ДЕН 17 (Хамбург – Дрезден, Германия – Прага, Чехия)

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>
Хамбург-Дрезден-Прага
day17
Сутринта гледам през прозореца – дъждец (не може да бъде)…
Обаче се оказа, че хотела граничи с хиподрум (вечерта кой да му направи впечатление, въпреки, че отново бе светло). И то явно някакъв голям хиподрум:
19743273761_74799b1cdf_k
19738612395_671265ceac_k19117706973_d72fed2426_o
Събрахме багажа, натоварихме се в колата…
За нула време излязохме от Хамбург и хванахме магистралата…
Ограничението отпадна и темпото се вдигна на 180-200км/ч там, където това бе възможно…
А не бе възможно на доста места, защото правиха ремонти…
След час някъде спрях да заредя, че не бях зареждал от Гьотеборг, а магистралите ‘лапаха’ нафтата бързичко…
Учуди ме, че на бензиностанцията ESSO пишеше, че биокомпонента е 7% (ако не съм объркал нещо с моя немски :) )…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19550584038_5194447c8b_k
Питах ги дали нямат нормален дизел – продавачката не знаеше друг език освен немския, ама успя с жестове да покаже ‘това е нормалния дизел, друг нямаме’ (тоест махаше с ръце и казваше ‘НОРМАЛ-НОРМАЛ’) :)
Заредих… Отново не усетих разлика във вървенето…
Разхода бе висок заради високото темпо по магистралата..
Което темпо обаче започна да спада – първо заради дъжда, който на места бе проливен… Там скоростта спадна на около 160км/ч – ограничението е повече заради видимостта…
Иначе дренажа на магистралите бе изпълнен перфектно – нито на едно място не забелязваш дори и минимален слой вода по пътя… Дори при силен дъжд виждаш следите от предходните автомобили – полуизсушен асфалт на мястото, където е минала гумата…
С наближаването на Берлин трафика се увеличи и темпото спадна още…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19116070034_8344fbe966_k
Ремонти също започнаха да накъсват движението…
Заобиколихме Берлин и продължихме към Дрезден…
Отново спряхме защото камерата я бях настроил да ‘реве’ за кафе на всеки 2 часа без спиране (започва да приказва, че трябва да спреш да си починеш, и на дисплея се показва кафена чаша, от която се издига пара :) )…
Настройката бе заради жена ми – ‘трябвало да пуши’ :)Зададох в GPS Цвингера, като по-централно място и след малко бяхме Дрезден… Тъкмо обедно време …
Намерих един платен подземен паркинг (точно срещу Карл Май Бар)… Оказа се, че Карл Май е живял и творил в Дрезден – не го знаех този факт…
Както и да е – успях да се навра в този паркинг – с Джипа е доста трудно да се въртиш из тези ниски и тесни подземни паркинги – често трябва да застъпиш някое бордюрче, а окачването го бях смъкнал в най-ниска позиция за да не опра случайно някъде горе…
Но пък от друга гледна точка паркинга бе на изключително удобно място – на 100м от Цвингера…
Тъй-като бе понеделник музеите бяха затворени, но исках да го посетя и разгледам поне отвън, за да видя дали ще си спомня нещо от предишни посещения (като дете преди 33 години :) ). Не си спомних нищо…
Но сградите отново впечатляват…
Някои фонтанчета бяха толкова черни, че трудно се заснемаха :)
Увеличи (реален размер: 1200 x 1600)19738649445_0434aec5e8_k19743303001_a34979af2f_k
Вътре в двора на Цвингера:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19116096104_6c741f4a6c_k19731454292_1f6c85693d_k 19738528485_4c91d61842_k 19550476018_c3a00bf03f_k
За съжаление се потвърди информацията (и очакванията), че в понеделник всичко ще е затворено…Наоколо:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19117760343_ae61b15a70_k19117761853_a15fcf59ce_k 19712341576_797742dc8c_k 19738534345_9613fd073d_k 19550481888_9b061e2a9a_k19117783013_70f5f29563_k 19550640088_c98ec61253_kПо някое време премина и интересно превозно средство:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19116114314_69914aaff6_k
Имаше интересни звукови ефекти като цвилене на кон вместо клаксон и т.н. :)
Преминахме моста на Елба, (виждайки плаващ театър междувременно)
Увеличи (реален размер: 1203 x 1600)19743201381_431c05cac7_k19550524400_5ed7cc2034_kОт моста се виждаше се голяма джамия……19550651858_e595276410_k
И се насочихме към някое ресторантче – бе станало обяд, а все още не бяхме закусвали…
В района вече имаше и по-съвременни сгради.
19731500772_524ee62ff4_k
Избрахме едно ‘по-населено’ ресторантче (на тази снимка вече се поразчисти – явно бе свършила обедната почивка)..
19731521072_479aca1b45_k Момчетата – сервитьори с вид на наши борчета – нацепени, тук-таме с някоя татуировка…
Обаче изключително вежливи и учудващо професионално работещи – имаха поглед върху ресторанта.. Контраста бе много интересен – вежливи, с добър език и обноски.. А външно – борче :)Германия = джоланче – асоциацията сама изплава :)
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19743376151_d1dade760b_kЖената поръча рибка с биричка – малко се пооблизвах, ама ме чакаше още шофиране :)
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19712359366_8de102de57_k
Докато хапваме и чух много характерен звук от бензинов самолетен двигател…
Скокнах с фотоапарата…
JUNKERS-52 … Ако се вярва на интернет, това бе един от осемте летящи екземпляра в света! Хитлер е ползвал такъв самолет от 1932г, и е имал такъв персонален след спечелване на изборите до края на Втората световна война..
Увеличи (реален размер: 2048 x 1083)19550725780_1caf105561_k19712531396_3031ef324f_k 19117822063_2ac9826b69_k19738754705_12ac8f9d54_k
Самолета правеше кръгчета и летя над 1 час над центъра на Дрезден в сивото небе докато обядвахме…
Имайки предвид околната обстановка от величествени сгради, следите от куршуми/шрапнели, все още видими по стените, летящия самолет – всичко това изглеждаше като машина на времето – изведнъж се пренасяш няколко десетки години назад.След като хапнахме, решихме да направим последен опит да намерим някой отворен музей…
Интересуваха ме основно две неща:
Имах спомени за една голяма (май 6 етажна) сграда, която я бяха запазили непокътната – така, както е приключила войната…
Изтърбушена, със следа от голяма бомба, която бе преминала няколко етажа…
И второто бе ‘съкровищницата’ – саби на крале, корони, пръстени (с часовниче), ювелирни изделия…
Тъй-като немците не се обичат с англичаните, всички надписи бяха на немски без никаква алтернатива, а аз немски не знам…
Изтупахме се пред една внушителна сграда със странен надпис… Влязох вътре да питам…
Едни момчета стояха зад бронирано стъкло и гледаха опулени… Оказа се, че съм се наврял в Mинистерството на финансите на Саксония!
Опитаха се да помогнат, ама те не били виждали такива неща в Дрезден – ‘милицЮнерите’ са еднакви навсякъде :)Поразходихме се още малко, любувайки се на ‘пейзажа’…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19743386921_ab340033a9_k19738741445_447d50d19f_k19550736240_90e01f1787_k 19743416351_c40a334a82_k
Щракнахме се с някой друг Крал (Фридрих Август Саксонски)
Увеличи (реален размер: 1200 x 1600)19731564262_2fadc0bec1_kИ се чудихме на електро-велосипедна рикша (шофьора и пък се чудеше на нас)…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19550513838_63c10d56a5_k
Върнахме се отново през Елба в района на Цвингера – тълпи туристи (май пак видяхме нашите японо-китайци :) )…
19116010344_d93cb2a19d_k 19738576475_6483245b17_k
Взехме по някое друго магнитче, платихме паркинга на автомат до входа, измъкнахме се от подземния лабиринт (отново качвайки се по бордюрите на някои завои) и тръгнахме към Прага…19712379936_22bd3d9556_k19116224624_6f2690a2e9_k
Ремонтите по магистралите продължаваха – често карахме с 60-70км/ч, че и по-бавно…
Статистиката показа, че в Германия разхода ми на гориво е бил най-висок (заради периодично вдиганата много висока скорост), а средната скорост бе доста ниска (по-ниска например от тази във Финландия по обикновените пътища)…’Ремонтирайки се’, половин час след излизането ни от Дрезден влязохме в Чехия:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1201)19117884483_2b3b7d69e1_k
Преглеждайки впоследствие видеото от камерата видях, че точно в този участък вдясно от пътя е имало и табела за винетка :)
Ама за това – по-късно…По магистралата наистина шофирането е безинтересно, но затова пък се отхвърлят много километри.
Малко преди Прага спряхме – аз за да проверя хотелите, а съпругата – за по две цигари (вече пушеше по две на спиране – да компенсира :lol: )…
Избрах един хотел на доста сносна цена – по-евтино от повечето, на които бяхме спали досега… Отзивите бяха положителни, рейтинга ОК… Пише – в центъра с паркинг… Това ни трябваше…
Забих координати в GPS…
Влязохме в Прага, и се забихме из едни калдаръмчета в старата част – около замъци и т.н…19731374252_86e6126195_k
19550539038_40412f2e90_k19550566510_cdc687ff13_k19117683603_23567c5595_k
GPS каза – ‘завий надясно’, завих, ама там само едно малко паркингче пред голям хълм, синя зона, и без нито едно свободно място… След това има знак ‘забранено влизането на МПС’, алеи за майки с деца и велосипедисти, които се катерят по хълма… Полицейска кола тъкмо излезе от там…
Казах си, че навярно GPS се е объркал и продължих нататък с надеждата GPS да преизчисли маршрута… Нищо подобно – ‘завийте обратно’… ХМ….
Намерих по-удобно място за спиране след около 500м и звъннах в хотела…
– как да стигна до вас
– отидете на еди-коя си улица.
Забих улицата в GPS и той ме върна на същото паркингче…
До мен спря едно наточено ново Ауди. Отидох до човека и го питах на английски дали знае как се стига до хотел-ресторанта.. Отвътре един юнак погледна номерата на колата и директно ‘ абе давай на руски’ – явно от мошениците, които се уредиха с ‘европейско гражданство’ със закупуване на имоти в Чехия (там имаше такива преференции) :)
Момъка ми обясни, че там нагоре не можело да се ходи с кола, защото полицията дебнела строго…
ОК… Върнах се обратно на паркинга, който бе на около 500м… Оставих колата и реших да се кача пеш – даваше дистанция 500м до хотела… 19550753808_7ab00cc260_kЕ да, ама зад една кооперация достигнах до заключена врата и почнах да кипвам…
Върнах се до колата с идеята вече да канцелирам заявката в букинга… И без това в този район спирането бе голям цирк – едва бях успял да намеря място (добре съм се маскирал нали 🙂 )…
19552180119_89f440bb17_k
Направих последен опит да се свържа с хотела… Там си прехвърлиха слушалката, защото явно не всички разбираха английски, а руски отказваха да говорят…
Питам ги :
– сигурни ли сте, че хотела има паркинг за автомобила
– в хотела няма да можете да спрете, но може в ресторанта…
Тъй-като пишеше хотел-ресторант, се надявах да са едно до друго и реших да направя последен опит…
Помолих ги да стоят до телефона, и че ще отида отново на желаната улица…
Отидох.
Попитах един чех, който що годе говореше английски – и той каза, че там с кола не можело да се влиза…
Викам му – я сега се чуй с хотела да ти обяснят какво трябва да се направи за да се стигне до тях, и звъннах отново в хотела…
Поприказваха си малко и чеха започна да ми превежда, че за автомобили към този ресторант-хотел правилата не важали :)
Казах му – я стига с тези приказки – качвай се в колата :)
Съгласи се и тръгнахме въпреки знаците :lol:
Тесни алеи със знаци за велосипедисти, пейки наоколо, почиващи хора…. И български джип из парка ….
На едно място чеха леко ме подведе – ‘не мислил, че съм можел да мина с колата през такова тясно място’…
Казах му, че това все пак е джип, и ако ми писне, ще драсна директно нагоре през стръмния баир :)
Как да е стигнахме до един паркинг на който имаше 2-3 автомобила…
Докато се оглеждам къде ще е удобно да спра, и през една врата гледам един момък ни маха да отидем натам…
Влязох през вратата, и гледам – ресторант.. Момчето ми сочи да спра между масите ?!
Три пъти го питах – наистина ли в ресторанта между масите?!
Да бе – той шефа е спрял пред хотела (онова БМВ), та затова няма да можете да спрете там, ама в ресторанта няма проблем …
Спрях, а пред предния капак се откри цяла Прага (е, не цялата, ама такъв е лафа) …Ето видео от епичното изкачване :lol:

Оказа се, че момчето, което ни махаше е сервитьор, но едновременно държи ключа от хотела…
С гордост махна нагоре и каза – ‘ей онези четирите прозореца са на вашата стая’ :lol:
Оказа се, че макар и да не сме спрели в хотела, сме на 10 метра от входа му – странни хора са чехите :lol:

19551402570_5982914c40_k
Също така се оказа, че хотела има две ‘стаи’… А ние сме единствените клиенти на хотела в този момент…
Явно ресторанта е водещия, защото пък той бе пълен…

Решихме първо да се настаним и тогава да слезем в ресторанта – още бе сравнително рано…
Влязохме в сградата… Видимо стара сграда – на входа имаше снимка от 1901г, в която сградата бе в същия си външен вид и явно е работела и тогава като ресторант… Но изглеждаше добре поддържано и чисто.
Първия етаж бе изцяло ресторант… А хотелската част бе на втория етаж…
Качихме се по тясно двойно стълбище:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19731654592_2981b9e407_k
И влязохме в голямо ‘антре’…
Ама наистина голямо – масата в средата спокойно можеше да събере 15-20 човека (столовете бяха по-малко).
– Тук ли ще искате закуската или долу в ресторанта?
Казах му да я кара по-спокойно – ще закусваме долу в ресторанта..
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)
19550837580_d7720d09f2_k 19116274604_08b958091f_k

Отключи ни ‘стаята’…. Влязохме в приемната ни :)
19712636856_5176253584_k 19550784468_1d2e423b34_k

От там в спалнята… Балдахина и херувимчетата ме разбиха :) По стените имаше графики на голи мадами…
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19552184089_c0990dd81d_k 19117901203_acf9431bba_k
А в другия край на стаята имаше бяло бюро с чисто ново Леново – от онези, при които целия компютър е в дисплея…
Странна комбинация между претрупано старинно и свръх-ново :)
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19731600892_1c41950448_k
Банята – с тоалетна, биде, огромни огледала отвсякъде, душ, златни кранчета – абе кич отвсякъде…
19117908423_e9f604072b_k 19712622536_c912fb99df_k19550779898_ba74560c07_k
Разбира се имаше и килер с всякакви хавлии, хавлийки, и приспособления за удобство, включително дъска за гладене…
Имаше дори мебел за закачане на костюм (не знам как се казва това нещо – представлява високо шкафче, горе оформено като закачалка за костюм, а долу има малки чекмедженца за ръкавели и други такива джунджурийки)…

От прозореца се виждаше Прага, а джипката бе спряна под прозореца (комарниците пречеха за хубави снимки 🙂 )…19117929273_3be26aa761_k19550826670_8857b6703a_k

Навързах компютрите, камерите и т.н. и веднага слязохме долу в ресторанта на терасата…19743530041_bb424e8eb2_k
Пред нас бе Прага…
19117957183_7b77f4670f_k19550855070_74ad57a77e_k
А в Прага без бира не може – Крушовице много ми хареса… Ама я комбинирах с Паленка :)
19116322794_fa2e091858_k

Бе ми малко неудобно за колата – на тази снимка се вижда как е паркирана между масите в ресторанта …

19552257419_8b51fc133e_k

Гледката бе разкошна:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1197)19117957183_7b77f4670f_k19550864020_29b39aab75_k 19743535871_553493854c_k

Скоро се мръкна (отдавна не бяхме виждали мрак – практически чак тук започна да се усеща дълбокия мрак) и гледката от ресторанта стана още по-феерична:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19550883060_b43b9a026d_k19116391154_ff30a142d3_k 19712738936_87bf3d16f2_k
19117997863_a01b4fee18_k

Това на преден план е спирката на ‘железницата’, която катери този хълм.. А на заден план – кралския дворец, мостовете на Вълтава..
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)19118037123_24e99c4134_k19712714896_17566d02d3_k
Хапнахме малко – джоланчето от Дрезден бе доста засищащо и не бяхме гладни :)
Паленката и бирата бяха добра комбинация…
Попитах сервитьора къде на майтап къде на сериозно – дали хотела е на мафията :)
Смутено с жестове (зад гърба ми) подсказваше, че ние сме мафията щом сме с такъв автомобил :)
Явно и тук действа идиотското ‘балканско’ отъждествяване между автомобил и собственик…
Все пак го отдавам на това, че сервитьора вече си бе сръбнал и той от паленката, ако се съди по хълцането и не съвсем адекватното поведение…
По някоя време привършихме вечерята и се метнахме по леглата…

Изминати за деня: 657км
Средна скорост: 106км/ч
Максимална скорост: 200км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 10ч 01мин
Общо изкачени (по височина) 4.1км
Общо спускане (по височина) 3.8км
Максимална надморска височина: 689м

<<< НАЗАД      НАПРЕД >>>

Вашият коментар