ДЕН 7 (Мурманск)

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

 

ДЕН 7: МУРМАНСК…

Сутринта валеше и бе доста намръщено (не ви учудва нали :lol: )…

Мурманск - х-л Азимут (БЦ Арктика)
Мурманск – х-л Азимут (БЦ Арктика)

Закуската бе добра, но в хотела имаше някаква научна конференция, та половината зала бе заета от ‘академиците’… При което явно някой академик държеше цялата зала да слуша колко е важен… Общо взето им се изсмях на надуването…
След което запалих колата и отидох в една компания, която бе и една от причините да дойда до Мурманск…
Този ден бе работен и нямаше нищо интересно за широката публика – върших си работата..
В един от офисите видях това

19780392678_1ec9614041_o
Трудят се хората (за незапознатите – този аквариум е от рибки, които са залепени на всяка бутилка водка Белуга) :lol:
След което трябваше да отидем служебно и на един кораб, който се намираше от другата страна на Колския залив, преминавайки по моста…
Като Аспарухов мост във Варна, но доста по-нисък (под него не минават кораби)… От друга страна като че ли бе по-широк …
Веднага след преминаването на моста срещнах големи табели първо на руски, а след няколкостотин метра и на английски  – ‘Автомобилите с чужда регистрация да се движат само по главния път’…

19502560773_da39defc09_k
‘Реших’, че дестинацията ни е ‘главен път’, пък и там си имаше обикновено населено място. Та стигнахме безпрепятствено…
След няколко часа привършихме работа и вече бях свободен – основната и официална задача и цел бяха постигнати…
Преди да се върнем обратно в града колега предложи да се качим на много красиво място, откъдето се откривала видимост към цял Мурманск. Разбира се, че се съгласих…
Пътя бе лош (въпреки, че имаше блокове наоколо)… Но в един момент се откри монумент:

19390632976_c5800c526e_k
19420923761_8c39cff57b_k19230558959_bc689fd5fc_k19410505552_51a5e525e0_k

18794227234_d476f49faa_k
19229150258_bb31a09a02_k

Оказа се, че на това място през Втората световна война е работила основната противовъздушна отбрана на Мурманск..19410533632_9278de5a14_k

19420955221_0198815796_k
Учуди ме, но докато отивахме към мястото, видяхме сватба, като фотосесията бе точно на монумента… (буса на една от горните снимки е на сватбарите)…

Ето го и монумента, с прясно поднесени венци…

19230585419_959514924f_k
След стотина метра преминавайки покрай военна техника (по-съвременна и стара) и землянки достигнахме до търсеното място…
Мястото наистина даваше разкошна гледка към града. Въпреки намръщеното време реших да щракна няколко кадъра:
19416828835_3de71fbe23_o

В далечината над Мурманск се виждаше грандиозният монумент на Альоша 19420988371_1e167f9886_k

Снимката я направих с увеличение около 50 пъти – иначе се вижда както на  на тази снимка (Альоша е на хълма в средата на снимката):

19420967761_e763ccc61f_k

На другият бряг бе застанал на вечна стоянка корабът-музей Ленин – първият атомен ледоразбивач..19410581722_a41be76d24_k

 

Също така се открояваше и ЖП гарата на Мурманск…19229240620_ed31b11c84_k

Красиво място….

Докато обикаляхме из полянките ми направи впечатление мекия торф, който изглеждаше сух, и бе мек като килим… Не цапаше обувките. Но се оказа, че е като сюнгер:

Докато се любувахме Отново запръска и тръгнахме наобратно. Оставих придружителя ми в офиса му и се прибрах в хотела…
Качихме в стаята почти всичкия багаж (ракията, виното, рекламните материали вече бяха раздадени), защото планирахме да останем още 2 дни, и бе добре да го пресортираме за заплануваните нови предизвикателства…
Използвах момента да преместя автомобила да ми е под око… Въпреки, че по принцип джипа е изключително нетърсена от крадците марка в Русия…
А за Мурманск ме успокоиха, че кражби на автомобили по принцип няма… Поради географската специфика…
От Мурманск излизат практически само три пътя…
Към Санкт Петербург – в близките 200-300км няма къде да се скриеш – има един единствен път от който няма накъде да се отклониш настрани (блата и езера)…
Към Норвегия – същата работа
На север – военните ще те спрат на 5-ия километър…
Отклонение от тези пътища е невъзможно – всичко е блата и езера – непроходимо…
Тъкмо приключихме с реорганизацията и телефона ми звънна – айде на разходка из Мурманск – ОК..

Приятеля дойде с една голяма нова бензинова Тойота Хайлендър.

Заредихме на близката бензиностанция (това да караш такъв голям джип на бензин си е ‘позволено’ само в САЩ, Арабските емирства и … Русия 🙂 ) – еееех, къде са тези цени на горивото при нас (а и околните държави 🙂 ) Цената на бензина бе под 50 евроцента литъра…
Спирка първа – Морска гара и- ледоразбивача ЛЕНИН… За съжаление приемния час бе приключил, та огледахме това малко корабче отвън (наистина очаквах нещо грандиозно, а то – компактно корабче)….

19239077958_9624621615_k

Морската гара я ремонтираха…

19240473889_ba45428321_kНо не само Морска гара – всички сгради в района изглеждаха поддържани – боядисани, спретнати…

Разбира се – до Морска гара също имаше паметник на загиналите през Втората световна война

19239087588_a748dbf9da_k

След Морската гара, отидохме до един комплекс, направен от предишния кмет, който за съжаление е починал наскоро…
Започва със спретната църква:
19426643135_9f5e42b77a_k
Фар-наблюдателница.

19239092618_b3f31845ea_k19400585126_a43cbec7eb_k

За съжаление фара вече бе затворен и  не можахме да се качим:
Из целия район имаше поставени паметници. Котвата също е паметник…
18804157064_ad2f1efdcf_k
18806074323_56b1919fae_k

Надолу бе направена площадка с гледка към Мурманск.

19426660445_5bc8d8c9e1_k18804189054_3117904623_k (1) Позяпахме трафика..

18804191504_69d060da54_k

Тръгнахме нагоре покрай паметниците (надолу няма изход)..
Там бе и паметника на загиналите в мирно време подводничари… Навярно знаете, че паметника е рубката на потъналата атомна подводница „Курск“ (при катастрофата през Август 2000г загиват всички 118 моряка)… Подводницата бе извадена от морското дъно година след това при уникална международна операция19240485509_71e7ab4300_k
19950461766_0ccdeee51c_k

19400591106_2af1ce1745_k

Усещането в комплекса е странно – направен е семпло, но се чувстваш съпричастен и близо до трагични събития, за които си чувал много по медиите. Но преди са ти се стрували нещо мнооого далечно и изкривено през призмата на медиите и политиката…
И що народ е измрял за политически амбиции и интереси… Повечето паметници са изградени с доброволни пожертвования на гражданите на Мурманск…
По пътя минавахме покрай театри, кина, силно атрактивни за местното население – около тях се виждаше суматоха, а и нашите местни приятели разказваха по пътя къде точно какво представление дават в момента – редовно ги посещавали…
Отидохме до паметника на Умеещите да чакат (моряшката жена):

19239231098_b230bd1043_k
След което отидохме до Альоша  – онзи същия, който стои над Мурманск… Отблизо изглежда още по-внушителен.

18804221004_257a87adb1_k18806112633_c046295968_kВечния огън гори…
И на всички паметници има свежи цветя…
На Альоша също имаше редица от младоженци, които правеха фотосесия пред паметника..
Небрежно и тихо пристигна полицейска кола с пуснати буркани. Обиколи района и продължи по пътя си… През това време младоженците се снимаха пред вечния огън…

Явно си почитат историята…
В случая си мисля, че подобно политическо решение, за налагане, рекламиране и пропагандиране на паметниците, е спомогнало за обединение и създаване на самочувствие в нацията…

Гледката отгоре бе разкошна – виждаше се залива и Мурманск..

19420529212_a1c3314400_o18804274244_195491015b_oНаоколо разбира се имаше и други паметници – мястото е било и стратегически пункт:18804211214_1a7695b51a_k19239130290_f2e05cd381_k
От Альоша се виждаше близкото езеро, което е много популярно сред моржовете зимата. Дори имало някакво международно състезание (или световно първенство) през 2015г…19239192560_58890a38e1_k19400718426_9af79dd887_k
Това било ‘офиса’ на моржовете, а дупката била в езерото точно до ‘офиса’ :
19240613559_15f2d10844_k

Разбира се при малко по-внимателно вглеждане от същото място можеше да се забележи някой друг военен кораб.

19400697876_c7a469d0b2_kНо основната част бе скрита добре – малко вдясно от ‘панорамата’ по Колския залив зад носа се намират селцата (практически квартали на Мурманск) Росляково, Сафоново, Белокаменка, Североморск. Там би трябвало да е застанал самолетоносача „Адмирал Кузнецов“, атомни подводници и т.н. Но до тази част не всеки има достъп. А за чужденци от ‘вражески блок’ като нас – навярно достъпа би бил невъзможен… Тъй-като видях обикновени пълни градски автобуси към Североморск все пак попитах – ‘а не може ли’ 🙂

Приятеля ми отговори, че няма проблем да се качиш на такъв автобус, но малко по-нататък от ‘завоя’ има КПП, където ще се качат двама военни отпред и отзад на автобуса, и ще проверят пропуските на абсолютно всички в автобуса… Който няма право да премине КПП, ще бъде свален (е, може и да има разпит защо точно си искал да попаднеш в тази зона)..

Така в красиви гледки поразгледахме Мурманск. Удивлявахме се на чистотата по улиците (облъчването от медиите винаги оставя грешно впечатление 🙂 ). Слънцето печеше, но стомасите започнаха да ‘съобщават’, че вече е доста напреднала вечер и е време за хапване..

Насочихме към един азербайджански ресторант съвсем близо до хотела. Оказа се, че азербайджанската диаспора в Мурманск е доста голяма…
Похапнахме добре. След което се прибрахме ‘под палещото слънце’ в хотела около 00:00 часа, с уговорката на сутринта да бъдем готови за излет…
Отново се полюбувах на среднощния Мурманск от прозореца на хотела..

19431028341_0bfeb47e0b_k

За съжаление стъклата не бяха много чисти, а и не можеха да се отварят за да се направи по-чиста снимка (пък и отново бе облачно и слънцето не блестеше)…
Снимката отново е около 1 часа през нощта…

Общо за деня – изминати около 60км с моята кола и още 20-30км с колата на домакините…

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Вашият коментар