ДЕН 8 (Мурманск – Ловозеро – Мурманск)

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

 

Маршрут за деня – Мурманск – Ловозеро – Мурманск

day8

Сутрешната процедура е ясна – ставане, душ, закуска…
Тъй-като ни бяха предупредили, че ще излизаме на излет изкарахме пуловерите и дебелите якета… Изкарах и високите зимни обувки…
Облякохме се, но якето си го сложих в раницата, защото хотела все пак се отопляваше и бе комфортно…
Неколкократно бях питал колегите/приятели дали не е по-добре да дойда с моя автомобил – да не се наблъскваме в колата им, но твърдо заявиха, че колата е седем местна (Хайлендър) и най-добре да пътуваме с един автомобил…

Официалното обяснение бе за да можем спокойно да си пийнем 🙂 Неофициално изпитвах съмнения, че искат да пътуваме с автомобил с руски номера за да не дразним ‘властите’ – целия район наоколо бе пълен с всякакви строго секретни обекти..
Докато чакаме да дойдат да ни вземат излязохме пред хотела (жената да пуши)… Мурманския юлски ветрец режеше – дори с трите ката дрехи (тениска, пуловер, грейка, но без северното яке все още) се усещаше студа – бе около +5С…
Прибрахме се обратно в сградата – абе хладничко си е по тези ширини 😆

Към 9:30 се появи колата… Претоварихме от Джипа тенекията сирене (бе предназначена за шофьора – той да я разпределя по познатите). Добавихме и няколко от ‘аварийните’ консерви и лютеница, които така и не използвахме до тук. .. Натоварихме се и тръгнахме да събираме останалата част от групата…
Съпругата ми предвидливо седна на последния ред седалки 😆
Събрахме още двама приятели и групата придоби следния вид – домакина, съпругата му, ние – трима хубавци на втория ред, и съпругата ми – на третия ред седалки…
В момента в който се ‘окомплектовахме’ настана лека суматоха – започнаха да се търсят и намират две кожени цилиндърчета, затворени с цип…
Отнякъде изскочи бутилка 10 годишно уиски (бяха го подарили предходния ден от кораба):
18803950234_765a7a5eb3_k
От кожените цилиндърчета изскочиха ей тези чашки:

24753295250_6942e944ae_kИ работата стана страшна – все пак още няма 10 сутринта 🙂 Единствените, които не пиеха бяха шофьора и съпругата ми…
За мезе на уискито бе изкаран буркан леко солени краставички (не мариновани)…
Абе може да изглежда странно, ама си подхождаха…
След ‘старта’, ми бе обяснено, че ще ходим на някакъв комплекс, където ще ни покажат впрегатни хъскита и елени… И ще ни хранят с Уха (рибена чорба) от сьомга…
То било наблизо – някъде към 180км !!!
Ами хубаво… Ама първо трябвало да се срещнем с техни приятели някъде по пътя…
Шофьора ни натисна педала, и литнахме по пътя някъде с около 160-180км/ч… Комфортно возеше Хайлендъра, а и пътя бе широк, ама все пак не бе магистрала… Полицаите явно не притесняваха шофьора ни..
По пътя се чухме с другата група – била пред нас, ама щели да ни изчакат след разклона за Оленогорск, а ние още не бяхме преминали Лапландия (в Русия също има село с това име)… Тези 110-115км хвръкнаха бързо, и на Оленогорск се отклонихме от главния път в посока Ловозеро.

Навярно в уикимапия или на сателитните снимки ще забележите доста военни обекти. Има доста интересни и уникални неща – например преминахме съвсем близо до фидерите на радиостанцията на екстремно ниска честота „ЗЕВС“… Тази система работи на честота 82Hz и се използва за връзка с подводниците без значение къде по света се намират. Интересното на тази система е, че има два електрода на около 60км един от друг. Обаче тези кабели съвсем не са антената – това е само захранването на антената… А антената е …. самата планета… Съществува само още една подобна радиостанция в света – в САЩ. За да работи системата е нужно земята около ‘антената’ да е с изключително ниска проводимост. Връзката е еднопосочна, нискоскоростна, но пък сигнал от само няколко вата може да бъде чут навсякъде по света и под водата – нещо, което не може да бъде постигнато със спътниците (спътниковия сигнал се гаси много успешно дори от само няколко сантиметра вода)..

Около Оленогорск съвсем близо до пътя също имаше доста спрягано напоследък из медиите летище. Тук е базирана част от Далечната авиация на Русия – ТУ-22 и ‘белия лебед’ – ТУ-160 изпълняват задачи и в Сирия от това летище…..

Иначе по пътя всичко бе спокойно и не се забелязваше никаква активност – всичко е добре проектирано и не виждаш нито КПП, нито военни (освен някой друг автобус)…
След няколкостотин метра видяхме спрял автомобил на една отбивка – това бяха хората, с които трябваше да се срещнем…
Веднага спряхме и ние – за да ни запознаят с останалата част на групата… Ако си мислите, че запознаването не трябва да се полее – лъжете се 😆
Изскочиха онези чашки, уискито, краставичките… Накъде без българското сирене – въпреки опита да им кажа, че не е добра идея, тенекията сирене (4кг) бе отворена…

20008800272_39acd257e4_kТа позапознахме се на отбивката, и след като уискито застрашително намаля, изляхме саламурата на сиренето, поне да може да го приберем, се качихме по колите и продължихме…
По едно време пак спряхме, защото не бяха сигурни за пътя/отбивката към търсеното място… Историята се повтори 😆
Докато се освежавахме с остатъците от бутилката бе проведен телефонен разговор и се установи, че отбивката е правилната (дали спирането не бе направено умишлено, за да се ‘освежим’ – не знам)..

Слънцето светеше ярко 🙂

18806258193_663a23450a_k
Излязохме на черен път и започна да ръми… Но тъй-като вече се бяхме подгряли, на нас вече не ни правеха впечатление такива дребни особености на северния климат…
Достигнахме до точката, където трябваше да оставим автомобилите, и щеше да ни чака водача..
Посрещна ни младеж около 36г с две хъскита…
Жените придобиха ‘дъждобранест’ вид

18805864093_5cc4b82478_k
На младежа и на кучетата не им правеше впечатление ръмежа
19238915708_d93382a708_k 19430687611_9e24684a54_k

Под що годе проливния дъжд тръгнахме по един черен път (навярно заради шоуто, защото пътя си бе напълно проходим за нашия тип автомобили)…
Като погледнах пътя си помислих, че ще станем на малачета в тази кал….

18805869883_c4fc05fc6a_k
Обаче бях изключително учуден като стъпих на пътя….
Много твърд, без грам глина… Не се пързаля и не лепне по обувките… Все едно вървиш по сбит пясък…
Движехме се спокойно под ръмящия дъжд…
След около 400-500 метра достигнахме една юрта:
18806426973_ade12ab9de_k
Поканиха ни вътре…
Юртата отвътре бе облицована с еленови кожи, гореше открит огън, но не бе задимено – вентилацията през този ‘комин’ бе прекрасна….
Осветлението бе с акумулатор…
Посрещна ни домакинята с руски чай…
19420242382_d4721bf5f6_k 19400414046_fd22b6b3cf_k
Пийнахме чая, а през това време домакинята разказа интересна история….
Започна с историята на сибирските хъскита – хъскитата били работните кучета на ескимосите. Затова им викали Ески или Хески…
Обаче руснаците смятали, че кучетата са прекалено малки за същинска работа и постепенно са затрили породата…
Няколко екземпляра обаче били пренесени в Америка/Аляска…
Общо взето и там се смятали за нетолкова работоспособни кучета… До момента, в който в Аляска (град Ноум) през суровата зима на 1925г избухнала епидемия от дифтерит, а нямало серум…
Решили да пренесат серума от Анкоридж (на около 1600км) с влак и кучешки впрягове – поради лошото време (температури под -50С и вятър над 100км/ч) не можели да ползват нито самолети нито кораби.
Като за кучешките впрягове трябвало да изминат ‘само’ 1085км, които изминали за малко над 120 часа… Така бил издигнат паметник на водача на впряга, който е влязъл в града (да, преноса е бил с щафета, а този, на който е издигнат паметника не е изминал най-голямото разстояние)…
Тогава се убедили, че това иначе неголямо куче може да върши много работа със сравнително малко храна… След тази реклама породата получава сериозно разпространение…
Така започнало да печели и състезания по теглене на шейни…

След историята на породата, рускинята започна да разказва за историята на тяхното начинание – искали да се откъснат от матрицата… И решили да заживеят сред природата. По една случайност на едно изложение на впрегатни кучета имало подготвен цял впряг за клиент, който се отказал от него… И така те се сдобили с така мечтания впряг…
Зимата се придвижвали със шейните, усъвършенствали уменията си… И решили да вземат под аренда за 35 години една доста голяма площ за да развият това като туристическа атракция.. Така включили в ‘играта’ и северни елени…
Обясняваше увлекателно за различните кучета като характер. Че съвсем не най-старото куче е водача – напротив, водача се ражда такъв… И в момента водач им е едно съвсем младо куче – на около година и половина… А едно от най-ценните качества на водача (което се срещало доста рядко) било той да се обръща назад, и да връща впряга обратно ако собственика е паднал…
Така създали това място, в което отглеждат и своя едногодишен син… За мен не бе съвсем разбираемо как се оправят в гората/тундрата, след като най-близките населени места са на над 12 километра по пряка линия…
Обясняваше как имали проблеми първо с кучетата – една година живяли в една юрта с тях, но се убедили, че трябва да има йерархия – иначе ти се качват на главата. Кучетата се ‘разглезили’, и започнали да гонят/нападат елените, а в същото време не пазели от мечки… Затова отделили кучетата. След това взели освен работните кучета, но и кучета пазачи, които пък отпъдили мечките, които също правили поразии, намалявайки броя на елените …
Както и да е – след няколко поредни въпроса от моя страна, на които любезната домакиня отговаряше обстойно, започнах да усещам известно напрежение – ‘събутилниците’ ми очакваха с нетърпение да спра с въпросите, за да преминем нататък…
Домакинята извика съпруга си, който да ни разведе из имението…
Първо отидохме до едно леко заграждение (мрежа), зад което бяха елените… Елените ни видяха и веднага доприпкаха за лакомство – домакина бе донесъл една торба от нещо като храна за водни костенурки – тричаво едно такова… Ама елените си падаха по него 🙂
19420257082_1bcccba7a3_k 19426901295_1d8cb69f24_k 19239322330_3f40db163c_k 20018393422_dc6afc57f8_k

Рогата бяха много интересни на пипане – като кадифе и много топли – направо горещи… Оказа се, че са много добре кръвоснабдени – елените на този етап ги пазеха като очите си…19239313040_29af4e807f_k

След като деликатеса свърши, елените бързо загубиха интерес към нас.19400445316_1dea758f65_k

Продължихме към сибирските хъскита… Те бяха оградени с висока ограда, а вътре в ограждението бяха разделени по двойки в по-малки ограждения с индивидуални къщички, храна вода и т.н.

19431191601_39e046d9dc_k

18805932503_fc96e4c6cb_k 18805928943_25960ea802_k
Кучетата много ни се зарадваха… (тук може да видите, че облеклото ми е точно като за Юли месец 😆 )

18805925603_23aac42f96_k

Животните бяха изключително дружелюбни:
19400498316_12521cb939_k 18804044934_1b36bba91d_k 19430757681_136233e147_k 19238954900_1d413ffd28_k
И позираха с кеф:
19239010808_aa82e6b9e2_k
През това време момчето обясняваше за нрава на всяко куче…
19400909386_d6d25e9440_k19426966795_4b44733bcf_k
Видяхме как едно от кучетата скокна като котка и прескочи оградата ..
19239027108_b5bba37013_kМомчето го хвана в полет 🙂

18805980013_7731980ef9_k
Пъргави животни, които наистина си чакат физическото натоварване… Иначе като податливост на дресировка – много слаба 😆

Поиграхме си с хъскитата – някои от тях не спираха да бягат в кръг около къщичките си. Момчето обаче пусна извън голямото заграждение само едно от кучетата – другите били по-некотролируеми и имало вероятност да избягат…

В момента в който излязохме от загражденията кучетата ни изпратиха доста шумно – цялата гора екна от задружния вълчи вой… Внушително беше 🙂

А това тук са пазачите, които гонят мечките…

18806383173_94be0e5765_k 19400527356_7f8f0fda7a_k 19420740162_71c5ac912f_k

Втория не го виждате, защото го е страх от комарите, и едва си показваше муцуната от време на време (както се вижда на тази снимка) 🙂18804085764_e2ab972e68_k (1)

Спиралата отпред гори против комари… А комари имаше – откритите части си ги бях намазал юнашката с един противокомарен препарат, приличащ на крем/тоалетно мляко, произведен във Варна. Препарата се справяше добре и с гладните сибирски комари. Обаче усетих недостатък – преди тръгването се бях подстригал доста ниско, и комарите хапеха през косата.. Затова набързо се ‘гелосах’ – намазах си и косата с препарата 🙂 Може да не бе много естетично, ама бе ефективно. Ползвахме и руски препарати/спрейове – също действаха добре (в комплект с Белугата – за анестетик 🙂 ).

‘Пазачите’ (май бяха кавказки овчарки) рядко ги затваряли – обикновено прибирали в ‘затвора’. Прибирали ги предимно в подобни на нашия случай, защото някои хора ги било страх от огромните песове..  Иначе тези били много дружелюбни (то и хора няма наблизо де), въпреки, че ни посрещнаха с лай – явно недоволни, че са ги затворили …19430805121_aab3b85115_k

След разглеждане на животновъдния свят се върнахме към същината – върнахме се в шатрата за хапване и пийване…

По разбираеми причини няма снимки 🙂 Само да спомена, че броя на рибките в аквариума се увеличи с няколко нови екземпляра… 🙂 Оказа се, че едно от момчетата има рожден ден, та му бяха донесли и торта… Общо взето – веселба…

Да отбележа, че в Русия има сериозни ограничения за тютюнопушенето, които на всичкото отгоре и се спазват. Дори на открито пред хотела не можеш да пушиш на масата – ей там в ъгъла има място за пушене с пепелник – ако искаш – бягай там, но не и близо до хората, които могат да си пийват кафенце или да се хранят… За забраната за пушене в закрити помещения да не говорим. Дори и в шатрата, която е забутана на майната си в тайгата, не се пушеше – пушачите излизаха навън…

Въпреки че не пуша, бе приятно да излезеш навън сред природата – дъжда вече бе спрял..

Правихме си снимки на ей-тази стара шейна с трофеи около нея..

18804521404_4470881f0a_k

Разглеждахме шатра – такава, каквато се е използвала преди десетки години. Можеше и да пренощуваш там 🙂

19430691751_3aa6ea5be0_k19431107531_1dfe9b83b0_k19420649182_92cdeb4222_k

Собствениците строяха и по-съвременна дървена къща – отново за посетители… Дърва наоколо имаше 🙂

19240819239_586c13176b_k

Хапнахме, пийнахме и тръгнахме на обратно към автомобилите…
Дъжда бе спрял и разходката из гората бе прекрасна – при нас не е толкова често срещано да попаднеш на място без грам индустриален шум – все някой автомобил ще бръмне… А тук – тишина и птички…

19239499868_edaee24c09_k 19239471770_3b5e4522da_k

Оказа се, че елените пасат предимно този бял мъх

19240889829_5bfa572218_k 18806444813_76965e6bdc_k
Пристигнахме при автомобилите…

А там – ха познайте 😆

Дааа – рибката на Белуга с едни чашки 🙂
20093316255_58daa755eb_k
Започнахме всичко отначало 😆
Появиха се и пелмени (в този термос)..
19431328911_ad5f366f77_k
Изпихме и тази бутилка, ударихме едни танци на полянката…

След което последва кратко прощаване, натоварихме се по автомобилите и се върнахме в Мурманск…

18804666194_34fcebed93_k
По пътя някои се оклюмаха и го проспаха…

18804698564_5dd304c36a_k
Аз уж бях буден, ама връщането ми се стори като миг..

И ми бе едно размазано 🙂

19401136406_05f9adbe03_k
Вечерта решихме да си почиваме без никакви ресторанти.. Само слязохме в лоби-бара за по едно кафе.. И пица с доста зелено в нея (ама спанак ли бе – забравил съм, или по-точно – не съм могъл да запомня)..

19384472926_0c1871f501_k

Около полунощ – редовните среднощни снимки 🙂

19328338120_dae2a76e1e_k 19328340910_5f55914efa_k

 

Общо за деня – около 370км, но не с нашия автомобил.. Разход около 1л/100км –  водка 🙂

 

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Вашият коментар