ДЕН 19 (Сегед, Унгария – Белград, Сърбия – Връшка чука – Берковица, България)

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Сегед, Унгария – Белград, Сърбия – Връшка чука – Берковица, България

day19

За първи път от доста време (седмици) сутринта не валеше дъжд, а грееше слънце…
Станахме, закусихме, натоварихме багажа. Някой ме бе запушил (наистина бе спрял идиотски), но в момента, в който отворих багажника да товаря багажа, и от хотела изскочи като тапа рецепциониста и каза, че веднага ще преместят колата….
Отбих се на няколко километра да заредя в ОМВ. Напълних догоре…
19739315825_da51a473af_k

И тръгнахме към Сърбия… Първо по магистрала, но почти веднага слязохме на обикновен път…
След което попаднахме в задръстване, а пункта още не се виждаше на хоризонта…19213444774_d947d5c41b_k19840974251_7d6149a5ae_k19215190933_1f49a29d79_k
За момент си помислих дали да не обърна и да минем все пак през Румъния и Дунав мост 2, но пък от друга страна никога не бях ходил в Сърбия… Затова го обърнахме на майтап и се подсмивахме на съседите… Опашката разбираемо бе основно от автомобили с немска и австрийска регистрация…
Гледаш – мерцедес S класа, а вътре натъпкани като сардели ‘пингвини’ с фереджета… В жегата! Без климатик (икономия трябва)….19648073610_51095d4ac6_k
Част от тези хора се събираха на групички, които се разпръскваха при всяко преместване с една дължина напред (голямата група се бе събрала пред тоалетната и си бъбреше, докато току някой изчезваше защото бе пристигнал неговия автомобил)….
Други (явно пак за икономия) не палеха автомобилите, а изпънали жили ги бутаха на ръка към граничния пункт….
Трети (като бялото БМВ на клипа) намери приятел в колоната и с негова помощ пререди 5-6 автомобила…. Голям келепир….
Жалка работа….


Унгарската граница я преминахме лесно – документите, довиждане…19648084910_cc2ace7077_k
На сръбската отново чакане….
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19828751892_c2d0168924_k 19551277738_70a3940b78_k
Сърбите започнаха ‘да видим автомобила, отворете багажника’ и т.н.
Но пак проверката приключи бързо като видя натъпкания багажник :)

Сърбия… Магистрала (да, с по-ниска разрешена скорост – 120км/ч)… И равно поле…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19551280058_f9f00a0db0_o

Веднага си пролича местния манталитет… Появи се полиция и се започна безумно ‘балканско’ шофиране… В смисъл – карам със 125-130км/ч, а наоколо хвърчат с над 160…
А другата група пък кара със 100км/ч…

Интересна бе схемата за ‘ловене’ на бързаци на сърбите….
Стои полицейски автомобил под някой мост, скрит долу извън пътя…
На мантинелата сложен на триножник радара.
След това следват знаци за ограничение на скоростта и забрана на изпреварване, колоната се ограничава в една лента с конуси, и те отклоняват към паркинг, където щеш нещеш не можеш да караш бързо….
И на паркинга те чакат екипите полиция.

Този с бялото Порше Кайен, когото го бяха хванали, ме бе изпреварил малко преди това. След десеттина минути ме изпревари пак бързо… Не съм видял да е спирал някъде, но явно спираше, защото след това ме изпревари още поне 3 пъти… Всеки път с голямо превишение…


Пътуването бе наистина доста по-хаотично и некомфортно от където и да е досега…
Магистралата често бе с големи неравности. Да, ремонтираха някои участъци…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19713144506_0bcf50663e_k
Шофьорите караха наистина идиотски, въпреки, че не може да се каже, че магистралата бе натоварена…
Често се случваше да се изпреварват един друг камиони по баир в течение на километри, с под 80км/ч….
Също така често се случваше някой с лек автомобил, но каращ с около 100км/ч да заеме лявата лента и да не се прибира, защото след 500м има някой още по-бавно движещ се…
От друга страна отзад често те настъпва някой, който кара със 160+км/ч…

В такава атмосфера стигнахме Белград… Първо се видяха ‘забележителностите’ на Белград – огромно сметище, с всичките му екстри (хвърчащи найлонови торбички и т.н.)…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1198)19732119312_807a81f144_k
Реших да мина по околовръстното (то там водят и табелите за транзитния трафик)… Да, знаех, че през центъра е по-бързо, но ние бърза работа нямахме…19809959306_4d074927a9_o
Околностите на Белград изглеждаха доста зле – порутени къщи, мръсно, тежък, неуреден трафик…

Заобиколихме Белград и отново се качихме на магистралата…
Отново пункт за таксуване – вземаш си билетче… Е да, ама чакаш опашка все едно преминаваш границата… Веднага си спомних лекотата, с която бе решен същия този проблем в Норвегия…
Как да е взехме си заветното картонче и отпрашихме натам… Уж караш що годе бързо, ама след няколко десетки километра отново пункт за ‘путарина’- тяхната пътна такса, и отново чакаш на опашка…
Плащах с карта, което бе доста бавен процес за работещите в будките… То плащането с монети и връщане на ресто също не бе бърз процес… И съответно опашките не вървяха бързо…

В един момент съжалих, че избрах магистралата – навярно по обиколните пътища нямаше да загубя прекалено много време, а и впечатленията биха могли да бъдат по-положителни….
Как да е стигнахме до Парачин и слязохме от магистралата. Изчакахме си опашката за плащане…
И тръгнахме в посока Зайчар – Връшка чука…
Пътя бе доста хубав… Да, натрапваха се идиотски ограничения (явно и те са типични за нашия район от света), но пък асфалта, маркировката, почистването около пътя – всичко бе ОК…19841037161_a81cf7aff2_k
Времето бе напреднало – тъкмо бе преминало обяд, и започнахме да огладняваме. Тъй-като се бях зарекъл да хапнем сръбска скара започнахме да се оглеждаме за нещо подходящо…
Покрай пътя имаше предимно неугледни селски кръчми…
В един момент на около 40км от Зайчар, наближавайки разклона за с.Мирово видях вдясно хубаво направено битово комплексче с черни следи от гуми преди него …
Вече бях подминал отбивката, но огледах добре паркинга – бе пълен с автомобили… Явно е добро заведение….
На разклона за Мирово видях, че отново има подход за ресторанта, и съответно веднага се ‘шмугнахме’ вътре…


Докато аз откачах техниката (камерата, за да прехвърля част от видеото на диска) жената отиде да провери какво става…
Пробвала да се разбере на български… Служителката я помолила да премине на английски, че нищо не и разбирала… Пошегувах се с жената, че с това нейно варненско мйекане няма как да я разберат – просто трябваше да превключи на берковски диалект и нямаше да има проблеми…
Това ми припомни една смешна случка в Берковица… Един ден решихме да покараме колелета, и движейки се си приказваме… Доста народ имаше из дворовете по уличката, по която преминавахме. И всички отдалеч извиваха шия да ни огледат… Съпругата се зачуди защо така ни гледат. Обясних и, че тук просто не се говори така – тук се вика (все едно се караш на някого), и се говори твърдо – тогава никой няма да ти обръща внимание… Направихме експеримент… Съпругата започна да говори на висок глас и по-твърдо – вече нямаше обърнати глави към нас – вече не бяхме ‘чужди’ ..

Та закачих аз компютъра да преточва видеото и скокнах в ресторанта – хубав много голям битов ресторант.
Съпругата вече бе намерила хубава маса на открито, но на сянка под навес и надвиснали храсти, които държаха хладно (каза ми, че за наш късмет тъкмо сега си били тръгнали доста хора).
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19551318718_bd0395eded_k 19552731569_c1631a7caf_k
Дойде сервитьора. Превключих на берковски и нещата започнаха да се получават :lol:
Казах му, че специално сме дошли за сръбска скара…
– Предлагам ви мЕшано мЕсо (мешана скара по нашенски).
– Супер
– Обаче като ви гледам – една порция ще ви е достатъчна.
– ОК, давай и една салата за двамата…
Жената си поръча бира, а аз си карах на кола…
Донесоха шопската салата и мешаното мЕсо…
Скарата включваше плескавица, кебабче, някакво пушено/мариновано месо на скара, шишчета (пилешки и свински), и още няколко неща.
Салатата бе с люта чушка (но не прекалено люта). Беше супер…
За съжаление забравих да направя снимка преди да почнем…
А после бе късно :)
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19116795194_7052518545_k
Обаче усетих известно етническо напрежение/противопоставяне…
На съседната маса бяха седнали навярно турци от местните (с турски имена и си говориха за ходене до Истанбул)…
Питат сервитьора (едър мъж на около 65г) – какво кафе има…
Казва им – ‘на джезве и еспресо’…
– Искаме турско
– Е не можете ли да кажете ‘на джезве’, а ще ми разправяте за турско – остро се сопна сервитьора… Явно и от тази страна на балкана хората са прями – каквото ти е в главата, това ти е и на устата…

Клиентите свиха ушите и повече не мърмориха..

Хапнахме доволно, платих с карта (сметката бе смешна в сравнение с плащанията за храна досега), натоварихме се в колата, и тръгнахме за последния етап…
Стигнахме Зайчар… Нашенски пейзаж…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19116802834_3c713cbff9_k19713186206_f742d11854_k19116824624_1760618529_k19552765579_7cb12e52d3_k

На едно място в града имаше ремонт, и поставен светофар за регулиране на еднопосочното движение в стеснения участък…
И един милицЮнер, който подаваше сигнали, обратни на светофара и създаваше задръстване :lol: Абе личеше си, че се доближаваме до нас :)
Почакахме да дозабърка задръстването – от отсрещната страна светеше зелено и в участъка навлязоха автобуси, а милиционера махаше на камиона преди мен да се премести напред, влизайки и той в тесния участък… Така тежкотоварните машини застанаха едни срещу други и се чудеха как да се разминат :)
Как да е се разминахме след като постояхме 4-5 минути…
Малко след това един местен таксиджия след като си стоеше кротко на стопа, реши, че джипа е невидим и тръгна току пред мен….
Предусещах нещо, и затова дори бях понамалил до 50км/ч…
Таксиджията въобще не реагира на клаксона нито при тръгването, нито при преминаването – дори не се обърна да погледне…
Спирането бе много интензивно, чак гумите бучаха…


С удоволствие се измъкнах от Зайчар…
Пътя стана лош (до Зайчар бе идеален асфалт) – износен груб и неравен асфалт …

След няколко километра се показа граничния пункт…

19841048791_ec37e8e76b_k19809989916_8a54ed1d9b_k
Никой не се виждаше – народа се бе изпокрил заради жегата…
Отидох до офиса им и се обадих на митничарите… Излязоха и бяха много любезни… Цялата проверка (митническа и гранична) бе точно 60 секунди…
Митничаря явно бе рокаджия, защото се радваше на фланелката ми АС/DC :)
Напуснахме Сърбия:

19841070321_45edd8c057_k

И почти влязохме в България:19648173880_9a248bca62_k
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)От българска страна имаше мааалко повече внимание…
Нашенския митничар бе накарал една жигулка пред мен да отвори багажника, ама като ме видя да пристигам загуби интерес към жигулката (разкапана, ръждясала видинска регистрация) и веднага дойде при нас… Помоли да отворя багажника.. Стандартните въпроси – ‘откъде идвате’… Казах му – от Мурманск…
На лицето му се изписа изражение, отразяващо усилено въртящи се механизми вътре в черепа му, явно в опит да си спомни откъде е чувал това наименование :)
Опитах се да му подскажа – ‘много на север’….
Кимна, но като че ли за него ‘много на север’ бе не по-далече от Видин :)
Как да е – махна с ръка и официално се завърнахме в България…

Веднага зазвъняха телефоните с поздравления за завръщането ни на родна земя – доста народ ни е следял този ден….

Пътя си остана лош – износен асфалт, тесен път и ОПАСНО ОБРАСЛИ банкети…
Тъй-като вече си бяхме на Балканите, можехме да си караме по нашенски (ей този наш манталитет как ще го изкореним)… Вдигнах скоростта на темпомата на ‘ограничение+20км/ч’, като често скачаше и нагоре скоростта… И въпреки това често ме изпреварваха някои бързаци :)

В с.Медовница (продължавайки да говоря по телефона с поредния позвънял) изведнъж гледам полицейски коли, пожарна… Колите преминават бавно бавно…
Първата катастрофа, която видяхме за целия път… ТИР бе скочил в близката река, потрошавайки няколко стълба със захранване явно средно напрежение.
Дебели кабели и изолатори преминаваха през пътя и колите ги тъпчеха…. Дано шофьора не е пострадал, защото пораженията по тира бяха сериозни (търкалял се е в дерето)…

Преминахме участъка (бе добре обозначен от полицейските автомобили и от двете страни – автомобилите бяха спрели на удобни места без да пречат на движението, но пък предупреждаваха навреме)…


След което джигитите отново се метнаха на педала на газта….
Монтана – преминахме я много бързо (друг път ми се е струвало бавно, но явно когато промениш ‘мащаба’ вече не обръщаш внимание на такива дребни забавяния)…
Приближихме Берковица и бяхме изненадани, как за 2 месеца от последното ни идване насам има голяма промяна в подхода на пътя- правят околовръстно движение…

Стигнах до вкъщи – майка ми и баща ми бяха в апартамента за месец – два… Тъй- като има още стаи за спане не се притеснявах – бяхме се наточили да спим в ‘детската’, за да не преместваме родителите ми за един-два дни…
Пред блока ни посрещна баща ми. Чудихме се дали да разтоварваме веднага багажа, но решихме първо да се качим горе, да си починем, и тогава…
Влизаме в апартамента и майка ми:
– И племенничката ви е на гости
– Хубаво – има още една стая…
– И приятеля и, а тъй-като племенничката все още е непълнолетна, спят в отделни стаи… Ама вие не се притеснявайте, ние сме се уговорили със роднина-съсед, ще се изнесем за два дни в тях…..

КРЪЪЪЪЪЪГОМ :) Е, не толкова остро де….
Звъня на близък приятел (този, който ме предупреждаваше за снежните райони в Норвегия, и един от първите който звънна при влизане в България).
Той има един от най-хубавите ресторанти (лично мнение – най-хубавия) в Берковица… „Кръстева къща“ – http://krastevakashta.com/bg
А миналата година направи към ресторанта и хубаво китно семейно хотелче / къща за гости…
Казвам му – Ванка, абе имаш ли свободна стая?
– Амииии, аз сутринта видях баща ти и цялата рода на бензиностанцията, и разбрах, че няма да стане работата, та съм ти приготвил ключа още от сутринта :)
Това е то да имаш приятели на място 🙂
Директно запалих колата и я преместих пред хотелчето (съвсем близо до вкъщи)….
Посрещнаха ни както винаги много радушно…
Външния двор на ресторанта бе много приятен за раздумка 🙂19647395968_b3ecbd7fc2_k 19647403170_234b855146_k19647422878_a7a220856e_k А хотелчето е в непосредствена близост19214528643_8b1bbbee90_k

Абе и в България си е хубаво. Берковица въпреки, че е в Северозападна България, си е запазила донякъде чара си.

Вечерта – вечерта си бе както винаги – в ресторанта на хубава приказка с приятели, хапване, пийване…
Хотелчето бе супер (въпреки, че следях изкъсо прогреса, до момента не бях спал в него – и не бях си представял, че ще спа там – все пак имам голям апартамент само на 200м от ресторанта ) …. Гледката – ами гледката от стаята ни бе към ресторанта 🙂

19648301250_710bf765fd_k

 

 

Изминати за деня: 632км
Средна скорост: 84км/ч
Максимална скорост: 142км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 10ч 51мин
Общо изкачени (по височина) 5.1км
Общо спускане (по височина) 4.6км
Максимална надморска височина: 557м

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Вашият коментар