ДЕН 5 (Финландия: Хелзинки – Куусамо)

<<< НАЗАД        НАПРЕД >>>

Маршрут: Хелзинки – Куусамо (Финландия)…
day5

Сутринта почна както обикновено – ставане, душ, хапване, товарене на багажа…
Логично, не можехме да товарим багажа в подземното гаражче – просто нямаше място…
Затова реших да изкарам колата… Оказа се, че няма къде да направя маневра, та затова целия цирк се повтори на заден ход 😆
Натоварихме багажа. зададох на GPS Салла (граничното село на Финландия) и тръгнахме…
Скоро излязохме от Хелзинки и стъпихме на магистрала…
Финландия бе първата от ‘по-западните’ държави, и за мое учудване GPS изведнъж стана доста по-красив… Започна да дава на екрана шарени картинки, с изографисани и табелите, които в действителност висяха над пътя…

Финландия
Финландия

 

Появиха се и други странности. От рода – GPS да ‘каже’ – карай направо, и след някакви си 540км завий леко вдясно 😆19227538278_a0405322d5_k
Километрите хвърчаха, въпреки, че не съм нарушавал скоростния режим.. Времето си бе слънчево с красиви пухести облачета.

19389066276_935b3799f0_k19419766082_adb195df5a_k

19389089756_44bf5afcd2_k
След известно време трафика доста оредя…

19426017025_7226d6f848_k

 

Встрани от пътя започнаха езерата… Всичко маслено зелено….19399990096_c3d6aff1cc_k19399999716_c9c9df811d_k
По някое време магистралата премина в обикновен път… Но с ограничение 100км/ч… И народа караше с между 105 и 110км/ч…

19238472430_f2c98ae70b_k
Явно нагоре глобите са височки, защото много редките изпреварвания ставаха в режим : газ, изпреварваш, и веднага след това – спирачка за да смъкнеш скоростта под 110км/ч…
Но тъй-като всички караха с такава скорост, просто не виждах смисъл да изпреварвам – дори камионите се движеха с тази скорост…

Заваля дежурният дъжд, но това не пречеше на нормалното придвижване… Кал също не хвърчеше – по стъклото падаше само чиста вода.

18794594053_1ef094ee6e_k

Спряхме до едно езерце за снимки и почивка:

18803570184_cddee97dac_k 19419826452_59efb4e259_k19419833612_81caad4878_k19426093625_5c1083e8a9_k 19238499150_1fccfc1307_k 19239919769_e8bd1ecbda_k
Така хвръкнаха едни 500км и реших да заредя… Имах повече от половин резервоар, но от момента нататък до Муманск оставаха ‘само 800км’, а смятах в Мурманск да заредя колкото се може по-голямо количество нафта на евтиния 😆
19323402352_b101bf395e_k

Защото във Финландия не бе много евтино 🙂19303363166_ca54a950aa_k

Колонката бе на самообслужване. От тук нататък доста често щяхме да срещаме такива бензиностанции, където без кредитна карта не би се оправил – просто няма бензинджии (а на някои – няма и магазинче кого да попиташ – просто колонка с вграден апарат за четене на кредитни карти).

Продължихме нататък. По едно време гледам другото платно смени цвета си – явно новоположено… След малко се видя и как се извършва процеса. Финландците работеха така, че пушек се вдигаше (и в буквалния смисъл 🙂 ).

Изненадах се, когато видях технологията – няколко подредени цистерни – цял влак, дърпат газови горелки, които нагряват цялото платно. След което върху размекнатия вече асфалт се полага нов слой (навярно смесен с част от стария асфалт)…

18803630754_201e0de4ab_k

 

 

Започнаха да се появяват и знаци за лосове и елени…

19238625168_8a530e64cc_kЖена ми започна да пита ‘кога ще видим лосовете и елените’. ‘Ама защо все още не сме ги видели’…
Успокоих я, че ако през деня не ги видим, довечера ще я запозная с любезния лос (който знае вица ..) 😆
Пътя започна да става все по пуст:
19430397151_a6200577da_k
Отвсякъде имаше вода… Но и красиви гледки..

19426169385_4d2d319209_k18792865044_2fec66046d_k 19430387541_77cd84d3b8_k

И рибари имаше…

19419601171_b8737548ac_k 19229218459_a8db4f589b_k
Врътнахме едни 800км и поогладняхме…
Погледнах табелите с виличка и лъжичка.. Пише – 2км от главния път къмпинг, риболов и ресторант…
Викам си – те тука е местото:
19400153236_0bd8dc091b_k
Стигаме до паркинг пред хубаво езеро:

19238630220_998de80faa_k
В другата част на паркинга имаше бариера, през която преминаха няколко каравани – явно за нощувка…
Влязох в ресторанта – пустош… Видях в кухнята нещо да човърка един човек – явно собственика…
Питах го дали има някаква риба за да вечеряме… Той се обърна със силно зачервен нос с отношение – ‘каква риба търсите тук – ей там е останало малко ориз и т.н.’ – посочвайки бен-марито…
Теглих му една наум заради мързела му – такова хубаво местенце, и ресторант, а да не го използва по предназначение…
И се изнесохме от там…
След няколко километра видяхме първите представители на севера:
19426216995_462feb4444_k19420000502_9fea230abb_k 19389380596_f052b12449_k
Не бяха много плашливи – някои ходеха и по пътя, но като цяло се дръпнаха настрани…

На няколко пъти спирахме да си правим селфита с добитъка 🙂 Да, имаше непрекъснати линии встрани, явно забраняващи спирането, но автомобили на хоризонта не се виждаха. Зад хоризонта – също 🙂
Тъй-като глада вече започна да напомня за себе си, се отклонихме от главния път и влязохме в близкия град, който бе Куусамо. Вече бяхме свикнали с финландското чувство за изкуство (или хумор – така и не разбрах кое от двете е), така, че монумента на входа на Куусамо не ни изненада :). Извинявам се за лошото качество на снимките, но слънцето бе ниско, а и в повечето случаи търсихме запечатване на момента, отколкото някаква художествена стойност.

19415480065_58538a2515_k

19400183716_d7b0187817_k

Спрях и потърсих ресторант в GPS… Той ме насочи към ресторантите наоколо, избрах най-близкия и тръгнахме из града… Съвсем скоро достигнахме дестинацията (сигурно на 500м 🙂 )
Гледам – и хотел…

19240088729_bb109dd4c8_k
Седнахме в ресторанта, а там хубави риби и т.н…
Тъкмо поръчваме хапката и каката пита ‘а какво ще пиете’… Тогава се усетих, че ако искаме да вечеряме както трябва, май е добре да останем в този хотел…
Не бях изморен, слънцето светеше.
Но пък от друга гледна точка бяха изминали около 10 часа от тръгването ни (да, ‘загубихме’ сигурно час за зареждане, някоя друга покупка, цигара и т.н.) а и за следващия ден оставаха още само около 550-600км, и затова решихме да спрем…
Отидох до рецепцията – имаха свободни стаи на сносна цена… Въпроса бе решен – оставих колата на по-подходящо за разтоварване на багажа място – на паркинга нямаше много български автомобили 🙂19400195706_3d4b884d08_k

Но пък вътре бе чисто и спретнато… Приличаше на работническо-рибарски хотел – без никакъв излишен лукс, но чисто, спретнато, топло, с всичко необходимо…19426258485_4bce02db03_k

Картите за достъп бяха интересни – ‘хибридни’… Т.е. в стаята се влиза с карта, която е чисто механична – няма електрика в бравата 🙂 Явно разположението на дупките е ключа, а бравата има шипове, които се опитват да преминат през направените дупки 🙂

19337299112_74e4702f69_k

След което се върнах в ресторанта – поръчката тъкмо бе пристигнала..
Рибата им бе прекрасна. С някоя друга водка я преглътнах 😆 Съпругата я караше на бира…
Реших да завърша с десерт. Както навсякъде и тук попитах за нещо местно – традиционно… Първото което споменаха – сладолед …. Отказах разбира се…
‘Ами щом не искате сладолед’ – казаха ми нещо непознато за мен – съгласих се веднага…

Така ядох като десерт паниран кашкавал (солен и още горещ) върху който явно е поставено сладко и ….. сигурно е било топка сладолед, който бе станал на супа…
Но ми бе вкусно де 😆
19400185546_9c9e2450cf_k
На рецепцията ни посочиха пряката топла връзка с хотела (стъклен коридор около 50метра), ама жената искаше да пуши, та се поразходихме малко, заобикаляйки комплекса…
Радвахме се на блесналото нависоко слънце (около 23 часа) и реших да не дърпам пердетата…
Водката си свърши работата, и отново заспах като къпан…

 

Статистика :

Изминати за деня: 814км
Средна скорост: 91км/ч
Максимална скорост: 138км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 11ч 22мин
Общо изкачени (по височина) 6.2км
Общо спускане (по височина) 6.1км
Максимална надморска височина: 306м

<<< НАЗАД        НАПРЕД >>>

Вашият коментар