънцето, което бе светнало сутринта отново се скри за минутка и заваля дъждец още докато бяхме на моста..

19571936566_22a2a9c23e_k

Излязохме от Мурманск…

25629971312_6b48a25057_k
Опитах се да заснема по-добре знаците с предупрежденията за ‘забранената зона’, ама чистачката постоянно бе пред фотоапарата, а и капчиците поразмазваха изображението…
Но все пак се чете:

19502560773_da39defc09_k

 

Пътя бе много хубав – явно нов… Отстрани – свежа зеленина..
18895796733_d84684a553_k19328728738_35897a0301_k18894172654_b2b909631c_k

Навигацията отново си ходеше ‘из гората’ 😆
Спътника ни обясняваше особеностите на пътя и въобще на Русия…
Край нас минаваха пресечки за известни от медиите и от някои екшъни за подводници селища: Полярный, Видяево…
Пътя хубав, табелите вече са и на английски език.
Само преди няколко години гугъл-земя е заснел тази табела:
Гугъл карти – Видяево

vidyaevo
А гледам на моето видео вече там се мъдри нова табела на руски и английски…
Попитах моя спътник – добре де, ако сега кривнем по тази хубава пресечка какво ще стане?
Ами след 500м ще стигнем до блок-пост и дотам – ще почнем да пишем и т.н. 😆
И ми разправя весела история – докато служил, били командировани с негов колега към такъв обект, обаче не им били оправили добре документите – не били получили пътния лист с разрешението. Моя човек се уплашил, ама другия тъй-като бил служил доста години в обекта, та си влязъл по старите пътеки през тайгата, свършил си работата, ама накрая го хванали…
Изяснили, че е ‘свой’, глобили го някаква дребна сума, и му издали красив внушителен документ, че е нарушил Държавната гранична зона…
Спътника ми разправяше с ей-такива големи очи – ‘ако знаех, че издават такава красива цветна грамота, с цветен герб, златни орнаменти и т.н., и аз щях да рискувам и да отида с него – само и само да получа този документ’ 🙂

Времето се пооправи, дъждеца поспря… Виждаха се необятните зелени площи из сопките около пътя… И никаква жива душа…
Разправяхме се за Втората световна война – поради ‘терена’ немците не са могли да напреднат към Мурманск – единствения начин бил по ‘официалния път’, който е лесно охраняем и защитим… А встрани е невъзможно да се водят военни действия…

За нас винаги Втората световна война е била нещо, което приемаме с двойствени чувства – безспорно много народ е загинал и не винаги за правата кауза.. Но от друга страна България е загубила темпо и интелигенция точно след края и и смяната на строя…

Докато тук в Русия навсякъде се усещаше ‘полъха’ на времето… Хората помнят – бе видно и по надписите около пътя…

19330173009_379fed8672_kСлед няколко километра ландшафта леко се измени – навлязохме в долина, където се виждаха по-широки равни площи…

Събеседника ми каза, че това място се е наричало Долината на смъртта, но наскоро била преименувана на Долината на славата… Практически тук е било мястото на стълкновението – там, където през 1941г са могли да разгърнат военна сила двете страни…
С цената на няколкохилядни жертви от двете страни плацдарма е задържан и фашистите не са продължили нататък…
Подминавахме монументи, а събеседника ми сподели, че наоколо и в момента се въргаля доста оръжие – каквото намерят, го хвърлят в реката да не би да пострада някой малчуган…
Снимките не станаха, защото пак заръмя, а и лятото доста от храстчетата са порасли около пътя…

19510046422_8a5e06cdd3_k
Затова за илюстрация ще добавя малко снимки от Панорамио.

Това е долината:

58343031Снимка от Панорамио

Артефактите, които все още са непокътнати.20046274Снимка от Панорамио

И новоизградените монументи15811039Снимка от Панорамио

Понякога наистина трябва да отидеш на място, за да започнеш да осъзнаваш, че някои неща, които от дистанция изглеждат странни и като превземки, изглеждат страшни когато разбереш мащабите на унищожението…

Не спрях на монументите – не сметнах за правилно да се мотам там покрай паметниците – тегаво…

Но е интересно място – в последствие разгледах из нета, че много от фортификациите са практически непокътнати след войната… И редовно намират оръжие и боеприпаси в района… Просто района е отдалечен, негостоприемен и рядко населен..

Продължихме нататък – наоколо красота, свежест и пустош 🙂19520899651_c957c67a6e_k

Да, от време на време разбираш, че въпреки привидната липса на каквото и да е движение, всичко се слуша 🙂

18894186824_31b224d9fe_k

По едно време събеседника ни почна нещо да разправя, че тук често проверявали преминаващите и т.н…
Не му обърнах внимание, ама след километър след едно завойче се появи ограничение, и след малко – бариера на международния път 😆 (снимките са от камерата на колата и са кофти, ама това имам)

20170991261_61a096ae31_o

Униформения със светлоотразителната жилетка имаше бадж ФСБ (мисля, че го прочетох правилно)….
Поиска паспортите и попита накъде сме тръгнали… Хвърли поглед (отворих му и задното стъкло да види, че няма други хора освен нас)…
Върна документите – викам си – супер 🙂
– Ако обичате спрете ей-там… И ми посочи площадка до блокпоста…
Спрях там, а през това време униформения стана тъкачка-многомашинничка – с едната ръка преглеждаше документите на другите по пътя, с другата вдигаше бариерата, с третата звънеше по телефона 😆
Поговори около 5 минути…19544439753_c37e87000f_o

След което само махна да тръгваме и вдигна бариерата… Оперативно ни провериха 😆

Не след дълго навлязохме в селца и градчета с казарми, където се подготвят морската пехота (или ВДВ – не разбрах точно)… Казармите и плацовете за техниката бяха на самия път… Щом тук се виждат такива неща, какво ли е зад хълма ….
19423351889_d321dcda72_k19583754906_940c4411b3_k19614323111_7770e7ddda_k

Подминахме тези казармени селца/градчета…

Стигнахме и селце с интересно име – не можах да не спра да се снимаме 🙂
19977689420_6e79390f45_k19328782640_6fd9415c2e_k

Изведнъж пейзажа стана лунен – ОГРОМНИ изкуствени планини…19520919751_4812c934da_k
Камънак, на който нищо не расте..
Оказа се, че сме наближили гр.Никел… Името е достатъчно красноречиво – всичко бе ясно… Града е преминал към СССР след големи спорове след Втората световна война (общо взето – откраднат заради природните ресурси, а не заради природни красоти)
Постройките също станаха страшни

18894204374_a2f5c07931_k 19328767608_1699172ba5_k
Попитах събеседника кой живее тук?
Отговори ми, че по принцип идват хората от цяла Русия заради много високата заплата, въпреки ужасните условия. Но текучеството било почти 100%. След като съберат някой друг лев/рубла (а това ставало доста бързо) веднага бягали…
Разбирам ги…

Започнаха да се появяват и наблюдателни вишки, а покрай пътя се появи и гранична полоса за сигурност…
Явно наближавахме границата (въпреки, че имаше доста десетки километри до нея)…
19330216439_cddf621ccf_k 19328785540_d95b3fa50a_k

В такава атмосфера наближихме границата…
Метална врата и бариера – бяхме ги гледали тези неща и около Салла 😆
Влязохме в граничната зона без проблем и асфалта отново изчезна…
Ремонтираха пътя, премествайки го на няколкостотин метра встрани… Явно за заблуда на врага…
Само дето грунтовката бе много по-лоша – карах с 30-40км/ч…
Така стигнахме до руския граничен пункт…
Минахме го за 5 минути – безпроблемно и без никакви формалности… Патил съм си на времето от руски граничари (на летището в Москва) – на север все едно си в друга държава – всичко е по-сурово, но и по-лесно и приятелски…
Преминахме браздата и отново започнахме да се движим с 20-30км/ч – норвежците също ремонтираха…
Как да е се добрахме до норвежкия пункт – преминахме го също без проблеми или формалности..
Влязохме в безмитния магазин – само алкохол се продаваше, и то не евтин…
Взехме по някоя от малките бутилчици за подаръци…
И излязохме от граничната зона (също безпроблемно – преброиха броя на хората и вдигнаха бариерата)…
Норвегия…. Пътя за мое учудване бе по-лош отколкото от руска страна…19423428609_8af3cef78c_k 18987395804_0f5872f7b5_k

Откри се гледка и към по-големи водни площи…18987403574_1464c31067_k

Скоро пристигнахме в:
18987415834_921a8a6a2d_k
Намерихме автогарата, откъдето щеше да се връща в Русия спътника ни…
Спряхме наблизо (в самия център) и се поразходихме из Киркенес.
Малко рибарско градче в миналото. Което обаче се е развило сериозно през последните години заради близостта с Русия…
Причината – много проста:
С цел запазване рибните богатства Русия поставя строги ограничения и контрол върху рибарските кораби. Съответно цели руски флотилии започват да предават улова си оттатък границата – в Киркенес, където нямат такъв контрол и административни пречки… Норвежците също така правят там рибопреработвателни заводи, където работят предимно рускини – съпругите на моряците…
Затова в Киркенес всички надписи са и на кирилица и на руски език (включително и наименованията на улиците)…
19330233349_18a4b95475_k 19516713685_c76f8e9f66_kХапнахме по някой друг сандвич в претъпканите закусвални – навън почти не виждаш народ, докато вътре е ПЪЛНО… Сигурно защото юлската температура под палещото слънце се въртеше около +5С 🙂

19510088182_5001df49e8_k 19520949721_74a397df7e_k 19490627836_f61a361322_k
Настана време да се разделим със спътника ни.. Той имаше още време до автобуса, но нас ни чакаше още доста път…
Отидохме до колата и приятеля изкара от някъде едно НЕСТИ – да, студен чай….
И каза – ‘това ще ви трябва за из път – прекарах го през границата нелегално’ 🙂 Учудено го погледнах – казах му че имаме вода, а приятеля заговорнически отвори бутилката – коняк/конячна настойка (или поне високоградусен алкохол с аромат на коняк)…
Май бе над 40 градуса, ама наистина ни свърши работа по време на пътя нататък…
Последни прегръдки и пожелания…
И отново на път…
Излязохме обратно от Киркенес (по същия път откъдето бяхме дошли)…
Отново стана красиво с много езера:
19603253342_babe0665d1_k 19610224115_1ff259cc60_k 19423610679_82601bed06_k 19423571739_19952cf379_k 19422175540_9fd2ceb3bd_k 19610130535_e43af5e6fb_k 19610117975_2272f45c14_k 18987464034_e0f7d53a3b_k 18895875003_2e61cbdbf5_k 18987445644_3f2922d6c1_k

Около пътя отново имаше символи на севера – като тази бяла мечка пред хотел 🙂

19330241289_6f3c931693_k

Реших да не въртя през фиордите, а да се доверя на Гугъл мапс, които препоръчаха към Нордкап да премина през Финландия.

Финландия бе съвсем наблизо – просто подминахме една табела…18989345033_e3cb6f3066_k
Пътя ни бе познат като конфигурация – красиви пейзажи, прав път и много вода…

19328821990_49b7de0625_k

19330252719_0bcde8a99b_k19330256619_27b53f59b0_k19603409652_e22a817a4e_k19423775369_2bec7cf7cd_k 19706303325_4efff48adf_k (1)

Докато си дрънкаме с жената, че е добре да заредя във Финландия (защото не бях сигурен какви бензиностанции има на север) и гледаме пресечка за бензиностанция, ама я подминах…
А докато се чудя дали да завъртя, и преминахме табелата, че сме отново в Норвегия 🙂 Навсякъде се дебне келепира – все пак във Финландия горивото е по-евтино отколкото в Норвегия и част от норвежците зареждат във Финландия 🙂
Обаче аз махнах с ръка и продължих. Пътя продължи да е прав, но започна да става хълмист, като изчезнаха разлятите езера..19328847078_14f5476faa_kВ първото селце или градче (Карасьок) спрях да заредя на бензиностанция ESSO, която външно изглеждаше съвсем малко по-добре от нашите ПЕТРОЛ-ски бензиностанции 🙂 Да, вътре също правиха бургери – явно основно ястие в Норвегия 😆

esso Снимка от Гугъл мапс

Сега като си гледам документите – тук май съм заредил най скъпото гориво за цялото пътуване – 14.87NOK/L
Поглеждайки към бургерите (трябваше да платя вътре – тук нямаше дистанционно плащане) и огладнях…
Но не ни се ядеше на бензиностанция (щото и жената е пушач), та след 30-40 метра кривнахме към един ‘търговски център’ с обещаващ надпис на фасадата (италианците са превзели цяла Европа с техните пици)…
19603474682_30e2ea7a77_k
Влязохме вътре… Въпреки що годе лъскавата фасада вътре приличаше на изоставен склад без жива душа…

19517245455_eaa4149f12_k
Обаче на една от вратите на втория етаж погледа ни привлече следния надпис :
19603430412_b6b96f6fb3_k
Аха… Ще се яде пица…
Въпреки неугледния надпис влизаме в просторно помещение – видимо ресторант.. Отново няма жива душа (също както на улицата)…

Оказа се, че част от ресторанта е точно навеса над входа и поне имаше гледка… То не че имаше какво да се види де – пустош 🙂

18989489463_f372c78126_k 19423827059_9e30cd1651_k
Погледнах часовника – вече бе около 18:00 часа – деня се бе изтърколил, но от друга страна осветлението на улицата си бе същото и вътрешно не си изморен…
Поразмърдахме се и се показа ‘главния готвач’…
Стори ми се малко мургав та го попитах откъде е
– Ирак…
– Е как е тук?
– Ааааа, много студено – ще се махам скоро 😆
Подаде ни менюто – пици, като при нас с описание на съдържанието – какво има във всяка пица…
Избрахме една от стандартните пици голям размер…
Казвам на ‘готвача’ коя пица искаме, той взе менюто да го прочете и почна да срича: ‘аха, в менюто пише, че трябва да сложа кашкавал, шунка и т.н. и т.н. ‘ 🙂

За първи път виждам готвач, който вместо по готварска книга да готви по меню 🙂
Както и да е – справи се добре – пицата се ядеше 😆
Плащането с карта както обикновено – след като приключихме…
С пълен резервоар и пълни стомаси продължихме нататък…

Преминавахме покрай празни големи паркинги, украсени с големи еленски рога – навярно тук се пълни зимата…

19516783225_12039e9c3e_k
Пътя бе монотонен, но поне почна да се оправя:
19584293466_475fc9d433_k19328873380_2fc2ede5c7_k

Ръмеше… Въобще – сънлива работа…
Само дето отново се появиха елените…
На няколко пъти трябваше да намалявам по-рязко за да не ги плаша (особено тези, които се разхождаха по пътя)…
Постепенно започнаха да се появяват заснежени върхове, а растителността почна да намалява…19490710226_c9ecf54966_k 19422538970_856bf5bb09_k 19328873878_60e4aba11b_k
Ей тук нарочно спряхме да си направим снимки на фона на заснежени върхове – все пак е юли месец 🙂
19510183952_09749d37b8_k
По пътя често срещахме големи табели: Военна зона, забранено спирането, къмпингуването, фотоснимките…
Тук за военните (също както при руснаците) нещата не стоят както при нас – да се минава метър с формални учения…
Тук се чувства явно противопоставяне и в същото време – уважение…

Растителността става все по-ниска…. Дърветата практически изчезнаха, като останаха само храсталаци и трева…

Но природата бе величествена19490743196_23053de24b_k
19490736666_8b91f7b2d3_k

Елените бяха навсякъде:19603682142_d4e4e3889e_k 19328933278_237493827e_k

Освен елените не се виждаха други животни, но имаше явни следи от мечки – например този контейнер за боклук, защитен от тези яки животни.

19516839195_94cea829db_k
В един момент се откри гледка към Северния Ледовит Океан (Баренцово море)….19584425986_96e9914b5d_k19521064531_c07a48b632_k
Не можах да се стърпя и ето в това заливче натопих крака (за радост на преминаващите по пътя):
19603760842_756ef77e80_k19490780806_64c0523ebc_k19330379169_98fc18dc0b_k
Водата бе… хладна 😆 Навярно около +4+6С
Но кефа бе голям…. Щрапането бос по тревата и студения асфалт също бе удоволствие…
Разбира се след това в колата температурата бе 22С та се поразмразих 🙂
Пътя живописно се виеше покрай брега…18896067553_3d2653b1fc_k19329002498_5e701b6157_k

Само дето бе станал тесен, като от едната страна бе бетонната стеничка и някъде надолу – водата, а от другата обикновено – стръмна скала… Участъка е еднопосочен през уикенда – няколко часа автомобилите се движат само в посока Нордкап, а следващите часове – само обратно… За наш късмет (дали да не напиша ‘поради добро планиране’ 🙂 ) ние бяхме там в понеделник, така, че нямаше часови ограничения. Но разминаването все пак бе екстремално – огледалото ти е над бетонната оградка, вратата – на десеттина сантиметра от бетона, другото огледало облизва насрещните автомобили (голяма част от срещнатите каравани бяха със счупени леви огледала 🙂 )… И се движиш с 80км/ч 🙂 Страшничко си е… И уморително…19424500179_06c7750c49_k

На едно място се появиха овце..
Ама овце да видите 😆
Не като нашите мързеливи и слабички (остригани) овце…
Тези бяха като кучета – явно им бе комфортно, а не топло…
Затова не се събираха с наведени глави, а припкаха и си играеха като кучета…
А бяха доста охранени (или с дебела козина)…
Извинявам се за ‘отрязаната’ снимка, ама в движение жената толкова е успяла да щракне – стадото бе след завой, а аз през това време внимавах да не ударим някоя офсЪ…

19603821502_7327e35557_k19584625696_ea9e0e9902_k
Не след дълго срещнахме тунел почти 3км… Изумено коментирахме какви дълги тунели строят…
19604095592_015687afc8_kНавигацията започна да бърка дали сме на сушата или в океана…

19329022850_07c631e14c_k

Е да, ама след малко дойде следващия тунел – почти 7км:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19327958480_7766e522e7_kВ момента, в който влязохме в него, пътя стръмно започна да се спуска надолу…
Разбрах, какво означава това 212 m.u.h.. И разбрах, защо навигацията е започнала да показва, че плувам по/под вода :lol:

Стана ясно, че минаваме подводен тунел, който минава на 212 метра под нивото на океана…
След стръмното спускане от около 3.5 километра, тунела изведнъж се изви нагоре и започнахме продължително изкачване…
За мое изумление в тъмния тунел срещнахме колоездачи, които с труд драпаха нагоре… Опасно, защото навътре тунела не е ярко осветен.

На входа и на изхода на тунела (на около 10-20 метра от входа) имаше ограничения и се виждаха големи врати…
Според интернет тези врати са против замръзване и зимата се затварят, като се отварят автоматично при приближаване на автомобил…

Природата ставаше все по-‘каменна’ и внушителна.19423191200_310e8d07f0_k 19329027010_1b21925be7_k 19510314422_b49f457880_kПо едно време и слънцето блесна – време беше, вече бе 22:00 часа 🙂 Разбира се елените също бяха там…19490863626_ccc1ca522c_kПреминавахме интересни ‘населени места’, състоящи се от къщичка-две..18894476374_6d3b9d9912_k 19615574381_4c76d1413b_k 19490873076_81565a0c90_k 19329040990_b08c3b720e_k 19604216492_3051e9c861_kЗа съжаление слънцето отново се скри… Зад облаците….
Из фиордите се виждаха и пасажерски кораби…18894481234_ad8565fe8b_k

Подминахме Хонингсваг… Виждаха се и индустриални сгради, но бяха изключение… Наистина изглеждаше странно да видиш такова изделие по тези ширини:19521193451_1efdeea2e4_k19424648149_2d4c8eaf26_k

Снега стана все по-настоятелен и вече бе около пътя… Учудващо е как рязко започваш да се качваш на север по тези ширини…
Усещането е за експоненциален прогрес – например около Унгария-Полша трябва да преминеш хиляди километри, за да почнеш да усещаш разлика в природата…
А тук за няколкостотин километра разликата вече е очебийна…
19490891966_c405ad074f_k 19329048578_2fe5657de7_k 19330481269_3bbadbdfd1_k 19611287455_52065c0656_k
Водата се лееше отвсякъде (впоследствие видяхме, че така е навсякъде из Норвегия):
19510353662_1a3b31dad5_kПътя започна да се катери и слиза по голи хълмчета

19330491379_aeb2ae1df6_k

Така изкачвайки и спускайки се по разни хълмове изведнъж пред нас се откри НОРДКАП….
Бариера, каса, предупреждение, че комплекса работи само до около 01:00 часа …
Добре, че предупредиха – светлината не подсказваше, че вече е почти 00:00 часа…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)
18893109884_8034c00532_k

Наместихме се на паркинга (не за ТИР-ве този път :)… Имаше много автобуси и кемпери… Кемперите наистина бяха МНОГО….
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19329031809_7a759b0caf_k
На входа те посреща табела с координатите – да не би да си се объркал нещо в посоките :)
19559483243_4e5fb9b177_k

Ей това е гледката на запад – към носа, който реално е най-северната част на континентална Европа… Но е достъпна само пеш, и поради напредналото време (след полунощ) и продължителния ‘работен ден’ реших, че ще е прекалено да направим прехода от 10км пеш до там…19327695778_a883c0920c_k
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)
Приятели ме питаха ‘ама защо не минахте по брега’….
Ами затова – просто е непроходимо :)

19327734738_a6f6851f41_k За мащаба може да съдите по бялата и черните точки вляво на картината- това са хора на разходка 🙂19489577996_9f171d0632_k

Направихме си по няколко снимки, ама все излизаха черно-бели заради сивия ландшафт…
Затова реших да поразкрася снимките :)
Увеличи (реален размер: 375 x 500)19329157049_5e342ad7a4_k
Народа се луташе насам натам.. Навярно това е усещането когато си достигнал някаква първоначално смятана за недостижима цел…
Достигнал си я, и в момента се чудиш, каква ще е следващата цел, която да си поставиш :)

18894758333_6a40d02cdf_k 19515554325_2f3ec1a159_k
Вътре в сградата също имаше доста народ:
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19515683335_c0d1ad57cf_k

Сградата е с няколко подземни етажа… Изгледахме филмчето за Нордкап през четирите годишни времена… Които при тях по наши мерки са Зима 1-2-3-4 :)
Разгледахме музея, който е предимно на тема ‘кой е идвал на Нордкап’… Не ми хареса…19329203189_5a1b2a6792_k
Обаче ми хареса площадка, на която се излиза през един тунел от някое от подземните нива на сградата…
От тази скална тераса се открива пряка гледка към Баренцово море/Северния ледовит океан, без на погледа ти да пречи каквото и да е ‘изделие от цивилизацията’…..
А циментовия под е мокър, защото зад теб има двуметрова пряспа сняг, която явно няма да успее да се стопи ‘лятото’…
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19611350565_71ef632dca_k
Купихме по някоя друга бейзболка, магнитчета, ракиени чашки от магазинчето в сградата (е магазинчето бе с 4-5 работещи каси с опашки по тях)…
Обиколихме огромното плато, осеяно с паметници, монументи и т.н…

19327869748_2c076efa92_k 19509144482_08650b820c_k
19515734725_81d6f08ef4_k 19519939871_8c3735a42e_k19327789858_7a63126819_k 19519932031_65b14ba971_k
Последен поглед към недостигната най-северна точка на Европа (е, имаме повод да се върнем отново по тези краища 🙂 )
19329300289_49390acfee_k
Към сградата на Нордкап откъм паркинга:18893251854_11ca215f40_k
И се върнахме при колата – вече бе минало 0:30 часа (въпреки, че навярно не личи от снимките)…
19520026721_5f3ae0a5e9_k

Добрите якета си свършиха добре работата – не бяхме измръзнали от ледения вятър…
Но комфорта в колата разбира се бе за предпочитане :lol:
За мое учудване усетих, че волана и седалката започнаха да се загряват автоматично, което го правят само зимата под +4С….
Погледнах дисплея – бе +3С, а след като тръгнах слезе дори на +2С….
Веднага се сетих за два ‘северни’ вица:
1. Как е лятото в Мурманск? Ами казват, че е било хубаво, ама аз него ден съм бил на работа :)
2. Момиченце, какъв сезон сме сега? Лято! Как ще е лято, та нали вчера прави снежен човек? Ами кофти лято ! :)

Бе удоволствие да погледнеш навигацията :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19489724906_f1b630e4de_k19329332289_ade51da5a6_k

Включих камерата и електрониките, и тръгнахме назад – тук нямаше какво повече да правим…
Явно емоциите бяха повечко, защото въпреки привидното спокойствие и двамата със съпругата не се чувствахме уморени…
Но бяхме решили да търсим веднага място за спане, за да можем утре/вече днес да продължим отпочинали…
По едно време гледам край пътя голям хотелски комплекс (веригата Scandic)…
Спряхме… Няма места!! Нямате една двойна стая? Нямаме – всичко е заето с групи… В този момент автобусите почнаха да спират отпред….
Питах момчето къде наоколо може да се отседне. Поради напредналия час (вече след 01:00ч) бях по-настоятелен и момчето на рецепцията предложи друг техен хотел (ами ясно че такъв ще предложи – нали ‘рибките’ сами са дошли в мрежата ) :)
Бил наблизо – след 25-30 км в Хонингсвог… Помолих го да ни запази стая и тръгнахме натам…
По пътя не можах да се сдържа да не щракна пистата на летището – пистичката, свряна във фиорда явно приема само малки самолетчета… Да знам като си взема самолет къде ще кацаме 🙂

19509212922_9c346f75a3_k
Увеличи (реален размер: 1024 x 770)
Намерихме хотела, имаше проблем с паркирането – ‘тук не може’, ‘там е запазено за частник’ и т.н….
В знак на протест спрях пред Кралския Норд кейп клуб… (дясната табелка) :)
Увеличи (реален размер: 1024 x 768)19327929040_4e27b1e5d6_k
Хотела по нашите мерки би се равнявал на дву-тризвезден соц-хотел (да не си помислите, че има шампоан и т.н. – тези неща си ги носихме)… Недостатъците компенсираха с цената – като на наш петзвезден :)
Ама ако искаш – в края на краищата на тези ширини винаги имаш избор – като не ти оттърва – след 150-200км ще можеш да отидеш другаде :)
Ресторанта не работеше, но пицата все още ни държеше. Подкрепихме я с по една Морена от нашите запаси.
По случай успешния, макар и най-продължителен за цялото пътуване ден, ударихме и по едно коняче (онази бутилка Нести нали си я спомняте) след което заспахме като къпани…

 

Изминати за деня: 827км
Средна скорост: 71км/ч
Максимална скорост: 126км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 17ч 57мин
Общо изкачени (по височина) 8.4км
Общо спускане (по височина) 8.3км
Максимална надморска височина: 387м

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Вашият коментар